Себе си повтаряй!
Няма вчерашна и днешна чест.
Няма дълг веднъж изпълнен,
ни любов употребена.
Запомни и прераздавай
най-човечния си жест,
даже песента повтаряй -
стига да е откровена.

Тъй сезоните превъртат
охра, руж и резеда.
Тъй роса росата следва,
тъй забрава не обгръща
онзи кладенец, известен
на косачи и стада,
в който глътката на вкус
е винаги една и съща.

Себе си повтаряй...
Всичко в теб така ще издържи.
Къщата ще помни твоят
отпечатък върху прага.
И сегашната усмивка
пак ще ти принадлежи -
виж, нощта като индиго
между днес и утре ляга...