на Дирекция Социално подпомагане - Ямбол. Жалбата е във връзка с размера на отпусната еднократна помощ, (на сн. директора на ДСП Мария Славова)

РЕШЕНИЕ

 

№ 5/20.1.2015г.                       гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ПЪРВИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести януари две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ПЕТКОВА

при секретаря Г.Т., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 255 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 13, ал. 5 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП) и е образувано по жалба на Р.К.П. *** против заповед № СП1-Я-149-1/30.04.2014 г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане”-Ямбол, потвърдена с решение № РД 07-0033/10.11.2014 г. на Директора на Регионална дирекция “Социално подпомагане”-Ямбол. В жалбата се правят оплаквания, за допуснати нарушения на административнопроцесуалните норми, тъй като основанията са бланкетно формулирани, липсват фактически обстоятелства и мотиви, а  на второ място се сочат  противоречия с материалния закон, а  именно на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗСП и на чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСП (ППЗСП). Прави се искане за уважаване на жалбата и за отмяна на атакуваната заповед.

В с.з. жалбата се поддържа изцяло на изложените в нея съображения, не се правят искания за събиране на допълнителни доказателства. Иска се отмяната на оспорената заповед.

В с.з. ответната страна – Директора на ДСП-Ямбол, чрез процесуалния си представител, оспорва  основателността на жалбата. Счита, че административният орган е издал своя акт в пълно съответствие както с материалния закон, така и с административнопроцесуалните норми. Не прави искания за събиране на доказателства. Претендира отхвърляне на депозираната пред съда жалба.

Към доказателствения материал по делото са приобщени цялата административна преписка по издаване на оспорената заповед, както и адм. д. № 26/2014 г. по описа на ЯАС.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С молба-декларация вх. № СП1-Я-149/23.01.2013 г. до Директора на дирекция “Социално подпомагане”-Ямбол Р.К.П. *** е поискал отпускане на еднократна помощ за закупуване на облекло, лекарства, храна и за ремонт на къщата, в която живее, като е приложил и фактури за закупени лекарства. Във връзка с подадената молба-декларация, със заповед № СП1-Я-149/13.02.2013 г. на Директора на дирекция “Социално подпомагане”-Ямбол е отпусната еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП в размер на 150 лв. Тази заповед е оспорена по административен ред пред Директора на РДСП-Ямбол, който с решение № РД 07-0010/08.03.2013 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна по съображения, че преценката за размера на отпусканата помощ е строго индивидуална и в конкретния случай липсват факти и обстоятелства, обуславящи предоставянето на еднократна помощ в по-голям размер. Против така произнесеното решение, по жалба на Р.К.П. е образувано адм. дело № 89/2013 г. по описа на Административен съд-Ямбол, по което е постановено решение № 71/25.04.2013 г., с което ЯАС е отхвърлил жалбата на П. против заповед № СП1-Я-149/13.02.2013 г. на Директора на дирекция “Социално подпомагане”-Ямбол досежно претендирания максимален размер на еднократната помощ от 325 лева. С решение № 15124/18.11.2013 г. по адм. дело № 8389/2013 г. ВАС е отменил решение № 71/25.04.2013 г. по адм. дело № 89 по описа на ЯАС за 2013 г. и вместо него е постановил отмяната на заповед № СП1-Я-149 от 13.02.2013 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”–Ямбол, потвърдена с решение № РД 07-0010 от 08.03.2013 г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане”–Ямбол, в частта, с която е отказано отпускане на еднократна помощ в размер над 150 лева, и изпращане на преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Ямбол за ново произнасяне по молба-декларация с вх. № СП1-Я-149 от 23.01.2013 г. на Р.К.П. *** при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Със заповед № СП1-Я-149/18.12.2013 г., (потвърдена с решение № РД 07-0003/21.01.2014 г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане”–Ямбол), Директора на Дирекция “Социално подпомагане”-Ямбол отпуска на Р.К.П. *** еднократна социална помощ в размер на 150 лева. По жалба на Р.П. против така произнесената заповед № СП1-Я-149/18.12.2013 г. е образувано адм. д. 26/2014 г. по описа на ЯАС, приключило с решение № 35/26.03.2014 г., с което е обявена нищожността на издадената заповед и преписката е върната на административния орган – Директора на ДСП-Яммобл, за ново произнасяне по молба-декларация с вх. № СП1-Я-149/23.01.2013 г. при спазване на дадените с решение № 15124/18.11.2013 г. по адм. д. № 8389/2013 г. на ВАС задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Със заповед № СП1-Я-149-1/30.04.2014 г., потвърдена с решение № РД 07-0033/10.11.2014 г., (връчено лично на 14.11.2014 г.), след изготвянето съобразно разписаните в закона правила на социален доклад с отразени в него констатаации във връзка с подадената от П. молба-декларация, Директорът на ДСП-Ямбол, на основание чл. 13, ал. 2, ЗСП, чл. 28, ал. 1, ППЗСП, е отказал отпускането на социална помощ на Р.К.П. за размера над 150 лв. до максималния размер от 325 лв. и за храна и облекло. Против произнесената заповед е депозирана настоящата жалба, с която се претендира отмяната й като незаконосъобразна поради несъответствие с процесуалния и материалния закон.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорения административен акт съобразно изскванията на чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд - Ямбол е заповед № СП1-Я-149-1/30.04.2014 г., (потвърдена с решение № РД 07-0033/10.11.2014 г.), с която Директорът на Дирекция “Социално подпомагане”-Ямбол отказва на Р.К.П. *** отпускането на еднократна социална помощ в размер над отпуснатия с влязлата в сила в тази част заповед № СП1-Я-149/13.02.2013 г. от 150 лева до максималния размер от 325 лв. и за храна и облекло.

