Трудничко е да вникнеш в диалектиката на нашенските протести, а още по-трудно в представата на мнозинството от протестиращите за гражданско общество. Сигурно е, във всеки случай, че комай всеки, излязъл на улицата, се изживява като революционер, а всеки, докопал микрофона, като народен трибун. Друг въпрос е, че нерядко, революционерите са не революционери, а ловки конформисти, а уж бойките оратори, жалки клакьори. Революционната ситуация, която в цял свят ражда герои и мъченици,  роди и тук своите герои и мъченици, изгорели като факли, но величието на техния страдалчески подвиг, за жалост, не промени невзрачното ни битие. И продължиха да съжителстват в гротескната ни действителност великото и низкото, полетът на духа и нравственото падение, саможертвата и тарикатлъкът. Странно е, направо абсурдно, но уж революционният жест, понякога не надхвърля обикновеното нагаждачество, а гневното наглед, но абстрактно клеймене, да речем, на монополите, също се превръща в ненужен жест. Такива мисли будят у мен протестите в Ямбол, които са и малобройни, и някак неориентирани, и нелогично противоречиви. Противоречивостта, искам да изтъкна нарочно, е абсолютно нелогична, щом нашият град, като че ли, е единственият дотолкова загрижен за любимия си кмет. Не съм забелязал в нито един друг град протестиращите, демонстриращи против статуквото, да бранят кмета, който е символ на статуквото, представител на ГЕРБ, срещу който те протестират. Защото протестът срещу монополите, прерасна отдавна и навсякъде, в протест срещу управляващите, не само срещу правителството, но и срещу местните управници. Хората навсякъде бързо схванаха, че вината на монополите я има, заради безхаберието на правителството, както и това, че и ниските доходи ги има заради същото безхаберие. Заради корупцията, некомпетентността и цинизма, ако трябва да съм точен, белязали цялото управление на ГЕРБ, като се почне от върховния вожд и се стигне до селския кмет. За какво точно иде реч личи прекрасно от съвсем ненавременната, трагикомична поява на поредната Калинка във властта. Дори в мига, в който закономерно се разкапва, корумпираната и некомпетентна власт на ГЕРБ е неспособна да съществува без любимите си Калинки, та си измисля направо нереалистични скандали. Тази женица, назначена за шеф на ДКЕВР, чието име тъй и не запомнихме, ще се окаже май нахално женище, щом има, както се оказва, частна фирма, но няма диплома. И, щом е тъй, няма нищо по-логично от туй хората да протестират срещу олимпийското й нахалство, разбира се, както и срещу нахалството на тия, които са я назначили. Нещо повече, задължително е да се протестира, щом в дяволски възел се преплитат и корупцията, и некомпетентността, и цинизмът. Подигравката с разбунения народ, точно в такъв момент, или е политическо малоумие, или е невиждана политическа наглост, т.е. още по-голямо малоумие. Само че всичко това, подигравчийското или цинично отношение на управляващите, очевидно, не вълнува мнозинството от протестиращите в Ямбол. И те, макар да са последователни уж революционери, както на думи, така и на дела, протестират регулярно, клеймят ненавистните монополи, но не позволяват да се петни авторитета на любимия ГЕРБ или любимия кмет от ГЕРБ. Някой от тях, слава Богу, само някои, защото се чуха и тук трезви гласове, все още плахи, но изпълващи с надежда, надявам се, всеки свестен гражданин. Казвам, слава Богу, и обобщавам смело, защото няма нищо по-логично от това да се чуят и тук гласове срещу кмета, щом е той очевидно компрометиран, щом се водят толкова дела срещу него, щом е и осъден. Искат се оставките на кметове, срещу които нито се водят дела, нито са осъдени, та е съвсем в реда на нещата да се иска оставката и на нашия, а тия от протестиращите ни съграждани, които не я искат, ако не друго, трябва поне да обосноват миролюбивото си отношение. Подобно поведение, вижда се и от самолет, е съвършено нелогично и по-скоро антиобществено, отколкото гражданско, дори ако е излъчено от протестиращи граждани. Подобно поведение е подмяна на гражданското поведение, наместо да спомогне за решаването на проблемите, то умножава проблемите. Подобно поведение е конформистко, а не революционно, то не воюва срещу статуквото, белязано с корупция и некомпетентност, а го опазва, разчитайки на демагогските речи и жестове. Въобще, може смело да се твърди, че сме на път да се прочуем за пореден път, че лансираме Ямболски модел, съвсем нелогичен и съвсем ненавреме. Казвал съм го, но трябва, очевидно, да го повторя, потретя, или Бог знае какво! Срамувам се, че живея в град, чийто последни двама кметове са съдени и наивно си мисля, че всеки гражданин на Ямбол, ако наистина е гражданин, трябва да се срамува! Кога, ако не сега, се питам, ще възроптае народът срещу кмета, ако е той наистина корумпиран, щом е възроптал навсякъде, понякога и срещу кметове, за които не е сигурно, че са корумпирани? Въобще, не трябва ли, питам се, протестиращите, преди всичко, както навсякъде да са против кмета, наместо нелепо да го бранят от заслужените, може би, хули? Не напразно се питам, не само аз се питам, вероятно, защото да оставим настрана делата, но хората навсякъде протестират срещу увеличените местни данъци и такси, които са чувствително увеличени и тук. Хората навсякъде протестират и срещу поругаването на демокрацията, срещу авторитарното управление на ГЕРБ, срещу непрозрачното управление. В Ямбол, вероятно, не се случват такива неща, в Ямбол, вероятно, всичко е спокойно, щом и сред протестиращите има хора, които бранят любимия ГЕРБ и любимия кмет от ГЕРБ! Е, не знам точно какво се случва, необяснимо е случващото се, но е неуместно, съвършено неуместно е да се води преждевременна и колкото неумела, толкова и нагла, предизборна кампания в мига на гражданското недоволство! И, ако някой си е въобразил, че може да използва законния гняв на хората тъй безумно, сме длъжни да му се противопоставим, ако не друго! А какво точно се случва, все пак, не се наемам да съдя, нека решат участниците в демонстрациите, нека те направят своя избор и се противопоставят, ако трябва, или да акламират, ако трябва…
* pro domo sua – за своя дом