Чалгаризацията е национален проблем, но покритието ѝ в страната не е плътно

7 часа надвечер. Централният площад на областния град бе препълнен от хора с букети. Тържественото, а за някои и приятно до насълзяване, настроение беше ясно доловимо и непомрачено от облачното и дъждовно време. Родители, роднини и приятели „изпращаха” абитуриентите на три от десетте гимназии в града. Откъснати преброявания от 1 до 12 се извисяваха над общата радостна глъчка, но честотата на виковете сякаш бе по-малка от предишните години и някак си смущаваше гражданите. Красиви и облечени с вкус момичета се снимаха с роднините и приятелите си, а млади мъже в елегантни костюми им държаха чадърите, за да ги предпазят от дъжда. Малко по-късно последователно по училища и класове зрелостниците по двойки преминаха под украсената с цветя арка с надпис „На добър час, абитуриенти!” Усмихнатите, но и притеснени завършващи преминаха пред 200-метрова пътека, плътно заобиколена от двете страни с хора, които спонтанно аплодираха младежите и девойките в рокли и костюми. Повечето от абитуриентите бяха притеснени не само защото не са свикнали на такова внимание, а и защото дори в балната си вечер мислите им бяха насочени към скорошните матури, предстоящите изпити и новия живот в по-големите градове наесен.
Нямаше просташки провиквания, неприлични актове за привличане на внимание, отличаващи се с непристойно облекло и маниери абитуриенти. Никога и не е имало. Не станахме свидетели и на безразсъдно шофиране към ресторантите, показно бибиткане с клаксон и накачени по прозорците младежи. В декорирания с вкус ресторант, където празнуваха бала си абитуриентите от градската езикова гимназия, те имаха затрогващи моменти на символично сбогуване с учители и съученици. До края на вечерта никой не пожела чалга ритми от озвучителя, никой не реши да се качи да танцува на столове и маси или да се „освини” с алкохол. Тържествена атмосфера. Това е най-правилната характеристика за балната вечер на тези зрелостници.
Приповдигнато настроение замени бяса, туистът замени кючеците, натискането в тоалетните и пушенето на трева бе заменено от хора, конкурс за най-красива абитуриентка и пиротехническо шоу. Важно е да се спомене, че в този случай нито учителите, нито организаторите изпълняват ролята на пазачи или възпитатели. Колкото и е трудно да се повярва, тези „провинциални младежи” могат да се забавляват и го правят с приличие и достойнство. Няма сбивания, няма извращения, никой от тях няма да прекара следващия ден в токсикологичното отделение в болницата.
Това не е картина от чужбина. Огромно успокоение вдъхва наблюдението, че в средноголемия град не простаците и техните приумици взимат превес, а всъщност те не само, че се съобразяват с по-културните и интелигентните, а и се стараят да са като тях. Поне на баловете.

Удар за онези, които отписват достойнствата и качествата на младото поколение и твърдят, че баловете в България са апогей на простащината, кича и чалгата. Те явно не са излизали от столицата...

7 часа надвечер. 300 километра на запад, без да излизаме от държавната граница. Циганска музика кънти по кубетата на православния храм „Св. Александър Невски”, а слънцето блести в кичозните рокли с лъскави елементи. Млади по години, но състарени на външен вид, момичета умело въртят тазовете си под ритъма на музиката и извършват начупени движения с ръцете си. Пищните ярки рокли, влачещи се по земята, и с отвори по разни части от тялото, създават потрес у всеки естет и не изпълняват функцията си да направят по-красиви не толкова привлекателните и даже да събудят сексуално влечение. Какви сексуални нагони може да предизвикат клатещи се нагоре-надолу и настрани провиснали меса, груба кожа от дългогодишната употреба на тютюн и лош начин на живот, хирургически удебелените устни, плътният слой козметични продукти по лицата, кичозните бижута и нецивилизованите маниери?? Момчетата са сякаш по-плахи, изглеждат така сякаш не могат да насмогнат на диващината на съученичките си (някои от които не са виждали от началото на годината, между другото). Може би се срамуват донякъде от дамите си. Но и сред момчетата има такива, които в контраст с изисканото си официално облекло скачат и викат с бутилки скъпо уиски в ръцете. Но момичетата не ми се дават. Някои от тях даже са качени на таваните на украсените си луксозни автомобили и мачкат с токовете си ламарината. Роклите им за хиляди левове и скъпите наеми на лъскавите возила, всичко с цел показност, далеч не са най-сериозните харчове на родителите им. Огромни суми отиват и за фризьори, гримьори, стилисти, куверти на ресторанти, алкохол по барове и дискотеки, следбални екскурзии, семейни тържества и т.н. и т.н. „Който има – дава” казват хората и отминават с наведена глава. Всичката пошлост по жълтите павета, а преди това и по дворовете на гимназиите, е нормално да смутява човек, но родителите изглеждаха весели и спокойни; най-вероятно просто са се примирили. Навярно са го постигнали с много усилия. За искрено съчувствие са онези потънали от срам родители, които са отгледали и възпитали, а сега и изпращат като абитуриент син или дъщеря, а децата им се давят в блатото от цигания, не по тяхно желание, а просто защото простотията е доминираща. За разстрел са онези родители, които не са се погрижили за възпитанието на децата си и сега се гордеят с провокативното им и отблъскващо поведение.

