Я А С, пети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № ЧР-2 18/26.02.2016 г., издадена от Изпълнителния * на Агенция за социално подпомагане, с която на осн. чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение на М.И.С. ЕГН: **********,*** на длъжност * на Дирекция „Социално подпомагане”, гр. Ямбол.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ гр. София да заплати на М.И.С. сумата от 517,30 лева (петстотин и седемнадесет лева и 30 ст.) за направените по делото разноски.
Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/не се чете
Р Е Ш Е Н И Е № 69/17.6.2016 г.
Гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, пети състав, в публично заседание на тридесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. СТАМАТОВА
при секретаря Ст. П., разгледа докладваното от председателя адм. д. № 56 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 145 от АПК и е образувано по жалба на М.И.С. *** против Заповед № ЧР-2 18/26.02.2016 г., издадена от Изпълнителния * на Агенция за социално подпомагане, с която на осн. чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката на длъжност * на Дирекция „Социално подпомагане”, гр. Ямбол поради получаване на възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността – „неприемливо изпълнение”. Твърди се, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена при съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че заложените в индивидуалния работен план цели са неправилно определени и са напълно идентични с тези от предходните години, както и че оценката е изготвена в нарушение на чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА, тъй като не е изготвена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, а е заменена с описание на извършените нарушения, като не е посочено и какво от целите в индивидуалния работен план не е изпълнено. Твърди се също така, че формулярът за оценка на изпълнението на длъжността не е приключен по предвидения от закона ред, тъй като липсват дата и подписи както на оценяващия ръководител, така и на контролиращия такъв. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката С., редовно призована, участва лично и с упълномощения от нея процесуален представител. Жалбата се поддържа изцяло на основанията, изложени в същата. В постъпилата писмена защита се твърди, че в индивидуалния работен план няма нито една конкретна, измерима, постижима, ориентирана към резултати и определена във времето цел, нито пък са въведени конкретни изисквания към изпълнението, които служителят следва да реализира през процесния период, а са възпроизведени или обобщени основните задължения по длъжностната характеристика.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита, че заповедта – предмет на същата е напълно законосъобразна, а сочените от жалбоподателката процесуални нарушения не са допуснати. В постъпилата писмена защита се застъпва становището, че редът за оценяване е спазен във всичките му етапи. Претендира се отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като извърши цялостна преценка на всички събрани и приложени към делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от Заповед № ЧР-1 477/30.03.2012 г. на Изпълнителния * на Агенцията за социално подпомагане, жалбоподателката С. била преназначена от длъжността „*” в РД „Социално подпомагане” – Ямбол на длъжност „*” на същата дирекция, считано от 02.04.2012 г. Последната длъжност заемала до 10.03.2016 г., от която дата със Заповед № ЧР-2 18/26.02.2016 г. на Изпълнителния * на Агенция за социално подпомагане, служебното й правоотношение било прекратено на осн. чл. 107, ал. 2 от ЗДСл поради получена възможно най-ниската годишна оценка за изпълнението на длъжността – „неприемливо изпълнение”. Заповедта е получена от С. лично на 02.03.2016 г. (Известие за доставяне № * – л. 20 от делото) и на 17.03.2016 г. тя е депозирала жалба против нея, като въз основа на последната е образувано и настоящото съдебно производство.
