Всички нови години не биха могли да съществуват без всички стари години. Миналото - близко и далечно, е онова разковниче за всичките ни успехи и провали. Защото там, в старите години, човек е направил грешките си, извоювал е победите си, влюбвал се е и е разлюбвал, прощавал е и се е инатил. Погребвал е приятели и близки, но и сърцето му е празнувало, когато е виждал как идва новият живот.

Винаги се надяваме поредната нова година да ни донесе по-добро. А всъщност упорито не разбираме, че всичко, добро и зло, което сме посяли в предишната година, ще отекне в „новата”, ще отеква в „новите”, които ни е дадено да доживеем. Какво променя един ден, който уж слага граница между ново и старо?! Нима един ден заличава болката, радостта, глада, бедността, охолството, студенината. Няма щастие за ден, както и няма покруса само за ден. Нима ако сърцето е безстрастно, един „нов” ден може да го накара да се изпълни с обич и милосърдие? Или ако грееш, когато даваш на другите, нима само за ден ще се превърнеш в мизантроп?! Приличаме да деца, които щом счупят играчката си, плачат за нова с надеждата, че тя ще им донесе повече щастие и то ще е по-постоянно. И ние упорито се самозалъгваме, че с новите години, проблемите ни ще изчезнат с магическа пръчка и всичко ще е по мед и масло. А отговорите са в нас, около нас. Само да искаме за миг да познаем истината.

Странно е, че ние, хората, не успяваме да мислим за живота си като една дълга или кратка ГОДИНА. Година, в която е побран целият ни живот

Нима Бог дели живота ни по годините, а на по делата и помислите ни?

И все пак честито! Честито, че можем да продължим годината на живота си и все още имаме време и шанс за смирение, любов и покаяние. Винаги има защо.

Росица Бакалова