Втори сезон на протестърната сапунка. Гласът на тялото. Алма Матер не е Wall Street. Олигархичните сирени. Кой окупира Университета? “Горко вам, книжници и фарисеи, лицемерци… Защото отнехте ключа към познанието; сами вие не влязохте и на влизащите попречихте!” (Лука, 11:44, 52)
1.
Те искат своята революция.
Защото не искат да живеят в тази държава, задушават се в тази държава – безморална, бездуховна, отровена от лъжи, разядена от цинизъм. Те искат да я изметат, да я изринат, да я попилеят. Е, не цялата – само комунягите. Затова – революция.
Те искат своята революция.
Защото искат да живеят в тази държава. Така казват. Някои – по убеждение. Други – защото мама и татко едва ги издържат тук, какво остава за Оксфорд. Трети не виждат път навън. Не защото някой е закрил терминал 2. А защото “прозорецът” към Лондон, Париж, Берлин и прочее метафори на успеха започна да се затваря, затваря и затваря, докато се смали до процеп на пощенска кутия, и дори да се промушат през този процеп, ще разнасят пици с магистърски размах.
Те от деца слушат, че най-умните, най-талантливите, най-успелите, гениите, цветът, са някъде ТАМ, а тук е останала една безпросветна сган, едни тъпи, прости, бездарни неудачници и смотаняци. И сега те са в ролята на тъпите, прости, бездарни неудачници и лузъри. Те не искат да бъдат лузъри. Те се чувстват обречени. А не искат да бъдат обречени.
Четвърти са лицемерци – за тях революцията е алиби, така си запазват правото да се изнесат от “тая кочина” в първия удобен момент с отработено обяснение – “аз се борих, аз протестирах, окупирах, дефилирах и вувузелих, обаче червените боклуци ме пропъдиха от скъпата ми Родина”.
Пети са прагматични – революцията е бонус, брошка, ракетата, която ще ги изстреля в гнилия политически космос.
Затова – искат своята революция. Ако не за друго, поне да я преживеят, пък и да се вчислят в историята, да станат част от хербария на историята.
Поискаха революция – направиха им революция.
2.
След сто и н’ам колко дни вувузелене на жълтото паве, великолепните, сияйните и първокачествените най-сетне излюпиха супер-свръх-гениален втори сезон на завехналата протестърна сапунка, а именно – О-КУ-ПА-ЦИ-Я!
“Ранобудните” студенти се събудиха с 5 месеца и 4 години закъснение, и като се поразсъниха, революционизираха се мигом, па викнаха дрезгаво “Кой? Кой?” и тръгнаха да овикат проф. Токушев, ама не го познаха, та го изпущиха из вратнята на “две-седем-две”.
Произведоха (им) една икономедийна декларацийка в стил “единство, творчество, красота” относно нетърпимостта на “общественото тяло към ширещото се престъпно беззаконие в най-високите етажи”, т.е. – към всичко, що не забелязваха 4 години, и нададоха универсалния вопъл за “нов морал” чрез “нови избори”. Когато някой вопие за “нов морал”, знам, че има наум своя си морал и всеки, който мисли инак, е неморален, брутален тип, провокатор и гад мръсна.
Така “ранобудните” поспаланковци се оказаха говорители не на загадъчната обществена душа, не на разбунения обществен дух, не на покрусеното обществено сърце, нито на обезсърчения обществен разум – не! На някакво тяло!
Телесното послание превъзбуди предводителите на великолепните, красивите и първокачествените и ги докара до delirium vuvuzelis; лицата на “Tipping point” обявиха окупацията за tipping point (повратна точка) на протестърната клоунада, инструктираха надлежно окупантите, обляха комплиментарно и превърнаха “две-седем-две” в партиен клуб на ГЕРБ, Реформаторското бунгало и други прогресивни сили.
Посредствени злодеи на перото и пиара тутакси налазиха окупантите – щатни протестъри на споменатите прогресивни сили; бивши окупатори (като един ужким журналист) зараздаваха ценни спомени и съвети в стил “Изхвърлете комунягите в Перловската река!”; разсополивени мами, баби, стринки и тетки понесоха домашни баници; из телевизорите потече един философ с омайното излъчване на черносотник; властовият нагон изду неприлично един конституционалист (Божем) и, ей го – рее се като огромен балон, като гигантски Michelin над Алма Матер и повтаря опиянен “Аз трябва да управлявам тая държавичка!”; възкръснаха от обществената мъртвина всички пърформарсни продуценти, режисьори и сценаристи; в наддаването за студентската душа се включи и скъпият ни прецедент Плевнелиев, който, ако щете вярвайте, зададе завидно тъпия въпрос “Мога ли аз да отзова моите представители в КС?”, на която тъпня отговорът гласи – не можеш, глупако, не можеш, поради Конституцията.