Към делото е приложено и личното служебно досие на жалбоподателката С., в което се съдържат както актовете за назначаване и освобождаване от длъжността, така и длъжностната й характеристика и формулярите за оценка на изпълнението на длъжността, вкл. и този, касаещ периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. Последният включва индивидуален работен план с общо 5 цели, всяка от които с период на изпълнение от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., като самите цели са формулирани по следния начин:
„1. Да планира, организира и координира цялостната дейност в ДСП и да създава условия за практическата реализация на държавната политика в областта на социалното подпомагане, социалните услуги и закрилата на детето на територията на общините, обслужвани от ДСП – Ямбол;
2. Да контролира цялостната дейност на ДСП и осъществява методическо ръководство по прилагане на нормативната уредба по социално подпомагане, социални услуги, семейни помощи за деца, интеграция на хората с увреждания и закрила на детето;
3. Да съдейства за координиране на дейността по предоставяне на социални услуги на деца в риск, за хора с неравностойно положение от общините, от физическите лица регистрирани по Търговския закон и юридическите лица;
4. Да контролира изготвянето и своевременното предоставяне на изготвените от Дирекцията справки, становища и анализи и
5. Да оказва методическа помощ и съдействие на общинските администрации и НПО по отношение на развитието на социалните услуги”.
В графата „Изисквания/критерии за изпълнението”, във работния план е записано „Спазване на законови и подзаконови актове, участие в презентации, работни срещи и други” за цел № 1, „Протоколи от проведени работни срещи, извършени проверки, отчет за изпълнението” за цел № 2 и „Доклад за изпълнението” за останалите три цели. Индивидуалният работен план е изготвен на 29.01.2015 г. и е подписан от М.Я. в качеството й на оценяващ ръководител и от жалбоподателката С. в качеството й на оценяван, като изрично е посочено, че съгласуването на индивидуалния работен план е извършено при „стриктно спазване на чл. 9 от Наредбата”.
На 23.07.2015 г. била проведена междинна среща, като в коментара на оценяващия ръководител е посочено, че по време на тази среща е обсъдено изпълнението на длъжността във връзка с постигане на целите, заложени в индивидуалния работен план за 2015 г. Записано е изрично, че ръководената от С. дирекция осигурява обслужването на населението в областта на социалното подпомагане и услуги, закрила на детето и социална рехабилитация и интеграция на хората с увреждания в трите общини – Ямбол, Тунджа и Стралджа, като „оценяваната изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика, както и възложените задачи”. В коментара е посочено също, че през изминалия период е била извършена проверка в Дирекция „Социално подпомагане” – Ямбол от Инспектората на АСП, при която са констатирани много пропуски, като са предприети мерки по отстраняването им, а в отдел „ЗД” са извършени множество проверки и от страна на ДАЗД, при които са установени редица пропуски в работата на ОЗ. В тази връзка в коментара на оценяващия ръководител е записано, че е необходимо *а на ДСП – Ямбол в срок до 30.08.2015 г. да изготви конкретен план за подобряване на работата в отдел „ЗД” и да се засили контрола по организацията и прилагането на мерките за закрила. Обсъдени са също така и стъпките, които следва да бъдат предприети от страна на ДСП за подготовката на служителите за работа от въвеждащата се от 01.01.2016 г. нова информационна система. Формуляра отново е подписан от оценяващия ръководител (М.Я.) и от оценявания (жалбоподателката С.)
На 29.01.2016 г. била проведена заключителна среща, като видно от приложения към делото формуляр, годишната оценка на изпълнението, определена от оценявания ръководител е „Неприемливо изпълнение”. Изложени са и мотивите на оценяващия ръководител, в които последният е посочил дословно следното: „За оценявания период е установено системно неизпълнение в пълен обем на поставените в работния план цели, особено в месеците след междинната среща.
В Дирекция „Социално подпомагане” – Ямбол е създадена необходимата организация за обслужване в отделите „Социална закрила” и „Хора с увреждания и социални услуги”, но в отдел „Закрила на детето”, въпреки издадените заповеди от *а, качеството на изпълнение на задачите не е на необходимото ниво. Вътрешната комуникация между отделите не е на необходимото ниво, както и осъществявания контрол.
За наблюдавания период е установена нарушена комуникация между *а на Дирекция „Социално подпомагане” – Ямбол и Общинската администрация – Ямбол. В РДСП са постъпили писма, видно от които *ът на ДСП – Ямбол не е оказал необходимото съдействие на община Ямбол за оценяване на потребностите на лица и семейства, настанени във временни постройки, изградени на територията на общината.
