Малка нощна изповед на една провинциална актриса

Дъжд плющи по прозореца, дъжд -
като аплодисменти.
- Не съм лягала с мъж
седем месеца.

Глад за клюки наоколо, глад
за нещо необичайно!
Целият провинциален град
вечеря с нашите тайни.

Обсъждат, пледират като в съд
между две кюфтета:
наистина ли незаконно спят
Ромео и Жулиета?

От различни или от един и същ
аборти Офелия прави?
Дъжд плющи по прозореца, дъжд
като небесни шамари.

-Медея, Жанна дАрк,Виржиния Уулф...
Властвам на сцената, тревожа!
А в живота най-големият ми триумф
е някой местен велможа.

Проповядват ми бззкористност, дълг
тез, през чиито кревати
минава най-краткият път
към столичните театри.

Дъжд плющи по прозореца, дъжд-
като в апокалипсис.
-Ти виждал ли си поне веднъж
банкет без актриси?

Откажеш- погребана си навек.
Преспят- изритват те като пачавра.
Трудно е да бъдеш честен човек.
Честна актриса - бял гарван.

Мечтаех слава, жребий необикновен.
Вече не искам. Пия. Не моля.
Умира бавно илюзията в мен
за моята човешка роля.

Ела, никой мой! Като влюбен се дръж
час-два - като на сцената...
Дъжд плющи по прозореца, дъжд -
като аплодисменти.

Стефан Цанев