През този месец излязоха резултатите от националното външното оценяване за седми клас в цялата страна. Някои колеги в националните медии отразиха,че като цяло са по-добри от миналогодишните. Дали е така и за нашата община? Какви са резултатите в СОУ „Д-р Петър Берон”- град Болярово и ОУ „Стефан Караджа”- село Стефан Караджово?

Само за съпоставка- в СОУ „Д-р Петър Берон” по един от основните предмети има над 50%  слаби оценки, а в ОУ „Стефан Караджа” има една единствена слаба оценка само по един учебен предмет. Известен е фактът,че в това основно училище над 90%  от децата са от ромски произход. Как се постигат такива резултати, могат да кажат само преподаватели от този чудесен колектив, ръководен от един високоерудиран  директор с отлични организаторски умения- добър педагог, даващ винаги положителен пример и влизащ в положението на всеки един ученик.

Аз съм възпитаничка на СОУ „Д-р Петър Берон”- град Болярово. Това е моето училище, което съм завършила с отличен успех и постигнах  отличен резултат  на кандидатстудентския изпит. Там се състезавах с колеги от елитни училища и само няколко бяхме с пълна шестица, от които единствено аз-  от провинциално училище. Тогава се гордеех, че и аз бях сред тях и имах самочувствие дори в столицата. Тази подготовка дължа на преподавателите си в същото това СОУ „Д-р Петър Берон”- Болярово. Не само аз, а и моите съученици имаха хубав успех и днес повечето имат добра реализация. Излезли сме от същото това училище, което днес има такива резултати. Мога само да съчувствам на чудесните деца, които днес нямат преподавателите, които аз имах. Няма ги вече преподавателките, които ми дадоха знанията и можах да бъда сред най-добрите студентки. Няма я нашата дългогодишна  директорка, при  която училището постигаше много успехи. Жената с  отлични организаторски умения!

Какво се случи с моето училище?! Не трябва ли учителите да възпитават, вместо да дават отрицателен пример? Заслужавам ли аз, като една от добрите възпитанички на това училище и общински служител, да бъда унижавана пред децата от учител, при това на ръководна длъжност?! Тези ли учители и ръководители са отговорни за резултатите днес?

През ноември предстои честването на 160- годишнината от създаването на СОУ „Д-р Петър Берон”. Впрочем какво развитие и какви успехи могат да се отбележат към днешна дата? Аз завърших средното си образование през 1998 година. Колко неща могат да се изброят, постигнати оттогава? Колко, завършили училището през последните години, са приети с отличен успех в университет? Та нашите ученици в някои от последните години дори не се допускат до матура! Което прави ходенето им през всичките тези години безмислено и реално остават с диплома единствено за основно образование.

За тази 160- годишнина училището ще бъде изцяло ремонтирано и санирано по проект, спечелен от общината. Колко проекти има спечелени училището? Последните проекти, свързани с децата от това училище, са спечелени от Общинското училищно настоятелство. Там децата имаха възможност да се изявят поради почти пълната липса на извънкласни дейности. Проекти като „Чрез изкуство към промяна”, „Децата- наша обич и тревога” и все още неприключилият трансграничен проект „ Две различни практики- една обща цел”. Радвам се, когато децата говорят с възхищение за тях и с усмивка си спомнят посещенията в Турция по този последен проект;  ходенето на планински поход в Карандила и на морето по другите два. Факт е,че някои от тях никога не биха си позволили поради различни причини, най- често финансови, да видят всичко това, ако не бяха включени в тези проекти. Тъжно ми е и като питат ще има ли пак подобни. Ако зависи от училищното ръководство- едва ли. Да се гордея или срамувам, че и аз съм била в това училище? Радвам се все пак. Имах преподаватели, които ме научиха не само на любов към учебния си предмет, а и на чисто човешки ценности. Имах класна, която се отнасяше почти майчински с нас- беше грижовна и мила, преподаваше и възпитаваше. А днес чувам колко непрофесионално е отношението на част от преподавателите. За жалост имах възможност и да видя отрицателния пример, който се дава на децата като отношение- почти агресивно и лицемерно поведение, което се усеща даже от учениците. Това ли са професионалисти, педагози и ръководители? Това ли е моето училище днес?

Съвсем не искам да кажа, че няма компетентни преподаватели и добри педагози. Възхитена съм от иновативните методи на преподаване в началния етап на обучение и от успехите на доскорошните първокласници на национално ниво. Там почти сме имали почти деца до национален кръг на състезания. По-големите също поне на регионално ниво имат успехи. Жалко е само,че се изтъкват не толкова значителните успехи на определени деца, а на други имената дори не се споменават. И не знам защо продължава тази порочна практика. Както и много други „традиции”, будещи недоумение.

Уви, тъжно е всичко това. Не съм оптимистка за бъдещето на моето училище. Не знам и у кого да търся вината. Но знам ,че много ученици и родители виждат всички това. Радвам се, че  имах възможността да се обучавам при съвсем друго ръководство и преподаватели, които днес не са сред педагогическия персонал. Училището е дало много квалифицирани кадри не само на общината, но и на страната ни. Има бивши ученици, с които  се гордеем. И затова може би трябва да си зададем по-скоро въпроса не какво ще е бъдещето,  а има ли бъдеще  училището, което толкова обичах?!

Лора Величкова