Постъпващите материали в РДСП, където е задължителна намесата от страна на служителя, например при изготвянето на сравнителни анализи, са на много ниско професионално ниво. Справките за дейността по закрила на детето са некоректно подадени или със закъснение.
През изминалия период, Инспектората на АСП извърши проверка в Дирекция „Социално подпомагане” – Ямбол, при която са констатирани множество пропуски, особено в работата на отдел „Закрила на детето. Пропуски в работата на отдел „Закрила на детето” е установена и от представители на ДАЗД. В тази връзка с г-жа С. е договорено на междинната среща през месец юли 2015 г., в срок до 30.08.2015 г. да изготви конкретен план за подобряване на работата в отдел „Закрила на детето” и да засили контрола по организацията и прилагането на мерките за закрила. До края на периода на оценяване г-жа С. не е предложила конкретни мерки за подобряване на работата в отдел „Закрила на детето”, и от тук може да се направи извода, че не формулира ясно и точно задачите поставени за изпълнение на служителите, което поражда пропуските им в организацията на работа. В тази връзка от страна на *а на РДСП е изготвен План за методическа подкрепа на служителите от ОЗД при ДСП – Ямбол, в дейностите по закрила на детето.
Въпреки кадровото обезпечаване на отдел „Закрила на детето”, пропуски в работата продължават да бъдат регистрирани при извършваните проверки по сигнали на граждани за нарушаване на правата на децата от страна на РДСП /седем на брой/, както и влошени взаимоотношения между служителите в отдела.
В Дирекция „Социално подпомагане” – Ямбол не е създадена добра организация за осъществяване на методическо ръководство по прилагане на нормативната уредба по закрила на детето.
Дълго време от страна на *а на ДСП – Ямбол не беше направено мотивирано предложение за назначаване на шофьор-изпълнител и тази длъжност се изпълняваше от гл. експерт „ИО”, впоследствие от началник отдел „ЗС”. Предложенията за назначаване на служители на овакантените работни места се забавят или се правят неподходящи такива, което се отразява върху натовареността на служителите в Дирекцията.
От страна на *а на Дирекция „Социално подпомагане” – Ямбол няма изготвени доклади до ЗДСП от проверки, извършени пряко от оценявания служител, нито предписание по повод получени сигнали, молби или жалби от социално подпомагане и закрила на детето.
Служителят не успя да изпълни преките си задължения по отношение на качеството на социалната работа – поради липса на лични качества за ефективно трудово поведение и работа в екип. Задачите стоящи пред дирекцията се изпълняват в срок и обем единствено и само благодарение на нивото на определена лична отговорност и професионална компетентност от страна на служителите в дирекцията.
По отношение на компетентностите от Приложение 1 към НУРОИСДА, през 2015 г. е налице неумение за изготвяне на анализи, оценки и прогнози за дейността, което намира отражение в липсата на гъвкава организация и адекватни управленски решения.
В много от случаите, при които е констатиран пропуск от страна на служители на дирекцията не е добре информирана за изпълнението на задачите. Задоволява се с използването на установените начини за удовлетворяване на потребностите на клиентите.
Изпълнението на длъжността * за 2015 г. от страна на М.С. е неприемливо”.
В определеното за целта място във формуляра, който е подписан както от оценяващия ръководител, така и от оценявания служител, жалбоподателката С. е записала, че не е съгласна с поставената оценка.
На 04.02.2016 г. М.С. подала възражение срещу годишната оценка за изпълнението на длъжността, в което е посочила, че мотивите в атестационния формуляр грубо се разминават с реалната действителност, базирани са върху обобщени изводи, без описани конкретни и относими факти и обстоятелства по изпълнение както на заложените в работния план цели и задачи за календарната 2015 г., така и несъобразени с рамките на компетентностите от Приложение № 1 към чл. 15 от НУРОИСДА, като е изложила и подробни и конкретни съображения.
