ПРАЗНИКЪТ

Именници са Тодор (Божи дар), Тодора, Теодора, Теодор, Тошо, Божидар, Божидара, Божанка, Даринка, Божо, Доре, Дарчо, Дора, Дорка, Дарка.

Тодоровден е празник отново на ръба на времето. Заедно с преминаването към пост и въздържание се прекрачва и границата между сезоните, природата се настройва за смяна, за обръщане към ново начало. Затова народът вярва, че на този ден св. Теодор (или св. Тодор) облича девет кожуха, яхва коня си и отива при Бога да го моли да изпрати лято. Като го стига, забожда копието си в земята, връзва на него коня и влиза при Господа. А когато тръгне да се връща, изтегля оръжието и на мястото излиза пàра от топлината. Свети Тодор носи лятото зад гърба си. Сякаш зад него остават и трудните дни, въртоглави и луди.
С Тодоровден завършва един седмичен цикъл от понеделник до петък, когато е бил и най-големият жизнен спад. Заедно със зимата е минало и първото изпитание. Вече може да се погледне към неделята, към лятото, към възкресението, да се празнува. Да се избере най-бързият кон – онзи, който прилича на коня на светията. Да започнат надбягванията. Да се гордее стопанинът му с коня, да го окичи с венци и цветя. Да се омесят хлябовете. Да се раздадат за здраве и плодовитост. През цялата черна Тодорова седмица хората са се вглъбявали в себе си, търсейки готовността всеки сам да преодолее и да осмисли забраните, да излезе подготвен за дните, които предстоят. На Тодоровден човек вече може да се обърне към другите, да се включи в общото веселие. На празника сякаш се споделя и кой как се е справил с изпитанията на тази трудна седмица, а смелостта и силата на ездачите прогонват и последните остатъци от демоничното зло, което е тегнело над селището през цялата седмица. На много места се вярва, че светецът излиза от гробището на празника си като страшен ездач на бял кон (белият кон е символ на допира с царството на сенките), обикаля селището и удря с тоягата си всяка жена, която е нарушила забраните – изобщо образът на този светец е твърде страховит. Свети Тодор стои на границата на времето, преди и след хаоса, свързва пространствата – на необитаемото чуждо място и на родния дом, – свързва световете, нашия и този на душите, на подземната вода и произлязлата от нея суша и плодородие.

РИТУАЛИ

Меси се хляб "св. Петка" и "св. Тудур". Хлябът се украсява пластично с фигурки на малки кончета или конска глава и се освещава. В църквата го занасят млади невести. От хляба се слага и в зобта на конете, раздава се на съседи и близки – за здраве на конете и за плодородие на нивите.
В църквата се освещава жито. Част от него се разпръсва по нивите и градините за плодородие и добър плод.
Чрез конните надбягвания (т. нар. кушии) се извършва своеобразна демонстрация на мъжките качества на ергените, на готовността им да встъпят в брак. Това е тяхното обществено посвещаване и признаване.
Официално, публично се признават и младите невести. С хляб и царевица омъжените през тази година булки влизат в църква и от тук насетне могат да месят тесто, да пекат и да раздават хляб, да забременяват и да раждат, тоест да бъдат признати невести и домакини.
Свети Тодор покровителства раждаемостта и плодовитостта. Ритуалите по представяне на невестата са свързани именно с бъдещото є раждане. Самият ден се смята като оплождане на земята от светеца – той забива копието си в нея и оттам избликва топлина. Затова и по времето на този магически оплодителен акт жените не трябва да работят нищо, за да могат да забременеят и да родят по-лесно. Правят се и магии за раждане на хубави и здрави деца. Оглежда се в огледало първо по-хубавият от съпрузите, после се оглеждат заедно, за да приличат децата им на тях. Децата ще бъдат здрави и румени, ако двамата съпрузи си разделят и изядат половинките на една червена ябълка.
Моми и невести задължително мият косите си на Тодоровден. Смята се, че това е магия да растат дълги и гъсти като конските опашки. Плитката на жената и конската опашка са от един и същ смислов порядък. Миенето също е и начин за предпазване от главоболие, световъртеж, дори полудяване.
Добре е да се подстрижат за първи път косите на момченцата. Ритуалът е свързан не само с растежа на косата, но и със своеобразното преобразуване, което се извършва с младежите на този ден.
На места се оре за берекет. Другаде се изпълнява обичаят Герман, за да няма суша през лятото.