Атакуваната заповед е издадена след постановяване на решение № 71/25.04.2013 г. по адм. дело № 89/2013 г. по описа на ЯАС, на отменителното решение № 15124/18.11.2013 г. по адм. дело № 8389/2013 г. по описа на ВАС и на решение № 35/26.03.2014 г. по адм. д. № 26/2014 г. по описа на ЯАС.

С решение № 15124/18.11.2013 г. по адм. дело № 8389/2013 г., образувано по жалба на Р.П. против решение № 71/25.04.2013 г. по адм. дело № 89/2013 г. по описа на ЯАС, ВАС отменя съдебния акт на АС-Ямбол, като постановява отмяната на заповед № СП1-Я-149/13.02.2013 г. в частта, с която е отказано отпускане на еднократна помощ в размер над 150 лева и в тази част – за разликата над 150 лева, изпраща преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Ямбол за ново произнасяне. С решение № 35/26.03.2014 г. по адм. д. № 26/2014 г. по описа на ЯАС е обявена нищожността на последващо издадената заповед № СП1-Я-149/18.12.2013 г. на Директора на ДСП и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по молба-декларация с вх. № СП1-Я-149/23.01.2013 г. при спазване на дадените с решение № 15124/18.11.2013 г. по адм. д. № 8389/2013 г. на ВАС задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В мотивите на съдебното решение е посочено, че с произнесената от Директора на ДСП-Ямбол заповед № СП1-Я-149/18.12.2013 г., с която на Р.К.П. е отпусната еднократна социална помощ в размер на 150 лв., от една страна административният орган е пререшил един въпрос, решен с влязъл в сила административен акт, (тъй като заповед № СП1-Я-149/13.02.2013 г. на Директора на Д “СП”-Ямбол - предмет на разглеждане по адм. дело № 89/2013 г. по описа на ЯАС в частта й, с която на Р.П. е отпусната еднократна помощ в размер на 150 лева, не е била оспорена и е влязла в законна сила; заповедта е била предмет на оспорване в частта й досежно разликата от уважения размер на еднократната помощ от 150 лева до претендирания максимален размер на еднократната помощ от 325 лева). От друга страна, съдът е констатирал наличие на противоречие на постановената заповед № СП1-Я-149/18.12.2013 г. от Директора на ДСП-Ямбол с влязлото в сила решение № 15124/18.11.2013 г. по адм. д. № 8389/2013 г. по описа на ВАС и дадените с него задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. При това положение, в производството по настоящото дело съдът е длъжен да прецени съответствието на заповед № СП1-Я-149-1/30.04.2014 г., (потвърдена с решение № РД 07-0033/10.11.2014 г.), с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона с решение № 15124/18.11.2013 г. по адм. дело № 8389/2013 г. по описа на ВАС, а именно - мотивиране на съображенията от административния орган досежно отказа да се отпусне еднократна социална помощ за храна и облекло и в размера над 150 лв. до максималния такъв от 325 лв.