Във връзка с постъпилото възражение, Главният * на ГДСП, в качеството си на контролиращ ръководител, е изискал с писмо изх. № 241-297/10.02.2016 г. от *а на РДСП допълнителна информация, съдържаща конкретни факти и обстоятелства относно мотивите за поставената на жалбоподателката оценка. Такава информация била предоставена с писмо изх. № 0146/10.02.2016 г.
Контролиращият ръководител се произнесъл по депозираното от С. възражение на 12.02.2016 г., като потвърдил определената годишна оценка на изпълнението „Неприемливо изпълнение” приемайки, че тя отговаря на показаното през периода на оценяване. В мотивите си контролиращият ръководител е посочил, че в протокола от извършената от 21.04.2015 г. до 24.04.2015 г. комплексна проверка от Инспектората на АСП е констатирано, че за проверявания период няма регистрирани сигнали от служители на другите отдели, поради което може да се направи извода, че комуникацията между отделите не е ефективна. Посочено е също, че в ДСП Ямбол не се спазва указателно писмо от АСП с изх. № 9100-199 от 18.08.2011 г., относно писмено уведомяване на отдел ХУСУ и отдел ЗД при констатирана необходимост от ползване на социални услуги от лица и деца в резултат на извършена социална анкета от социалните работници от отдел „Социална закрила”, като във връзка с това комисията е дала задължително за изпълнение предписание. Констатирано е още, че в ОЗД към ДСП – Ямбол са налице проблеми, дължащи се на голямото текучество на кадри и на съществуващия конфликт между служителите на отдела и началника на ОЗД. В констативния протокол е упоменато, че е налице и конфликт между н-к отдел „Закрила на детето” и *а на ДСП. Съществуващите проблеми, водят до лошо изпълнение на задачите и редица пропуски и нарушения при водене на случаите на деца в риск. В резултат на извършената проверка комисията е констатирала, че в отдел ЗД въпреки издадените от *а на Дирекцията заповеди за разпределение на работата, качеството на изпълнение на задачите не е на необходимото ниво. Работата не е разпределена равномерно по натовареност. Посочено е също така, че С. не доказва с реални резултати, а по-скоро демонстрира по неприемлив начин ръководната си роля, както и че не е предложила конкретни мерки за подобряване на работата в отдел ЗД. По повод констатираните пропуски в работата на ДСП – Ямбол по случаи на бездомни лица, РДСП Ямбол е изготвила писмо с изх. № 242-0073 от 11.06.2015 г., с което е напомнено на *а на ДСП – Ямбол, че при постъпили сигнали за лица в тежко състояние на криза, за самотно живеещи хора без доходи, в тежко здравословно състояние ДСП – Ямбол следва да съблюдава указанията, дадени с Писмо № 9100-155/15.06.2012 г. и Писмо № 9100-71 от 01.04.2014 г. на АСП. Сочи се също, че един от мотивите за поставената годишна оценка е нарушена комуникация между *а на ДСП – Ямбол и общинска администрация – Ямбол, което може да се приеме като неизпълнение на цел 5 от индивидуалния работен план, като изводите за тази констатация са направени на база зачестили сигнали за несъдействие от страна на *а на ДСП – Ямбол във връзка с предоставяне на информация, предприемане на съвместни действия и липса на оперативност в действията при решаване на възникнали проблеми и в потвърждение на този факт се сочат две писма - № 2801-07895 от 07.05.2015 г. на община Ямбол във връзка с отправено предложение за закриване на специализирана институция за деца, лишени от родителска грижа „Ю.Г.” – Ямбол и № 2801-0001/09.07.2015 г., с което община Ямбол изразява несъгласие с предоставената от ДСП – Ямбол информация относно предприети действия от страна на ДСП след проверка на лица и семейства с деца, които обитават временни постройки. В потвърждение на констатациите, че анализите, изготвяни от жалбоподателката не са на съответното ниво, оценяващият ръководител сочи, че не се анализира информацията за заетост на социалните услуги и не се правят предложения по отношение на неефективните такива, като в потвърждение на това е упоменато писмо изх. № 242-0033 от 16.03.2015 г., изготвено от РДСП – Ямбол след получена на 09.03.2015 г. в РДСП справка за заетите места за м. февруари 2015 г. в специализираните институции в общността – държавно делегирана дейност, като в специализираната институция с капацитет 35 места има само 5 деца. Посочено е също така, че в протокола за извършената от Инспектората комплексна проверка от общо 82 констатации, в 48 са вписани пропуски, нарушения или неизпълнение на нормативната уредба и са дадени 28 задължителни за изпълнение предписания. Въз основа на всичко изложено контролиращият ръководител е приел, че годишната оценка на С. е определена от оценяващия ръководител въз основа на обективно установими факти и обстоятелства и е потвърдил същата.
