×

Внимание

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

Жельо Учков: За хармонията на изкуствата

Събота, 27 Август 2016 21:51

В разгара на лятото, по време на най-отпускарския месец, и съвсем не в традицията галерия Стойчев ни направи съпричастни с творческия свят на двама великолепни творци. Цветан Казанджиев - живопис и Атанас Колев -скулптура. За мен това е една изложба характерна със своя изключителен творчески заряд и висока художествена стойност. Житейско-реалистичните пластики на Атанас Колев напълно се вписваха и подпираха философско-абстрактните платна на Цветан Казанджиев. Истинска естетическа наслада идваше от изключителнота хармония и допълване на пластиките с картините. Нещо много трудно в съчетаването на двата вида изкуство, но когато се постигне това,  удоволствието от видяното те повдига духовно. И този духовен заряд предизвика и провокира  тези редове.  
За картините на Цветан Казанджиев написах няколко реда преди няколко години. Повод бе изключителната му изложба пак в галерия Стойчев. От тогава измина време, но Цецо не е изменил на стила си, на натюрела си.  И тогава и сега в картините му нетленото, духовното и неговото извисяване е на преден план. И човек гледайки картините му, трябва да си даде сметка за собственото си духовхо състояние и как да опази душата си чиста. А Тялото и всичко друго тленно е временно и не заслужава вниманието ни. Както казва Петър Дънов в една от лекциите си '' Душата е съществувала преди тялото. Душите създават телата, но телата не могат да създадат души''. И още ''Плътта е малък плод от Дървото на Духа''. След известно време Цветан ни показа картината ''Прераждане'', изпълнена с нюансите на кафявия цвят.


 

Тя присъства и в тази изложба.В центъра на картината- розово-червеното създава усещането за въплатяването на духа, а горе в дясно, синьото за мен е символ на един друг свят, също духовен, но с други цели и намерения.


 


Отскоро Цветан ни показва и платна изцяло в всички нюанси на синьото та почти до черното. Може да не съм точен, но те са за мен този друг свят, ''разни тъмни сили които завързват човека и му противодействат във всичко''. ''Искаш да съм ангелска душа, но дяволи има във очите ми'' - пееше Лили Иванова в дна своя песен.  И незавимо, че две от картините му са озаглвени ''Сини капки слънце'', това усещане не ме напуска. Да, дори и студените цветове в тях се усеща мекота и ефирност, за разлика от топлия кафяв цвят в ''Прераждане'', в която се чувства известна тревожност и драматизъм.
На тази изложба Цветан излага и свои акварели. Един чуден свят на цветове, светлина и чистота. Колкото повече ги гледаш, толкова повече те обзема едно радостно чувство. Става ти весело и топло на душата. Истинска музика на ангелите. Или песните на ангелите - това са тези акварели. А ангелите слизат и пеят на най-чистите и девствени места в природата. Ето в такъв свят ни потапя Цветан Казанджиев.
Винаги съм си мислил, че скулптурата, пластиката е сплав и единство от три неща.
идея
форма
пространство
Идеята, дори семпла, трябва да покрива, разкрива и отъждествява дълбоката същност на нещата. Формата на пластиката материализира идеята. И на тази материализирана идея в пластика или скулптура трябва да се разположи в пространството. Пространственото реализиране е също толкова важно, колкото другите два компонента. Това което ни показва Атанас Колев в тази изложба, разкрива неговата голяма дарба и талант в овладяването на тези компоненти. Затова и пластиките му са толкова въздействащи. Да вземем например пластиките ''Камасутра'' и ''Казанова'' някак си по лесно разбираеми.  


 Дон Жуан
 
Камасутра
И двете като форма и пространствено решение са чудесни, макар да предизвикват усмивки и весело настроение. И не бива да се приемат буквално. Те наистина хващат същноста на нещата. Не можеш да бъдеш сладострастник и любовник без да си надарен. Може да имаш много дарби, но те са някакси второстепенни. Както и в ''Камасутра''. Всичко друго / ласки, пози и т.н./ е на втори план. Автора оставя това на зрителя, според неговия житейски опит. Същността е тази. Линга е в Йонито. За мен обаче пространственото решение навежда и на други мисли, а не акцетува на ненаситния глад на тялото и изтънченото опиянение на сетивата. Една любовна връзка не е само това, а е обмяна и на духовна енергия. Когато има какво да си дадат, да обменят енергии, това извисява. Когато душите няма какво да дадат повече една на друга, връзката се разпада.
Още на две пластики искам да се спра. Едната е ''Дон Кихот'' с Росинант. Чудесна творба. Какъв устрем и целеустременост.  Авторът е предал автентично мършавия и съсухрен Дон Кихот и подобния на него Росинант. И с интересна идея. Задния ляв крак колкото е на Росинант толкова е и на Дон Кихот. Те са едно цяло. Често дори не Дон Кихот, а Росинант определя посоката, където неговия господар ще направи поредния си ''подвиг''. За мен обаче не случайно е избран заден крак. С него конят се отбранява, а в случая и Дон Кинот. Може би автора иска да ни покаже, че той ще брани, или отстоява своите идеи и представи за действителността. Но в сблъсъка със самата действителност, те в повечето случяи търпят пълен крах.

  УПОВАНИЕ
 
ДОН КИХОТ

И накрая пластиката ''Упование''. Толкова малка, а така силно въздействаща. И опростена. Само силуетите на две фигури. Но така изваяни, че говорят много. Психологическото състояние е предадено много добре. Бих казал - страхотна работа. Само,че няма да е правилно. Защото стахотно идва от страх. А тук няма страх. Има вяра, надежда и... любов. Няма как да се уповаваш на някого ако не го обичаш. Няма да коментираме, колко е трудно днес това да се уповаваш на някого, когато си предаден дори близки и роднини.
Преди време ми попадна следната мисъл на философа Йохан ХЕГЕЛ. ''Всяко определение е вече вид ограничение''. Определението поставя нещата в определени рамки. Надявам се с горните редове, да съм ограничил двамата, изключително талатливи и отдавна доказали се творци по... Същество.

Жельо Учков

издател и
наивист


Картините и скулптурите вжте в Галерия СТОЙЧЕВ
а техни снимки тук
https://www.facebook.com/%D0%AF%D0%BC%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%A1%D0%B2%D1%8F%D1%82-144824625562850/

Read 1863 times
Rate this item
(2 votes)
Copyright © 2024 ЯмболСвят - Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo
/** Bad code */ ////// */