Като ще ми дърпа ушите историята.

Равносметките са странно нещо. Правиш ги, обмисляш ги, а след 200 години излиза, че или си пропуснал най-важното, или изобщо не си бил безпристрастен. Ако някой изобщо те  прочете след 200 години. Магическа работа е това историята.
И равносметката. Самърсет Моъм взел, че написал своята „Равносметка”, защото видял, че доста хора от обкръжението ми починал, но после Бог, с присъщото си чувство за хумор, дал на Моъм още тридесетина години живот. А що равносметки може да си направи човек за 30 години!
То да видим равносметката за Ямбол през 2013. Нямам претенции да бъда изчерпателна. Ще пропусна волно или неволно важни, а и маловажни неща.
В първите месеци от отиващата си година, Ямбол видя протести. Малки, големи, но си бяха протести. Естествено те бяха част от от националните протести, които катурнаха Бойквото правителство. Той и Бойко се постара да се катурне по-бързичко, че рейтингът му и той беше тръгнал да се катурва нанадолЕ.
Делата срещу кмета си вървяха. Ама той си беше спокоен. Делата минават и заминават, адвокатите и съдиите искат и те се облажат, така че дела, дела и пак дела- окръжни, апелативни, висши, низши, тю/урлю гювеч отвсякъде. Но Славов стои непоклатим. Нищо, че Ямбол се поклащаше от възмущение за поредните вдигнати такси, липса на работна ръка, ежби около новата (стара) болница. Важното е Славов да обича съдебната система и тя него. И да го има Кабран Фонтански с „хай” схващанията си за естетика. А, пардон, тя, общината, нямала претенции.
После се появи Кайали. И изведнъж Мариета Сивкова ужасно запречи на юрЕдически грамотната Кайали. Стана пречка Сивкова в полумалоумния общински съвет, който без Сивкова почти малоумен щеше да е. Пречи, щото свети. Ямболският административен съд се съгласи с непокаялата се Кайали, но пък върховния рече НЕ! Нямало нищо. Ама Кайали не се покая, защото за това се искат много неща, а малко хора ги притежават.
И тъй... Избори. Журналистите недоволни, защото кампанията се водеше някъде отвъд медиите. По къщи, блокове и паланки. С пачки, салами, дърва за огрев, обещания за служба. Нищо ново. Но пък ефективно. Повече отколкото да седи някакъв кандидат за депутат в студио и да се чудят хората как може да ходи, след като не успява да мисли. Това последното остава загадка и до днес.
Изборите приключиха, Резултатът равен за двете най-големи политически сили. Лявата партия даже води.
И тогава хоп. Появи се Делян Магесник, който превърна въпросът КОЙ в национален. Пишмен демократите от седесарските землянки изпълзяха и замериха  с покъртителното „червен боклук” всеки, който не искаше разсърдения Бойко пак да се върне във властта.
Областна управа даже я обсадиха, но като цяло новият стар областен, Николай Пенев, си влезе свободно.
И пак протести в Ямбол. Градчето направо се вдиви. Десни протести- „умни”, „интелигентни”, че и „красиви”, не ти е работа! Толкоз протестьор от 20 години не бе виждало. А скандиранията на ямболци бяха широкомащабни. Едни хора трогателно викаха ТЕОКРАЦИЯ?!? Ама наистина!
После лято....Жега, летаргия, сто години самота и бежанци..Главно в Елхово де, ама нали си е все нашия вилает. Пък и младите адвокати от Ямбол почти се преселиха за две-три седмици в Елхово, заради бежанската вълна. И още от лятото...Водно конче- скулптури в парка. И друго, от дърво. Пак там. Ямбол като Макондо. Красота. Наистина красота.
Есен. Изложби, премиери- театрални, поетични, музикални. Красота.
И накрая като в древногръцка трагедия- смърт. Едната смърт човешка - лека му пръст на Николай Петев. Обичаше хубаво вино, жените и Дебелянов. Другата на нещо, свързано с много хора. И много години. Смъртта на „Делник” Тъжно. Наистина тъжно. Ама не се получи като в древногръцка трагедия, да го вземат мътните, имаше нещо фарсово...и болничко. Като камъче в обувката.
Идва 2014. Може да я започнем с равносметки. Пък да я завършим.....J