Впоследствие, със Заповед № ЧР-2 18/26.02.2016 г., на осн. чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител, Изпълнителния * на Агенцията за социално подпомагате е прекратил служебното правоотношение на М.И.С. с ранг І младши на длъжност * на Дирекция „Социално подпомагане” – Ямбол, считано от 10.03.2016 г. поради получена възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността – „Неприемливо изпълнение”. Заповедта е връчена на С. на 02.03.2016 г. и на 17.03.2016 г. тя подала жалба против нея. Въз основа на последната е образувано и настоящото съдебно производство.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в двумесечния срок, предвиден в чл. 140, ал. 1 от АПК, която разпоредба следва да се приложи, с оглед обстоятелството, че в оспорения административен акт липсва указание пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба. Същата, като подадена и от лице, което има правен интерес от оспорването, е допустима. Разгледана по същество, тя се явява и ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
Оспорената заповед е издадена в изискуемата писмена форма и от компетентния съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл орган, като съдържа и минимално необходимите реквизити, а именно правно основание, дължими обезщетения и придобития ранг на държавна служба.
Спорът в конкретния казус се свежда до въпроса дали атестирането е проведено при спазване на относимите административнопроцесуални норми и дали фактическите основания за издаване на заповедта съответстват на обективната действителност.
Държавният служител трябва да отговаря на нормативно установените изисквания за заемане на държавна служба не само към момента на назначаването, но и във всеки един момент докато трае служебното правоотношение. Едно от изискванията, на които държавният служител трябва да отговаря, е професионалната му пригодност да изпълнява служебните си задължения. Тогава, когато последният престане да изпълнява задълженията си, свързани със заеманата длъжност по начина, който държавната служба изисква, той престава да бъде адекватен на потребностите на тази служба.
Средството, чрез което се осигурява периодична преценка на професионалната пригодност, на компетентностите на държавния служител е оценяването на изпълнението. Резултатите от него показват приноса на съответния служител за ефективно изпълнение на държавната служба. Поради това законодателят, в чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, е предвидил получаването на най-ниска оценка на изпълнението – „неприемливо изпълнение”, като основание за едностранно прекратяване на служебното правоотношение от страна на органа по назначаването.
Видно е, че резултатите от оценяването на държавния служител са материалноправна предпоставка за прекратяване на служебното правоотношение. С оглед на това процеса на оценяване като елемент от фактическия състав на прекратяването на служебното правоотношение по чл. 107, ал. 2 от ЗДСл, подлежи на контрол за законосъобразност при прекратяване на това правоотношение. В тази връзка следва да се отбележи, че правилността на оценката не подлежи на съдебен контрол, но спазването на условията и реда за оценяване подлежат на контрол от страна на съда. Получената в нарушение на производствените правила и на материалния закон оценка не обосновава прилагането на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл и прави акта незаконосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 2 от ЗДСл, държавният служител ежегодно се оценява за изпълнението на длъжността, като това оценяване обхваща периода от 01 януари до 31 декември на съответната година. Съгласно ал. 5 на чл. 76 от ЗДСл, оценяването на изпълнението на длъжността се извършва по следните показатели: постигането на предварително определени цели или изпълнението на преките задължения и поставените задачи (т. 1) и показаните компетентности (т. 2). Целите по ал. 5, т. 1 трябва да са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на административното звено, измерими по обем, качество и срокове, а според разпоредбата на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл, оценяващият ръководител e длъжен да извърши оценката на изпълнението безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства.