Съдът в настоящия си състав намира, че в инициираното след обявяване нищожността на заповед № СП1-Я-149/18.12.2013 г. и връщането на преписката за ново произнасяне от административния орган производство, приключило със заповед № СП1-Я-149-1/30.04.2014 г. на Директора на ДСП-Ямбол – предмет на оспорване в настоящото съдебно производство, са удовлетворени всички законови изисквания по отношение на издадения административен акт, в т.ч. са изпълнени и дадените с решение № 15124/18.11.2013 г. по адм. дело № 8389/2013 г. по описа на ВАС за мотивиране на акта досежно отказа за отпускане на еднократна помощ за храна и облекло и над определения с влязлата в сила заповед № СП1-Я-149/13.02.2013 г. размер от 150 лв. до максимално допустимия такъв. Атакуватната заповед е издадена от компетентен орган (предвид разписаното в чл. 16, ал. 2 от ППЗСП, че еднократната социална помощ за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата се отпуска със заповед на Директора на ДСП); при спазване на регламентираните в ЗСП и ППЗСП административнопроизводствени правила; в установената от закона форма при наличие на нормативноустановените реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, като са изложени фактическите и правни основания за издаването й, съдържащи се в частност и в изготвения социален доклад. Този извод е верен, предвид следното: видно от материалите по делото, с процесната заповед е постановен отказ  на основание чл. 13, ал. 2, ЗСП, чл. 28, ал. 1, ППЗСП, при следните мотиви: “със заповед на Директора на ДСП-Ямбол № СП1-Я-149/18.12.2013 г. на Р.К.П. е отпусната еднократна помощ за задоволяване на комунално-битови потребности за ремонт на жилището и за задоволяване на здравни потребности в размер на 150 лв. Не се е наложило отпускане на помощ за храна и облекло, тъй като господин П. е имал ежемесечен доход от пенсия в размер на 213,49 лв. При повторно обсъждане на социалния доклад, след като се отчетоха правнорелевантинте сведения и факти, се взе решение, че няма доказана необходимост на Р.П. да бъде отпусната еднократна помощ в размер над 150 лв. до максималния размер от 325 лева”. С потвърдителното решение при оспорването на заповедта по административен ред пред горестоящия орган, последният е отхвърлил жалбата като неоснователна по съображения, че при определеяне размера на отпуснатата еднократна помощ са взети предвид здравословното състояние, ежемесечния доход от пенсия и конкретно възникналата комунално-битова и здравна потребност (закупени медикаменти и др.); изрично е посочено, че при липса на доказателства за останалите заявени в молбата нужди, а именно – да са възникнали инцидентно към момента на подаването й, правилно решаващият орган е отказал отпускането им, още повече, че в конкретния случай става въпрос за ежедневни потребности, за посрещането на които лицето има осигурен ежемесечен доход от пенсия в размер на 213,49 лв., а същевременно като лице с увреждане са осигурени и правата му по чл. 42 от ЗИХУ. В потвърдителното решение се сочи още, че преценката за отпускане на еднократна помощ в размер от 150 лв. е мотивирана и почива на обективните данни по молбата за наличие на инцидентно възникнала здравна потребност на молителя за покриване на направения от него разход за лечение. Изрично е посочено и че липсват конкретни факти и обстоятелства, обуславящи предоставянето на по-голяма еднократна помощ. От изложеното и от анализа на приобщените по делото доказателства, в т.ч. и изготвения на 24.04.2014 г. социален доклад, съгласуван на 25.04.2014 г., с който е направено предложение за отказ да се отпусне еднократна социална помощ над определения с предходна влязла в сила заповед размер от 150 лв., се налага единствено верният извод, че не са налице твърдените в жалбата пороци (липса на мотиви и бланкетно формулирани основания за издаване), предпоставящи отмяната на акта – заповедта е подробно мотивирана, като конкретно са посочени и правните основания за издаването й и в този смисъл доводите на жалбоподателя са неоснователни. Актът е постановен при спазване на дадените с решението на ВАС указания по тълкуването и прилагането на закона.

Съдът намира още, че процесната заповед е постановена в съответствие с приложимите за конкретния казус материалноправни норми, както и в съответствие с целта на закона да гарантира задоволяване на инцидентно възникналите потребности на нуждаещите се лица. Това е така, тъй като с чл. 16 от ППЗСП законодателят е предвидил възможност за отпускане на еднократна помощ до петкратния размер на гарантирания минимален доход (в случая 325 лв.) веднъж годишно за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. От анализа на посочения текст е видно, че предпоставка за възникване на правото на еднократна социална помощ по смисъла на разпоредбата е не всяка жизненоважна потребност на лицето, а само потребност, която е възникнала “инцидентно” – настъпила внезапно и неочаквано, в резултат на непредвидими обстоятелства и в отклонение от обичайния начин на живот и бита на човека.