ЗАБРАНИ

В никакъв случай на празника не се спи. Който го направи, ще се разболее.
Жените не бива да мият, да перат и да тупат, да простират бяло пране.
Конят – победител в надбягванията – не се продава, защото се вярва, че сам светецът е неговият покровител.
Не се яде праз лук, за да не се разболеят конете и хората.
Не се мият коси след залез слънце. Който го направи, главата му ще трещи и гърми като копитата на конете.
През цялата първа седмица на великия пост не се прави помен.

ГАДАНИЯ И ПРЕДСКАЗАНИЯ

През цялата Тодорова неделя се гадае за женитба, деца, любов. През различните дни момите слагат под възглавницата си овесени или царевични зърна, а на сутринта вярват, че който е дошъл в съня им, за него ще се оженят.
От осветеното жито майката взима три зърна и заедно с първия залък на момичето си от празничната трапеза ги слага скришом под възглавницата на детето. На сутринта подробно разпитва за сънищата му и ако в тях има млад момък, очаква се той да се появи скоро и в истинския му живот.
Със зърна може да се извърши и обричане. В късен час момата минава три пъти по мостчето на река, хвърля зърна и казва: "С когото се взема, с него да жънем." И може би това ще се случи още през същата година.
Пак със същата цел подрязват стръкове чесън, наричат ги с имена на ергени, а на сутринта който стрък покара, той дава знак за истинския жених.
На други места се надхвърлят с чехли. На чиято мома чехълът падне зад прага на къщата, тя ще се омъжи през годината.

МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ

Предсказанията за добро време и плодородие се свързват със звездите. Най-често това са звездите от съзвездието Плеяда, чиито народни имена са Квачката, Власи и др. Смята се, че ако Квачката се скрие в навечерието на Заговезни, тоест преди Зимния Тодоровден, цялата година ще е плодородна, и обратно, ако остане да свети на небосвода, годината ще е неплодна. Сходни предсказания се правят и по време на други празници – Димитровден, Архангеловден, Никулден. Основания за тези наблюдения и предсказания се търсят в стопанското деление на годината на два жизнени и трудови цикъла – зимен и летен.
Според легендата самото съзвездие е сътворено от Господ, който благословил пиленцата и кокошката на една бедна вдовица с много деца. Някога, дни преди потопа, Господ отишъл в дома є. Видял, че семейството има само една кокошка с пиленцата є, съжалил ги и решил да ги спаси. Единственото условие било, когато забушува потопът, да бягат и да не се обръщат назад. Когато настъпил денят и водите заприиждали, вдовицата с децата, кокошката и пиленцата побягнала. Но любопитството у хората надделяло, обърнали се и в миг се вкаменили. Само птиците се спасили, изгрели на небосклона като съзвездие, което нарекли Квачката. Когато Квачката се скрие, тя започва да мъти своите пиленца и това е състояние на хаос и безпорядък, тоест опасно време, от което ще се излюпи космос. Когато изгрее отново, излюпването вече е осъществено, редът е възстановен. Звездите от това съзвездие светят до Гергьовден и оттогава се скриват чак до Тодоровден.
Ако на Тодоровден времето е хубаво, такова ще бъде и на Благовец.

ОБРЕДНИ ВЕЩИ, ХРАНИ И СИМВОЛИ

Трапеза

Пече се обреден хляб – "колак", "черковник", "копито", "конче", "кравай". Част от него се разчупва и слага в зобта на животните, друга се раздава за здравето на животните. За здраве върху обредните хлябове често се изобразяват и цветя. На трапезата се слагат пита с мая, леща, чорба от гъби.
Храните по време на великите пости обикновено са фасулена чорба, зелен фасул, червени чушки, пълнени със зрял боб, постно кисело зеле с ориз и праз лук, клин чорба (с вода и зелев сок), салата от коприва и праз лук, лютика, лютеница.

Кон

Конят е почитан от най-стари времена. Той е основен атрибут на тракийските божества. Оброчни релефи с т. нар. Тракийски конник или Херос са разпространени в изобилие из българските земи. Важна е ролята му и в погребалната обредност на траките. Върху прабългарски средновековни паметници слънчевият знак се съчетава с изображението на кон и дава основание за интерпретация на коня като слънчев символ. Тази връзка по-късно се отразява като паралел със земния символ на слънцето – огъня. Огнището заедно със защитната роля на коня става причина за изработване за българския бит на съоръжения, подставки за огнища – "кончета".
Народът ни почита коня заради неговата вярност и преданост. Животното има свръхсилата да бъде недосегаемо за зли духове, вили, самовили, караконджули. Човек на кон може да се спаси от тях. Също така и много по-отрано ще бъде предупреден, защото животното предусеща отдалече присъствието на лошия дух, застава на едно място, предупреждава стопанина си за приближаващата опасност, рие с копита на едно място и отказва да тръгне. Покровител на конете е св. Тодор.