Процедурата по оценка на изпълнението на длъжността е регламентирана в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА). Оценяването на изпълнението на длъжността за висшите държавни служители, тези на ръководни длъжностни и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции включва посочените в чл. 8, ал. 1 от НУРОИСДА етапи, като съдържанието на същите, изготвянето на целите на работния план и общата оценка са подробно регламентирани с разпоредбите на чл. 10 – 13 от същата наредба. Основната цел на системата на оценяване на изпълнението на държавните служители е да се подобри дейността на съответната администрация чрез ефективно управление на изпълнението на всеки отделен служител по отношение на постигането на целите, изпълнението на задълженията и развитието на личната компетентност. Друга важна задача на атестирането е да се определят нуждите от развитие на всеки служител и подобряване на професионалната му компетентност, както и да се създадат условия за справедливи и прозрачни процедури за кариерно развитие. Именно за постигане на така регламентираните цели са създадени и задължителните правила за оценяване на изпълнението на служителите в държавната администрация, чието стриктно съблюдаване е гаранция за обективността, безпристрастността и компетентността на извършеното оценяване.
Оценяването на изпълнението, съгл. разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от НУРОИСДА включва следните етапи - изготвяне и съгласуване на индивидуален работен план в началото на периода, провеждане на междинна среща и на заключителна такава и определяне на годишна оценка за изпълнението на длъжността, като за да се приеме, че изпълнението е неприемливо, оценяваният следва едновременно да не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния си работен план на нивото на изискванията/критериите, определени в него, като неизпълнението е предизвикано от обстоятелства, зависещи от служителя и да е показал за преобладаващата част от компетентностите знания, умения и поведение, неотговарящи на изискванията в приложение № 1 (чл. 16, т. 5 от НУРОИСДА).
В конкретния случай изискването за преценка въз основа на „обективно установими факти и обстоятелства” при изготвяне на годишната оценка на изпълнението на длъжността на жалбоподателката, не е било изпълнено. Поставената на С. оценка не е основана на обективно установими факти и обстоятелства, което е в нарушение на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл и чл. 18, ал.1 от НУРОИСДА.
Изготвеният и подписан индивидуален работен план формално обективира съобразяване с етапите на процедурата, но съдържанието му не отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 3 от НУРОИСДА. Става въпрос за следното:
Както вече бе посочено по-горе, чл. 9 от Наредбата изисква определените на служителя цели да бъдат в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура и измерими по обем, качество и срокове. В настоящия казус вписаните в индивидуалния работен план на С. цели са общо 5, но на практика това са част от основните задължения на служителката, определени в длъжностната характеристика на заеманата от нея длъжност (л. 460 от делото). Те не представляват конкретни цели, които могат да бъдат измерими по обем, качество и срокове. Така например, първата цел по индивидуалния работен план изцяло повтаря т. 4.1 от длъжностната характеристика, цел № 2 съставлява задълженията по т. 4.2 и т. 5.1 от длъжностната характеристика, цел № 3 – представлява всъщност задължението по т. 5.11 от длъжностната характеристика, а цел № 5 – тези по т. 5.9 и 5.10 от длъжностната характеристика. Видно е, че още с формулирането на целите за оценявания период оценяващият ръководител не е изпълнил задължението си съобразно законовите изисквания и по този начин е поставил процеса на оценяване на незаконосъобразна основа. Така формулирани целите в работния план са толкова общи, че по същество това е за равносилно на липсата на работен плат изобщо. Констатираното нарушение е съществено, тъй като липсата на индивидуален работен план, съставен съгласно изискванията на наредбата прави невъзможна проверката за изпълнение на целите в работния план за периода на оценяване, което опорочава и крайната оценка. Последната следва да бъде изготвена съобразно степента на постигането на целите в работния план (чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА).
Отделно от това, изложените мотиви на оценяващия ръководител при проведената заключителна среща не съставляват оценка на компетентностите, съгласно приложение № 1, а представляват общи и декларативни изводи – „системно неизпълнение в пълен обем на поставените в работния план цели, особено в месеците след междинната среща”, „качеството на изпълнение на задачите не е на необходимото ниво”, „комуникацията между отделите не е на необходимото ниво, както и осъществявания контрол”, материалите са на „много ниско професионално ниво”, справките са „некоректно подадени и със закъснение”, „не е създадена добра организация за осъществяване на методическо ръководство по прилагане на нормативната уредба по закрила на детето”, „налице е неумение за изготвяне на анализи, оценки и прогнози за дейността”, „задоволява се с използването на установените начини на удовлетворяване на потребностите на клиентите” и пр. Липсва каквато и да било конкретика относно неизпълнението или лошото изпълнение на задълженията от страна на жалбоподателката. Единственото конкретно посочено задължение, което С. не е изпълнила е това да изготви план за подобряване на работата в отдел „Закрила на детето” в срок от 30.08.2015 г. , за което е поела задължение по време на проведената междинна среща. Нещо повече, в коментара си при тази среща, която е проведена на 23.07.2015 г., оценяващия ръководител е посочил, че „Ръководената дирекция, от М.С., осигурява обслужването на населението в областта на социалното подпомагане и услуги; закрила на детето и социална рехабилитация и интеграция на хората с увреждания”, „Оценяваната изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика, както и възложените задачи”, а по отношение на пропуските, констатирани при извършената от Инспектората на АСП проверка изрично е посочено, че са предприети действия по отстраняването им. Тази междинна оценка, макар да обхваща половината от атестирания период, очевидно не е взета предвид от оценяващия ръководител при определяне на годишната оценка на изпълнението.
Посочените недостатъци на годишната оценка не са отстранени и от контролиращия ръководител. Напротив. В мотивите си последният е коментирал на първо място констатациите от проверката, извършена от страна на Испектората на АСП. Тази проверка обаче е извършена преди междинната среща и при провеждането на последната е констатирано, че са предприети действия по отстраняването на установените пропуски. Всички посочени от страна на контролиращия ръководител проблеми в работата на С. касаят първата половина на атестационния период, т. е. периода до междинната среща. При това положение, след като при междинната среща оценяващият ръководител, който има преки наблюдения върху работата на жалбоподателката не е имал забележки към изпълнението от страна на последната на задълженията по длъжностната характеристика и на възложените задачи, необосновано е общата годишна оценка да е неприемливо изпълнение. Изцяло в противоречие с коментара от първата половина на периода за оценяването на жалбоподателката, при заключителната среща са направени коментари за неприемливо изпълнение на служебните й задължения, без да е обвързана степента на това неизпълнение с отразеното изпълнение през първата половина от едногодишния период на оценяването.
Посочените нарушения на изискванията на чл. 14, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА са съществени, тъй като липсата на работен план, съставен съгласно изискванията на наредбата, опорочава следващите етапи от процедурата по атестиране – не е възможна преценка на постигане на целите като на междинната, така и на заключителната срещи.
С оглед изложеното съдът намира, че получената от жалбоподателката С. годишна оценка за изпълнението, като поставена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби, не може да обоснове прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването. Следователно, изискванията на цитирания текст за прекратяване на служебното правоотношение не са изпълнени, което прави издадената заповед незаконосъобразна и подлежаща на отмяна.
При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, Агенция за социално подпомагане – София следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката М.С. направените от нея разноски по делото, които възлизат на общо 517,30 лева.