ИВАН ГАЗДОВ С ГОЛЯМАТА НАГРАДА «ЗЛАТЕН ВЕК-ЗВЕЗДА» НА МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА
Четвъртък, 28 Май 2015 10:35Кети Котева
Докато този текст излезе, стана ясно, че художникът професор д-р Иван Газдов е удостоен с голямата награда на Министерството на културата "Златен век – звезда». Това е втората по важност награда, връчвана на 24 май от министъра на културата. Иван Газдов е роден в Ямбол на 2 ноември 1945 година. Той е бивш ректор на Националната художествена академия,където за 40 години е извел десетки студентски випуски. Работи основно в областта на графиката, плаката и илюстрацията. Автор е на личния творчески почерк ГРАФИКАТУРА® (регистрирана артистична марка за Европа),с която е открил повече от 50 самостоятелни изложби у нас и по света.
Той е основоположник на школата на АВТОРСКИЯ ПЛАКАТ в България. Носител е на много международни и национални награди, сред които Награда от Монреал, Канада; Специална награда от Анкара, Турция ; Награда от Международния конкурс за плакат по случай 30 години от щурма на казармите Монкада , Хавана, Куба; Специалната награда "Хидезо Кондо" от Международния конкурс на в-к "Юмиури шимбун", Токио, Япония; Почетна награда за плакат от Втората международна изложба на Арт Директорс Клуб, Ню Йорк; "Награда на победителя" от ІV-ти конкурс за пощенска марка, Токио, Япония; Почетна награда от Второто биенале на дизайна, София; награда от Първия международен конкурс за графичен дизайн по Интернет, Токио и Бронзова награда от Втория конкурс Токио, Япония; Награда «Александър Жендов», СБХ и много други.
Член е на БАНИ (медал «Петър Берон, 2014»); Редовен член на Европейската академия за науките и изкуствата, Австрия; Почетен гражданин на Ямбол.
Негови творби са собственост на престижни галерии в България и по света, сред които Музей за съвременно изкуство "Нойе замлунг", Мюнхен, Германия; Музей на плаката, Форт Колинс, Колорадо, САЩ; Колекция за модерно изкуство, Мерил Борман, Ню Йорк; Музей на модерното изкуство, Тояма, Япония; Музей Форне, Париж и други. Има постоянни експозиции в Трявна и Ямбол.
ХУДОЖНИКЪТ КОЙТО ИЗРИСУВА СЛОВОТО
Иван Газдов, художникът, интелектуалецът, приятелят е изключителен графикатурист, създал собствен жанр в изобразителното изкуство и успял да разчупи стереотипа до толкова, че да излезе извън пределите на България, за стане част от историята на голямото изкуство. Но пак така тихо, ненатрапчиво, без излишно говорене и суета, той успя и да напише една великолепна книга за живота, изкуството и всички онези неща, които вълнуват човека в него, скрити под огромните пластове тъга и изкуство. „ Двама в Алабама” не е обикновена книга, преди всичко тя е книга за приятелството, живота и всичко това, пречупено през толкова обичаната призма на изкуството. Книга написана с неповторимо чувство за хумор, в която като пласт през пласт прозира и тъгата на художника, неговия свят доста тъжен на моменти , но безспорно интересен, за всеки който истински обича изкуството. Книгата е едно пътуване, съвсем виртуално в желаната Америка с неговия приятел писателя Любомир Котев. Това е сравнение между две противоположности - на вика е противопоставена тишината, на смеха е противопоставена тъгата, но най –силно е противопоставянето на сериозното изкуство, това, което изисква къртовски труд и денонощно желание да превърнеш мечтите в творби. Книгата, на моменти скандална заради възгледите на Иван Газдов за творци като Пикасо и Дали, може да се изучава и като енциклопедия по история на изкуството. Тя засяга неговите най – значими представители и вечния Модилияни, любимият творец на Газдов. Неговият Модилияни е различен, той е наистина обичан творец. Неговите изчистени линии са вдъхновение и възхищение, неговият живот е преклонение. Той е поредното противопоставяне в книгата – Модилиани, може би недооценения, срещу Пикасо и Дали, може би надценените. Но не това е същественото, въпреки че изхождайки от тезата че скандалът продава, може би е важно. Друго е това, което ни кара да не откъсваме очи от редовете, това е любовта и болката към изкуството, които бликат от всеки ред. Това е огромният интелект, при който всяко изречение е мисъл. Това са онези пластове на душата, в чиито гънки се крие болката и радостта от живота. Книга откровение писана дълго, изживяна и изстрадана, за да бъде дадена на нас читателите. Това може да бъде и автобиография, за спомените, за красивите тунджански завои, за китния Медвен - вечното вдъхновение на художника. Това е книга за любовта, която е по – силна от всяко подценяване, защото е любов към таланта и това, което правиш. Да, тя носи болка, която обаче може би е тази, която създава тези безсмъртни много живи, пълни със смях творби. Да гледаш творбите на Газдов е изключителна наслада за сетивата, линиите огънати под всички онези неестествено причудливи ъгли изведнъж се превръщат в лица, ръце и картини. Звучи почти невероятно, това е онова изключително търсене, онзи полет на фантазията, която кара всеки да се вгледа и да помечтае. Най – странното е, че с книгата „ Двама в Алабама” се случва същото, между спомените, лекциите за изкуството и разговорите в един друг свят изведнъж усещаш, че разсъждаваш. Че духът ти, дълбоко приспан се разбужда, за да открие нещо от себе си. Започваш да ровиш и да търсиш различните творци, споменати в книгата, за да обогатиш своето, изведнъж разбрал, недостатъчно познание. Тази книга е пътуване към себе си, защото четейки за подценяването, за снижаването, за тапетните хора, ти постепенно ги откриваш навсякъде около теб. Започваш да поглеждаш с други очи и да се усмихваш по друг начин. Може би проумял, че понякога не може просто да махнеш с ръка на живота, а че трябва и да се вгледаш в него. Газдов не просто се е вгледал, той е подчинил живота на таланта си, описал го е малко тъжно, малко весело и дълбоко истински и по този начин ни го е поднесъл някак си на тепсия. Сякаш да ни убеди, че няма лесни неща, че талантът не е достатъчен, че всеки от нас трябва да има онази искра, която да го кара отново и отново да открива и да пресъздава.
Когато затвориш последната страница, започваш да се чувстваш някак ограбен, защото този чувствен вълшебен свят е свършил. Приказката през която си пътувал дни и нощи е приключила и ти отново се връщаш в реалния живот, далеч от чудния свят на Иван Газдов. Но въпреки всичко остава онзи спомен , който ти дава вярата в красивото, прави те по- добър и ти разкрива част от тайната на таланта.