×

Внимание

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

Таня Кирова предлага: „ Белезите на страстта”

Неделя, 07 Юни 2020 05:23


Новият роман на българската Кралица на трилъра Силвия Кристъл

„ Белезите на страстта”

       Наскоро излезе от печат новият роман на българската Кралица на трилъра Силвия Кристъл „ Белезите на страстта”. Надявам се почитателите на стойностното четиво да имат щастието го открият и в книжарниците в нашия град Ямбол.

Очаквам с нетърпение всеки роман на един български автор - Силвия Кристъл,

 която зае достойно място в световната литература и е призната за българската Кралица на трилъра . Малко са писателите, които те държат в плен до последната страница! Тя е автор с богато и разнообразно творчество : романи-любовни, трилъри, исторически, фантастика,  новели, поезия, пътеписи.

Силвия Кристъл е родена в София, Завършва с отличие Българска филология и Журналистика в Софийския университет. От дълги години живее в чужбина. Обича изкуството,  пътува много и за нейна радост и удоволствие е посетила всички известни галерии по света. Това й дава възможност да черпи вдъхновение и идеи за сюжетите на своите романи и пътеписи.  Говори пет чужди езика.

„Когато пътувам винаги имам със себе си книги на българските класици. Препрочитам ги с удоволствие. Пиша в различни жанрове - в традициите на българския роман, исторически трилъри, любовни новели, фантастика. Пиша и поезия. Винаги проучвам много внимателно и задълбочено темите, по които работя.. Стремя се фабулата да е максимално близка до историческите сведения за събитията.” „Доброта, ведър поглед към света, отзивчивост, откриване на радост в най-дребните неща – това е моята малка тайна” – споделя Силвия Кристъл.

“Българинът обича света, но повече от всичко обича родината си. Държи на корена си и за нищо на света не би допуснал той да бъде изтръгнат. Защото знае, че корените дават живот. Без тях всичко линее. Съхне. И гние.” – е откровението на Силвия Кристъл в “Облакогонецът”

              До сега Силвия Кристъл е  издала следните  романи: „Аферата Шекспир”, „Ултимус”, „Анонимус”, „Сърца от пепел”, „Булевардът на лъжите”, Довереникът”, „Играта на слепците”, „Сезонът на лунатиците”, „Сласт”, Трилогията „  Плътта на пеперудата”,  „Гладът на пеперудата”, и „Ловът на пеперудата”, „Пратеникът от езерото Гарда” ,  „Покойникът от Нашвил” , “Облакогонецът” , „Лявото око на Рембранд”, „Листопад от мисли”…

              „Белезите на страстта” е най-новият роман на Силвия Кристъл. Прочетох го на един дъх, нетърпелива да следя развоя на действието. Никога не успявам да предвидя развръзката в романите й, така се случи и в този. Развръзката бе неочаквана и  изненадваща .

„Стремежите на жените винаги са прикрити зад благородни подбуди. А в отношенията между мъжете единственият арбитър е времето. То лепи етикетите. И показва кой е „безценен“ и кой „обезценен“ –  този цитат от романа го описва идеално.

  В сюжета са вплетени отношенията на известна оперна звезда …Бернардо Бергони, неговите сприхави и буйни  деца - „тежката артилерия” за постигане на целите на участниците в събитията, учителката по френски език, която той наема за тях, Бриана Бурловска, Берта, довереницата на стопанина, която се грижи за реда в дома на г-н Бернардо , капризната прима на операта и любовница Кармелита,  колегите от сцената, охраната на дома и обитателите му, негов стар приятел – отшелник Вартоломео..

Любимеца на жените Бернардо Бергони, се е превърнал в сензация. Медиите се

надпреварват да взимат интервюта от властелина на сцената.

„ За никого не е тайна, че всяка зависимост поражда безпомощност. Самият аз бях впримчен в мрежата от задушаващи взаимовръзки, ловко изплетена от Берта, Кармелина, децата, колегите, диригента, музикантите от оркестъра, директора на продукцията, режисьора, жената, която отговаря за връзките с обществеността,

рекламодателите. Списъкът е безкраен. Просто се чудя как толкова хора с най-различни претенции, виждания и странности в поведението могат да сътворят нещо, на което

останалите да ръкопляскат.”- споделя цинично Бернардо Бергони.

След пристигане във вилата на учителката по френски Бриана Бурловска се завихрят случки, интриги, емоции, които променят спокойната идилия.

