Мисли на св. Теофан Затворник за Евангелското слово на Велики вторник

Днес еврейският народ, свещеници и власти за последен път слушат словото на Господа в храма. И то е било всеобятно; то обхващало цялото минало, настояще и бъдеще.

С въпроса Си за Иоан Господ дава да се разбере, че е Истинският Месия;
с притчата за двамата сина внушава, че иудеите ще бъдат отхвърлени и на тяхно място ще бъдат призвани езичниците;
с притчата за лозарите им казва, че отхвърлените са обречени на погибел;
с притчата за брака на царския син учи, че и от дошлите при Него не всички ще бъдат достойни и ще се намерят и такива, които справедливо ще бъдат изхвърлени във външната тъма;
с отговорите на въпросите за данъка към императора и за най-важната заповед на Писанието, както и с изобличителната си реч Той определя характерните черти на спасителния живот;
най-сетне, отделно на учениците предсказва (идващите) страдания на Иерусалим и открива тайната на второто Си пришествие.

Достатъчно е било само да се изслуша внимателно всичко това, за да се увери човек, че Той е истинският Спасител на света – Христос, и да се покори на заповедите и учението Му.

И до днес прочитането на Евангелските глави за всичко, случило се на този ден преставлява най-ефективно средство за оживяване на вярата в Господа; като възстановяват у християнина съзнанието, какъв трябва да бъде и какво да очаква, тия Евангелски слова го карат да възгрява ревността си по Бога и да изповядва Господа не само с думи, но и с делата си.

Св. Теофан Затворник, из "Мисли за всеки ден от годината"