Имаше една песен:
„На Бакаджика, шумят китари
и мандолините ехтят!
О, Ямбол, Ямбол...
Ти, най-красивото градче,
в теб слънце сияй, -яй, -яй,
Тунджа бавно тече...“
Помните ли? Пееше се толкова много, че на автобусните шофьори, возещи екскурзианти, сигурно им беше станала фонов рефрен в ушите.
На Бакаджика сега е друго. Тихо е. В Ямбол слънце (слава Богу) сияе, но Тунджа…Е, разбира се, в един много широк смисъл наистина тече. Но на практика…На практика по-добре е да подминем реката, че няма да е весело.
Тази песен има продължение. И ей тук идва мястото на добрите новини:
Жените са хубавици, мъжете – емоционални, а децата – чудесни. Това е факт! Бяха и са.От древността и за в бъдеще. Там, откъдето идвал и накъдето отивал градът ни.
Нищо не можа да промени хората. Това, че „този град за мнозина навярно е скучен“, не ги вълнува. Те живеят тук и сега. Заедно с богинята Диана, къщичките в Каргона, же-ка-тата, Градската градина, центъра, площада, пощата, театъра, Безистена. Заедно с красотата в центъра и мизерията зад ъгъла. Заедно с мислите за всеки ден – по-добре детето в Математическата или в Езиковата…Дали ще дойде навреме „петицата“ или по колко са прасковите на пазара... Футболът, политиката и мис-ките. Шуберт, Шуман, и Цеца. Спортът, Аристотел и Шекспир. Данчето и Митошка, Буров и Левски. Лейди Гага, Долче и Габана, Пикасо и Стефан Бъчваров… Ако не вярвате, че тези понятия могат да живеят на едно място и едновременно, елате ни вижте!
Ямболлии са уникални. Защо ли? Много просто: Те СА!
Ямбол е мястото, усещането и състоянието за понятието Човек.
Може да не сме с префърцунени амбиции за града. Но тук се раждаме, дишаме, мечтаем. Да, да. Наясно сме, че е от друга песен. А сме наясно, защото общата ни култура е толкова много, че подозирам, тестовете за интелигентност, стресоустойчивост и креативност са писани от ямболлия.
Едно понятие – Ямбол.
Нашият град – любовта, без която не можем!
„…Но се връщам понякога в нашия град,
не че има какво да се случи...
Аз минавам оттук, защото разбрах,
че на обич той ме научи.“