Откъм Царевец поискаха оставката на всички партии във и извън парламента, т.е. – забрана на партиите, т.е. – отмяна на основно гражданско и политическо право. А 12 преподаватели и неизвестен брой студенти-богослови припознаха самия Сатанаил в държавните институции, т.е. – в държавата изобщо, ерго – тази държава трябва да се саморазпадне и самоубие, нищо, че самоубийството противоречи на православния морал.
И зазвънтяха университетските витражи в революционен патос, и въздухът протрепери епохално – “Liberte, о, Liberte!”, гаче г-н Фратю викна с настръхнал глас; и Алма Матер, Храмът на знанието, осъмна във вериги. Колко креативно!
А в Деня на будителите “ранобудните” призоваха “всички лица и институции (siс!) към ефективна общонационална стачка”. На бас, че прецедентът пръв ще окупира президентството!
3.
Occupatio (лат.) е форма на агресия, терористичен акт и означава насилствено завземане на вражеска територия, когато 2 държави са в състояние на война (де юре или де факто).
Признаци на окупацията: наличие на държава (страна) – жертва, обект на окупацията; узурпиране на управлението; установяване на своя администрация и контрол над окупираната територия и населението.
Цел на окупацията: да принуди другата страна (чрез заплахи, репресии и рекет) да извърши определено действие.
4.
Откога студентите от Алма Матер са във война с Алма Матер?
Откога Алма Матер е вражеска територия за студентите от Алма Матер?
Откога Алма Матер е символ на злото?
Откога веригите са символ на свободата и демокрацията?
Нали злото е олигархията? Без съмнение.
Някой да е окупирал банките, офисите, фондациите и палатите на олигархията? Да ги е закатанчил? Да ги е оковал във вериги? Не? Защо?
Да окупираш Алма Матер не е като да окупираш Wall Street. Алма Матер е Храм, Wall Street е символът на Злото, което престъпният финансов елит причинява ежесекундно на човечеството; Wall Street е вражеската крепост на този престъпен елит, на тази самодоволна олигархия и нейната безгранична, безконтролна власт. Да окупираш Wall Street е антикапиталистически акт (ужас!), ляв, социален бунт (позор!), протест срещу наглостта на глобалния капитал (миличкият!), който измерва морала във власт и пари и хладнокръвно прегазва човеци и държави. Затова нито един от сияйните наставници на “ранобудните” не е Ноам Чомски и никога няма да бъде.
Да окупираш Алма Матер е като да окупираш Св. Синод. Както направиха разколниците, предвождани и насърчавани от обитатели на днешното Реформаторско бунгало и охранявани от мутрите и биячите на “Ипон”. Окупацията на Алма Матер има толкова общо с любовта към знанието, колкото окупацията на Св. Синод имаше нещо общо с любовта към Бога.
И още два въпроса:
Като протестират срещу олигархията, знаят ли срещу кого протестират всъщност?
И кои са истинските окупатори? Студентите? Ха-ха!
5.
Според Закона за висшето образование всеки ВУЗ има Съвет на настоятелите – “дарители, личности с активна обществена позиция, работодатели” и т.н. Тези “активни личности” определят съдбата на едно висше училище: бюджет, финанси, изменения и допълнения на университетския правилник, брой на приеманите студенти и докторанти, таксите, стипендиите.
Сред настоятелите на УНСС е Цветан Василев – прясно избран от “Форбс” за най-влиятелния човек в България.
Сред настоятелите на НБУ са:
Васил Гарнизов – зам.-министър на регионалното развитие при Костов; Веселин Методиев – зам.-председател на ПГ на ДСБ в 41-то НС, вицепремиер и министър на образованието и науката при Костов; Сергей Игнатов; Филип Димитров; Юлиан Попов – министър на околната среда в кабинета “Райков” и брат на Стефан Попов, който пък е председател на “Отворено общество” и учредител на “Глобална България”; Огнян Шентов – Център за изследване на демокрацията, учредител на “Глобална България”.
Сред настоятелите на СУ са:
Левон Хампарцумян – главен изпълнителен директор на “УниКредит Булбанк”, председател на Асоциацията на банките в България (АББ), член на УС на Института за пазарна икономика, зам.-председател на УС на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), учредител на “Глобална България”.
