Българите наричат празника Успение Богородично, Голяма Богородица или Голяма черква и съединяват в него древните си езически спомени за великата богиня, майка на земята, и Мадоната, Божията майка Богородица, носителка на божественото женско начало. Почита се като покровителка на майчинството и на жените, като пазителка на семейното огнище.

Народът ни е съхранил за Богородица, майката на младия Бог, обич и респект, вяра в нейната непорочност, вълшебна сила и справедливост. Мария е дарена от Създателя на родителите є с условие, когато навърши 7 (или 12) години, да бъде пратена да служи на Бога. Тя е девойката, заченала от елмазено камъче или от китка босилек. Тя е щастливата майка, пред която цялата природа застива, за да премине с Младенеца в ръце. Тъй като кукувицата не спира да кука и трепетликата да трепери, тя ги проклина. Наказва и мулето, което ровело в свещената ясла и разравяло младия Бог, така че да го намерят и убият. Богородица проклина също елата и бръшляна, че не є сторват път да мине: елата – да не цъфти и да не ражда, бръшляна – да е зелен, но да ражда "църни ъглене" (черни въглени). Овесът също не се поклонил на младия Бог и е прокълнат "да не влиза във воденица и литургия". Обикновено клетвите є обричат на безплодие и безполезност (понякога така може да прокълне и Йоан Кръстител). Благословията є е свързана с многолюдна челяд, спорен труд и берекет. Милостта си дава на сиромашки майки вдовици. В тежък за нея момент благославя жабата, за която няма по-хубава рожба на света от малкото є жабче.