Дядо Коледа, хайде не се прави на страшник и палячо!
Илко Капелев

“Честита Нова година, братя и сестри!…”
Така би завършил новогодишното си обръщение към любимото отечество един бивш секретар на ЦК на БКП (или председател на Държавния съвет на НРБ, все едно…) А после и първите “демократично избрани” президенти на републиката… И да е честита! Щом краят на света някак си се провали (оказва се, че и маите не са били чак дотам прецизни в своите пророкувания, след като един свършек на света не са могли да прогнозират като хората), да си пожелаем барем “честит живот!” То друго вече не ни остана, освен едни пожелания (къде скопосани, къде нескопосани…), които получаваме.
Добри пожелания за Новата 2013-а година още в началото на декември започна да ни изпраща от малкия екран и Дядо Мраз. Така се наричаше той в моето детство, днес му казват Дядо Коледа – и, повярвайте ми, сякаш по-добре звучи! (Само дето “дядо” и “коледа” са в някакъв граматически разнобой – съответно в мъжки и женски род. Не казваме: “Този Коледа…”, а “Тази Коледа…” ) Но не в името е проблемът, а в не дотам изискания манталитет на Дядо Мраз, в неговия байганьовски тепегьозлък, в опростачването на този въображаем старец, които някои извършват в романтичните детски души…
Името на Дядо Мраз (Дядо Коледа) все повече се опростачва, все повече се охулва, все повече се осмива, а щом е тъй, значи неговото съдържание вече се е изчерпало. Така ли да считаме? Започвам да си мисля, че всичко това не е съвсем случайно. За какво им е на децата един чист, добър, идеален, романтичен Дядо Коледа, щом той ще бъде утрешен техен пример със своите благородни черти? Изглежда ние целенасочено профанизираме своите деца, след като непрестанно подменяме в представата им добрия старец с един скитащ гамен! Това е ярко изразено в идиотските реклами на повечето рекламодатели. Ето например срещу Коледа един неуспешен преди 20 години кандидат-президент (когото уж в Америка го познават всички – от коняра до министъра) се бе въплатил в ролята на Дядо Коледа… с китара. Нищо лошо на пръв поглед, Дядо Коледа също има право да си попее, докато обикаля с хвърковатата си шйна села и паланки… Но, Господи, този Дядо Коледа хвърли в ужас с апашкия си глас хиляди кротки деца. Или най-малко ги хвърли в недоумение, защото те, сигурен съм, съвсем не могат да се ориентират: все пак този Дядо Коледа добрият старец от планината Корватунтури в Лапландия ли е? Той прилича по-скоро на… неудачния разбойник Вълка от “Ну, погоди!”, когото невръстните палавници малко познават. Но пък добре ще запомнят днешния Дядо Коледа (Дядо Мраз Страшника), чиято обществена роля си е малко по-специална: да хвърля в ужас децата, или да ги разсмива като палячо… Но какво да се прави, народът казва: “Който плаща, той поръчва музиката…”
И все пак виж какво, уважаеми Дядо Коледа (Дядо Мраз)! Наистина престани да се правиш на палячо. И без това в държавата ни е пълно с палячовци и шмекери. Искаме (все пак това се случва веднъж в годината) един истински Дядо Коледа: достолепен, силен, добър, честен, романтичен… Ние дори сме склонни по-скоро той да прилича на джеклондовски герой, нежели на палячо! Желателно би било да има и „щипка” фино чувство за хумор.
Да не обезобразяваме образа на добрия старец, а!
Да не опошляваме тази красива приказка!