Валентин Златев – мениджър на Лукойл-България и Лукойл-Нефтохим, шампион по печалба от ВЕИ, горд собственик на частен университет, учредител на “Глобална България”.
Иво Прокопиев (представител на държавата, натресен от Даниел Вълчев) – председател и съакционер в “Алфа финанс холдинг”, два пъти председател на КРИБ, собственик на “Капитал” и “Дневник” (които са мегафон, вувузел и тъпан на протестърите и флагман на войната срещу БАН и държавното образование), учредител на “Глобална България”. Светослав Божилов – член на УС на “Отворено общество”, съдружник на Иво Прокопиев в Re:TV, учредител на “Глобална България”.
В това настоятелство са още учредители на “Глобална България” (към момента на учредяването):
Цветелина Бориславова, Франк Бауер – изпълнителен директор на Българо-американския инвестиционен фонд, Красимир Гергов – шеф на агенция “Крес”, Иван Кръстев – директор на Центъра за либерални стратегии, шефът на bTV Алън Парсънс, Красен Станчев – директор на Института за пазарна икономика, Сашо Дончев – “Овъргаз”.
Казаха, че мандатът на настоятелите на СУ бил изтекъл преди година и нови не били избрани. И че всеки, който спомене споменатите имена, е гаден спекулант. Така ли? Техният мандат може и да е изтекъл, но днес “Глобална България” е трансформирана в “Тipping point”, в модератор, генератор, продуцент и режисьор на всякакви протестърни кичовини и окупации.
Това е сдружението, което сътвори ГЕРБ и Борисов, а сега забърква своя нов генномодифициран хомункулус – “България може” на Сашенка Безуханова.
6.
Е? Кой кого окупира, контролира, моделира, манипулира, води, кара, подвежда, пързаля и употребява?
Ето защо окупаторите окупират Алма Матер, но не припарват до редакцията на “Капитал”, нито до офиса на “Отворено общество”, нито до банките на Цветелина Бориславова и Цветан Василев, нито – за парлама барем! – до медийната империя на Пеевски.
Защото и протестите, и окупацията обслужват олигархията, работят за олигархията, за нейната алчност, за нейната лакомия, за нейния неудържим нагон да властва, да се разпорежда, да диктува нашия живот, да вилнее, граби и богатее.
Защото и протестите, и окупацията обслужват Борисов, за когото въпросът е на живот и смърт – или на власт, или в затвора.
7.
Те поискаха революция – направиха им контрареволюция.
Те искат да бъдат чути, но не желаят да чуят никого, защото никой освен тях няма право не само да мисли, да говори, да пише. Няма право да бъде, да го има.
Така е, защото са отровени от своите лукави ментори и лицемерни наставници – една орда провалени политкараконджули, маскирани като будители и благодетели народни. Които ги превръщат в оправдание и алиби на собствения си исторически и нравствен провал; в ракета-носител на собственото си болезненно, маниакално властолюбие; в романтична маска на собствения си дълбинен цинизъм; в ентусиазирани говорители на собствената си авторитарна, фарисейска, използваческа същност; в инструменти на собствената си подлост; и най-сетне, и главно – в преторианци и жертви на едно престъпно задкулисие.
Задкулисие, което безчинства зад бутафорията и твърди, че воюва със задкулисието, сиреч – със себе си. То рие земята отново да докопа властта, то е готово на всичко, на всякакви провокации.
Затова ласкае и ухажва, наставлява и насърчава, насъсква и ожесточава окупаторите.
Зад привидността на видимото, зад фалшифицираната реалност провалените политкараконджули, без свян и срам, без отвращение и погнуса, си другаруват мило и сладко с олигархията, докато публично пледират пламенно за “нов морал”. Чий морал?
И зад заключените врати на Университета тази орда съветва студентите да бъдат храбри като Ян Палах, да изпламтят като Пламен, да се превърнат в клада. Клада, край която ментори и олигарси, фарисеи и лицемерци в позорен съюз ще пеят жални песни, ще каканижат скръбни слова и ще държат революционни речи срещу комунягите. И ще греят обледенелите си съвести.
Да, днес нещата изглеждат невинни като студентска пантомима на “Раковска”. Не бъдете наивни като първокурсници. Това е приспивната песен на олигархичните сирени. Предупреждавам ви овреме, за да не кажете после, че не сте знаели.
Велислава Дърева
В. Дума