Който не може да блесне с ум и умения, показва тяло. Но е плашещо, че и острите умове и будните души понякога се срамуват от това, че носят интелект, защото това ги дистанцира от другите. И от притеснение те се опитват да заемат нетипични за тях роли, за да бъдат приети в училище и на улицата като „готини”, а не „зубъри”, или още по-нашумялото днес „лузъри” (от англ. „загубеняци”).
За съжаление, в някои микрообщества (отделни градове, отделни гимназии, класове, дори групи от приятели) или макрообещството на София овцете наистина са изяли хората, макар и в по-различен смисъл от вложения в израза на Томас Мор. Все още някои младежи, които с години са се градили като личности, 12 години активно са трупали познания и опит, били са на първите места на конкурси, олимпиади в страната и по света, сега, на баловете, се принизяват до нивото на онези, за които училището е досадно допълнение към нестихващия денонощен купон. С това принизяване те стъпкват с крака и плюят на постигнатото, на успехите си, на честта си. Не само тяхна, но и на учителите и на родителите задача е нещата да се преобърнат – не умните да се интегрират към простаците, а да стане обратното. Или поне невъзпитаните да попритъпят страстите и влеченията си, когато са в по-интелигентна компания. Но това едва ли ще стане с настоящето поколение или дори с техните деца, възпитани в... липса на възпитание, принципи и ценности.

След всеки намек за известен контрол върху публичните абитуриентски циркове, маса от индивиди и организации излизат с обвинения за недемократичност и с това те поддържат срамното оскверняване на баловете. Всъщност, случващото се отдавна не е оскверняване, а стандартен начин за протичане. Проблем ли е служители на МВР да следят за нормалното протичане на бала на обществените места и да налагат ограничения и санкции, когато е нужно? Толкова ли е страшно за демокрацията ни абитуриентка, качена на кола и танцуваща кючек пред стенописите и кръстовете на православната катедрала, докато отдолу мургави свирачи блъскат по барабаните, да бъде свалена, накарана да престане с непристойното поведение и ако откаже, да й бъдат сложени белезници? Защо това идиотско затваряне на очите и псевдо-християнско прощаване „нищо, млади хора са, сега им е времето да се веселят” продължават да се толерират от обществото?
Това не е „класическо начало за бална вечер”, както обяви репортерка от национална медия на фона на кадри с разголени дами. Това е грешно провеждане на абитуриентски бал, което с времето се е утвърдило като естествено. Но само в някои градове, само за някои гимназии. Защо абитуриентите от Националната гимназия за древни езици и култури изтърпяха известно време пияните музиканти и след това без много усилия ги разгониха? Защото интелектът си казва думата. Защото в НГДЕК не влизат ученици-тройкаджии от квартала, а се събират едни от най-сериозните и умни деца от всички краища на страната. За да учат. И тази не е единствената подобна гимназия в столицата и в страната.

В интерес на истината, силно ми е съмнението, че някакви рестрикции и санкции биха поне смечкили твърдата простащина около баловете. Конкретният проблем е поощряваната пошлост, която всяка година в края на май излиза по улиците и най-вече по центъра на столицата на България. Но ако разширим обхвата, то проблем е и опорочаването на българското образование като цяло. Превръщането на абсурден мит традиционните твърдения, че училището извайва човека, че в края на средното си образование зрелостниците излизат по-знаещи, по-можещи и по-интелигентни. Отдавна упадъчната чалга култура се е намърдала стабилно в образователните институции. Отказът на учителите да се борят с непристойното поведение в час и извън него е най-малкото. Чалга музика вече звучи и по училищните концерти, и на другите празници. Учителите не започнаха да толерират цялата помия, защото им допада. Те се оказаха с вързани ръце и от законовата система (гоненето на ученици от час стана крайно проблемно), и от обществото (според което да си клатиш обецата на пъпа в училище е човешко право на избор), и от директорите (които, притиснати на свой ред от делегираните бюджети, мъмрят учителите, предложили за изгонване даден ученик, защото всеки един ученик носи пари на учебното заведение). Казах ли ви, че проблемът е с изключително широк обхват? Дори просветният министър Сергей Игнатов прие, че травеститът, олицетворение на пошлостта в страната, Азис, е герой за децата и е наред неговата музика да се използва за училищни тържества. Премиерът на България Бойко Борисов, пък, не крие почитанието си към звездите на турбофолка Лепа Брена и Цеца Величкович. На колко по-висок етаж трябва да се изкачи чалгата, за да признаем най-после, че действително ни е поробила?!

Светското е удавено, остава да търсим упование в духовното. Но за да достигнем до храма му, трябва да минем през врявата, пискливата музика и искрящите парченца брокат. И когато влезем вътре и установим, че каменните стени и дебелите стъклописи не могат да удържат какафонията отвън, какво ни остава?...
 Да помислим за онова, което все още е останало из провинцията. Светлите погледи на младите хора, уважението към образованието, добрите обноски не са характеристики анахронизми, а реален образ на хиляди абитуриенти. Повечето от тях наесен ще дойдат да живеят в София и в по-големите градове, където има университети. Те или ще станат пример за подражание на колегите си, или ще се препънат и ще заместят благоприличието с безкрайни нощи в дискотеките на Студентски град.
Въпрос на воля и издържливост пред смазващия натиск на кича, слабоумието и простащината.

НАДПИС ПОД СНИМКАТА  "Ямболски абитуриенти използват балната вечер, за да си припомнят най-скъпите моменти заедно през последните 5 години." :)