Всеки от героите има своя цел, свои тайни, свои копнежи…

И красивата Бриана не прави изключение. Целта й е да получи възмездие, да отмъсти. „Човек никога не знае усилието къде ще го отведе. Нито съмнението кога ще го спре.”

„В историята красавицата се влюбва в звяра и той се преобразява в принц. В живота често пъти се случва обратното”.

Отдаден на кариерата си Бернардо се къпе в море от слава. Капризната Кармелина непрекъснато  му досажда със сцени на ревност, особено след появата на по-младата, нежна, ефирна и желана Бриана. „Жените са непоколебими, когато на пътя им се изпречи друга жена. Черпят силата си от слабостта на мъжете. И са способни да срутят света, с единственото намерение да наложат волята си.”

         Бернардо трябва да бъде много внимателен, особено след нелепия инцидент, след който се налага да бъде далече от сцената и предстоящата премиера.” Влюбеният Бергони  има възможност да бъде по-близо да бленуваната Бриана. „Колкото по-близо допускаш един човек до сърцето си, толкова повече оръжия срещу себе си му даваш. Набутваш в ръцете му кинжали, напоени с отрова.” С възстановяването си Бернардо ухажва упорито учителката. „Разумът често пъти изравя доводи, които сърцето не зачита.” Не се страхувам, защото животът ме научи, че от най-силните удари в гърба израстват най-здравите крила.” На излет с любимата я води при Вартоломео – бивш музикант в операта, сега отшелник. След тази среща се завърта калейдоскоп от събития, които е трудно да бъдат спрени.

          Премиерата предстои. Налага се да укротява и успокоява не само своенравната Кармелита, режисьора, но и младия изпълнител, който е негов дубльор, дошъл да получи ценни съвети: „ Желанието да те забележат извиква у завистниците ответно желание да ти навредят. Остави недоброжелателите да се давят в злонамереност. В крайна сметка, по-добре да ти мътят водата, отколкото главата. И не прави тази грешка, малкия. Да отделяш на неприятелите повече време и внимание, отколкото на приятелите… Единственото, от което трябва да се пазиш, е заблудата, че си достигнал върха. Не забравяй, че винаги съществува стъпало нагоре…Някои хора смятат, че след като веднъж си им подал ръка, си длъжен вечно да я държиш протегната. От друга страна, не знаеш какво представлява един човек, докато не му направиш услуга. - Израстваш, когато стъпваш на собствените си крака. Не върху раменете на друг. Номерът не е да покажеш, че можеш да правиш нещо като друг. Изкуството се състои в умението да го правиш, както никой друг. Творецът трябва да удивлява, не да наподобява…Не забравяйте, млади господине, че нищо не завършва по-безславно от необуздания стремеж към славата! „

В същото време Бриана, която вярва, че именно Бернардо е убиецът на съпруга й  е обхваната от такива мисли: „Хората, които се докоснат до известността, заживяват със заблудата, че са недосегаеми. Въобразяват си, че могат да вършат безнаказано всякакви низости..”

Вартоломео и Роналдо водят философски разговор” Жената ще я познаеш по краката, приятелю. Там е скрита истината. - Той огледа със светнал поглед малката дървена фигурка. - Някои жени преминават през живота на високи токчета. Самоуверено и дръзко. Мъжете ги гледат в захлас. Жените – със завист. Други притичват по житейските друмища с ниски обувки. Вечно забързани, затънали в задължения, нямат време да помислят за себе си. А трети бродят боси. Стъпват леко. На пръсти. Почти не докосват земята. Приличат на самодиви. Реят се ефирни, безтегловни и неуловими. Такава жена е магия. Ще прекоси и ледена река, заради любовта си ще нагази и в жарава. Влезе ли в сърцето ти, нищо не може да я извади от там. Нито хорската

злонамереност. Нито собственото ти здравомислие….Някои жени са пристанища. Връщаш се при тях след всяка житейска буря. След всяко корабокрушение. След всяка безславна одисея. Други са безбрежия. Простори. Необятност. Пътуваш с тях по всички краища на живота. Бродиш по пътищата на страстта. Достигаш граници. Пресичаш хоризонти. И се опияняваш от илюзията, че си безсмъртен. Всички копнеят за няколко капки любов. Но малцина успяват да опитат вкуса на опиянението.”

„Мъжете разказват с охота за жените, преминали мимолетно през живота им, но за онази, единствената и незаменимата, мълчат. Жените, от своя страна, говорят възторжено за мъжа, превзел сърцето им, но за онези временните, краткотрайните и отминалите, не искат дори да си спомнят.”