По делото е безспорно установено, че в определен момент за жалбоподателя П. възниква внезапна нужда от медикаментозно лечение, както и такава за извършване на ремонти, необходими, за да се възсатонви функционалността на жилището му. Тези нужди безспорно са жизненоважни по смисъла на чл. 16 от ППЗСП и лицето, поради здравни, възрастови, социални и други независещи от него причини, не може само чрез труда или доходите си или с помощта на задължените по закон да го издържат лица, да осигури задоволяването им. При установеното наличие на тези потребности към момента на подаване на заявлението и издаване на заповедта, с която е отпусната еднократна помощ от 150 лв., административният орган е следвало и е предоставил заявената еднократна помощ, чието предназначение е да се преодолеят така възникналите потребности. Спор в настоящото производство е налице по отношение размера на помощта, която, както се отбеляза по-горе, се определя до петкратния размер на гарантирания минимален доход. Отбеляза се също, че от съдържанието на приложимата разпоредба недвусмислено се установява, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, т. е. такива, които излизат извън рамките на обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени. При определяне размера на отпусканата еднократна помощ административният орган разполага с оперативна самостоятелност с оглед конкретноустановените факти, като доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата е върху оспорващия. Следва да се има предвид обаче, че в хипотезата на цитираната правна норма е визирано инцидентното възникване на посочените потребности, а не инцидентната липса на средства за тяхното посрещане. В този смисъл, верен е изводът на административния орган, възпроизведен и в потвърдителното решение при осъществения административен контрол, че с оглед установените в производството факти не се налага отпускане на помощ за заявените от лицето нужди за покриване на разходи за храна и облекло, тъй като П. има ежемесечен доход от пенсия в размер на 213,49 лв., с който би могъл да посрещне тези свои потребности; лицето ежемесечно получава и добавка за социална интеграция за диетично хранене и лекарствени продукти в размер на 9,75 лв. При това положение, не може да бъде възприето изразеното в жалбата становище, че с постановения отказ не е уважена жизненоважна потребност на лицето за облекло и храна по време на зимния период. Анализът на събраните по делото доказателства води до извода, че в конкретния случай не са налице предпоставките по цитираната норма за подпомагане на П. със сума над отпуснатите с предходната влязла в сила заповед 150 лв., защото не е налице инцидентно възникнала потребност в резултат на непредвидени обстоятелства, която да е предизвикала такова отклонение от обичайните изисквания на заявилото помощта лице, че да налага отпускането на еднократна социална помощ в по-голям размер. При предоставено от закона право на действие при оперативна самостоятелност административният орган е длъжен да изложи приетите за установени от него правно относими факти и да обоснове избора на едно от няколкото възможни решения в обхвата на действие на приложимия материален закон. В контекста на изложеното при преценката от административния орган, (отразена и в социалния доклад) очевидно е съобразена разпоредбата на чл. 27 от ППЗСП, в която е предвидено, че при извършване на социалната анкета се вземат предвид и всички други констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка, както и преценка на необходимостта от ползване на социални услуги. Именно в тази връзка са отчетени обстоятелствата, че П. е осигурен с постоянен доход от пенсия и ежемесечно получава интеграционни добавки по ЗИХУ. Административният орган е съобразил също здравословното състояние на заявителя и битовите условия, при които живее. Действително, жалбоподателят има потребност от повече средства за храна, облекло и други елементарни жизнени нужди, но тази потребност е постоянна, а не инцидентно възникнала, т.е. не се дължи на непредвидено или неочаквано събитие, а има предвидим характер. Доколкото лицето има необходимост от допълнителни средства за покриване на разходите си, включително и за храна и облекло, то има нужда от постоянно подпомагане, което обаче стои извън предметния обсег на спора. По тези съображения съдът счита, че размерът на еднократната социална помощ по чл. 16 от ППСЗП е законосъобразно определен с оспорената заповед № СП1-Я-149-1/30.04.2014 г., (потвърдена с решение № РД 07-0033/10.11.2014 г.), поради което жалбата на Р.К.П. срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При изложените съображения се налага извод, че заповедта е постановена и в съответствие с целта на закона да гарантира задоволяване на инцидентно възникналите потребности на нуждаещите се лица.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 ат АПК, Я А С, първи административен състав

Р    Е    Ш    И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Р.К.П. *** против заповед № СП1-Я-149-1/23.01.2014 г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане”-Ямбол, потвърдена с решение № РД 07-0033/10.11.2014 г. на Директора на Регионална дирекция “Социално подпомагане”-Ямбол.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.