На ръба на надеждата
влиза в кома душата.
И внезапно изчезват
и светът и мечтата.

И животът човешки
губи всякакъв смисъл
щом победи и грешки
отведнъж си отписал.

Спираш сам безвъзвратно
в самотата на завет,
щом апатия властно
влезе в кръвната памет.

Няма в теб да се втурва
полудялата пролет,
щом се плашиш от буря,
не очаквай и полет.

На ръба на надеждата
здраво стискай душата,
да не литнат към бездната
и светът и мечтата...