„Цялата земна суета, преследването на цели и надпреварата за надмощие изглеждат жалки, когато осъзнаеш, че единственото, което има значение в този живот, е до теб да стои човек, който те разбира без думи, обича без корист и подкрепя без резерви.”

„Човек среща по пътя си най-различни хора. Някои са върхове. Стремиш се към тях и искаш да ги достигнеш. Други са стъпала. Стъпваш на тях, за да се издигнеш. Съществуват и хора - реки. Понасят те нанякъде, без сам да знаеш накъде. Но най-опасни са хората - бездни. Те са тъмни, страшни и непрогледни. А някои са вълни. Изхвърлят те на безлюден бряг и те обричат на самота. Живота ти пресичат и хора - лабиринти. Луташ се с тях и се връщаш там, откъдето си тръгнал. А най-

ценни са хората-слънца. Те осветяват пътя ти. Топлят душата ти. И вливат в сърцето ти сила, кураж и порив за летене.”

Водена единствено от чувство за мъст Бриана не спира да преследва Вартоломео, убедена, че крие истината за своя приятел, че я заблуждава за невинността на този човек, виновен за нейното нещастие.  Нали заедно със съпруга й загина и неговата съпруга? „Не можеш да бъдеш щастлив, ако градиш собственото си благополучие върху отломките от чуждата мъка.” „Нещастните омъжени жени са най- опасните съперници на този свят. Единственото, което искат, е внимание. Не налагат претенциите си, не поставят условия, не се стремят към обвързаност. А и една тайна страст винаги е по-възбуждаща от една извадена на показ връзка.” – такава е и Сесилия, изкусителката , хванала в мрежата си нейния скъп съпруг Сезар. „Няма нищо по-тъжно от това, да превърнеш едно огнище в пепелище.”…а „Когато човек е нещастен, не пуска лесно онова, в което се е вкопчил.” „Болезнено е, когато няма кой да те обича. Но когато няма кого да обичаш, е мъчително. Потискащо. И страшно.”

„Най-излишните неща ги плащаме най-скъпо - разочарования, огорчения, заблуди, обиди”. Упоритата Бриана е убедена във вината на „величието” Риналдо, готова да го отрови, унищожи завинаги. „Човек става злодей, не когато е притиснат от обстоятелствата, а когато е подвластен на инстинктите си. Когато е роб на низките си страсти. Когато не осъзнава колко унищожителни са импулсите, които го подтикват да извърши актове на бруталност, насилие и жестокост”.

 „Съдим за един човек по отношението му към падналия. И към издигналия се.”

„Притиснати от страха, правим също толкова грешки, колкото и подгонени от сляпата решимост. Мъдростта невинаги се състои в упорството да продължим,... Понякога се крие в умението да спрем...”

„Всяко неизречено навреме признание се превръща в неудобна тайна. Това, за което нямаме смелостта да говорим, ни прави слаби. Неустойчиви на повратности. И уязвими.”  Вартоломео Валони решава да разбули мистерията около смъртта на Сесилия  (бивша негова съпруга и на вдовеца Риналдо Бергони) и Сезар –съпруг на Бриана.Разкритията водят до неочакван обрат, далече от тресавището на заблудите на Бриана. „Часът на развръзките беше настъпил. И нито той, нито тя бяха в състояние да спрат застрашително спускащата се лавина от събития, които щяха да ги погълнат, разтърсят, объркат и захвърлят върху брега на суровата истина.”” Угрозата понякога живее на една привидно приятелска ръка разстояние...” Разкритията водят до тенора  Балтазар Брут /  Клаудио Пангари – бивш съпруг на Сесилия, нападател на пазача на гробището, близо до гробницата на Сесилия, на Вартоломео и на Бриана.

„Но изравянето на истината ще изпрати виновника там, където му е мястото. Зад решетките. Ще му осигури незавидната участ да гние сред влага и смрад до края на

дните си.”

Четирима мъже, влюбени в една жена – Сесилия, чиито съдби се преплитат по странен начин, Брут, Вартоломео, Роналдо и Сезар …” Болезнено е, когато няма кой да те обича. Но когато няма кого да обичаш, е мъчително. Потискащо. И страшно.”

И една любов, която се надява и ще чака….

 „Някои срещи объркват живота на човек. Други го вкарват в релси. А трети създават усещането, че до този миг изобщо не си живял.”

 „В крайна сметка, единствената любов, която продължава вечно, е неизживяната.”

Вечността е време, наситено с очаквания”.

                                                                                                           Таня Кирова

Read 2243 times
Rate this item
(0 votes)

Последни новини

Copyright © 2021 Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo