Повечето хора смятат, че на 1-ви март празнуваме идването на Баба Марта, края на зимата и началото на земеделската година. Но преди години хората са използвали деня и за ритуали, които да предпазят дома им от гущери, змии и зли сили.

Повечето суеверия са съобразени с лютия характер на Баба Марта и целят да я омилостивят. Например, бабите не трябва да излизат сутрин рано, за да не я срещнат, защото ще я ядосат. Според народните поверия Баба Марта не обича възрастни жени. Ако срещне млади девойки, времето през месеца ще е хубаво и слънчево.


На 1-ви март не се перат и не се простират бели дрехи, защото времето ще се развали и ще има градушки, които ще съсипят реколтата през годината. На двора или пред входната врата се изнася нещо червено – кърпа, престилка, пътека, защото хората вярвали, че червеният цвят ще развесели Баба Марта и тя ще е благосклонна към тях.

Първата седмица на март се наричала "Броеница" - по тези дни се гадаело какво ще бъде времето през цялата година. Разпространен бил и обичаят хората да си избират ден между 1 и 22 март - ако на нарочената дата е слънчево, това било знак, че годината за човека ще е успешна; ако пък е дъждовно, мъгливо, ветровито, студено - идните дни ще бъдат за него трудни и тежки.

Как да си направим мартеница

В деня на Баба Марта най-голямо внимание се обръща на мартениците. Те се закачат за здраве и за да предпазват хората от уроки и болести. Според поверията белият цвят символизирал мъжкото начало, а червеният – женското. Неомъжените момичета трябва да закачат мартеницата от ляво, до сърцето, а омъжените – да си я вържат на ръката. В Румъния пък мъжете си слагат мартеницата на скришно място, например в чорапа.

Голям Сечко, Малък Сечко и баба Марта – двама братя и една сестра, имали общо лозе. От него те изкарвали три бъчви вино – на всекиго по една.
Голям Сечко цял ден ходи, скита по калове, по студове, сняг го вали, вятър го духа и вечер се върне капнал от умора. Седне да си почине, хапне си, пийне си, каквото му е редът, че чашка, че двенки, че килце, че две – изпил си бъчвата с виното.
Малък Сечко и той като брата си. По реките ходи, леда чупи, снега топи, порои отправя, горите чисти, гнезда за скорците готви, цял ден ходи нагоре-надоле, умори се, върне се вечер, хапне си, пийне си. Ха чашка, ха още една, че килце, че две – и той си изпил виното.
Тръгнат двамата братя на сватба, на кръщавка илн някъде на гости и умират от срам, че нямат вино.
А пък бъчвата на баба Марта си стои в зимника непобутната – пълна-пълненичка.
Няма какво! Двамата братя решили да изпият виното на сестра си. Решили и го сторили. Днес тоя точне, утре оня точне – и виното се свършило.
Дошла баба Марта, запретнала ръкави, разшетала се да среща пролетта, както е прилично. Шетала, шетала, уморила се, седнала да си почине. Рекла да похапне, сетила се за винцето и рекла да си пийне.
Като отишла при бъчвата – що да види. В нея не останало ни капка. Дъгите й се разсъхнали, обръчите й се разслабили.
Разбрала баба Марта, че е ограбена от братята си, разсърдила се, разфучала се, леле-мале – насреща й се не излиза! Фучала, бесняла, клела, викала, па седнала, та заплакала. Сълзи реки потекли от очите й.
Плакала, плакала, най-после се утешила.
– Ех, ако са го изпили, моите братя са го изпили, не са чужди хора я – казала тя и се засмяла.
Утешила се, но все пак й било мъчно и обидно, че останала без винце и че братята я излъгали.
И всеки път, кога си спомни за това, тя се сърди и плаче, но ядът бързо й минава и тя пак се засмива.