Един от символите на ямболския антикомунизъм в началото на демокрацията, Жеко Стоянов, се оказа информатор на Държавна сигурност. Дори дъщеря му Иванка, която в града ни знаем като Ваня, гласувала за Решението на Комисията по досиетата да обяви баща и за сътрудник на комунистическата ДС.
Не знаех, че Ваня е станала член на Комисията по досиетата. Влязла в нея от квотата на ГЕРБ. Все пак е по-логично да е в тази комисия от партия, афишираща себе си като дясна, отколкото да е по линия на Българската социалистическа партия или ДПС.
Някои определиха факта, че е гласувала заедно с другите за обявяването на баща си за сътрудник на Държавна сигурност като драма. И са прави, защото доколкото познавам не само Ваня, а и други синове и дъщери на някогашните членове на БЗНС „Никола Петков”, те споделяха още от началото на прехода идеите и въжделенията на своите близки.
Близки, които почти до един бяха преминали или през концлагерите, или през затворите, а после жестоката им съдба бе продължена с изселване от родните им места и забрана да живеят, където те искат.
Жеко Стоянов е осъден на смърт през 1961 година, заради това, че е искал да възстанови Младежкия земеделски народен съюз. През 1964 година смъртната присъда е отменена, но на него е позволено да работи само като миньор.
Далеч от Ямбол и от родното му село Люлин.
Миналата година, на 14 март, го бях поканил за събеседник в ямболската телевизия. Няколко дни преди това се видяхме за около час, за да уточним неща от биографията му и да му обясня какво представлява предаването, в което ще участва. Въпреки че наскоро трябваше да навърши 73 години, бе в много добра форма - свежа памет, бързи рефлекси, глас, който изобщо не издаваше, че е навлязъл в осмото си десетилетие.
Говорихме дълго за досиетата, за това, че тяхното отваряне бе стопирано страшно много време от Народното събрание, въпреки че дори когато той бе депутат, Обединените демократични сили, от която коалиция той влезе в парламента, също не направи нужното, за да може въздухът най-сетне да се проветри.
И да се знае с кого всъщност си пиеш кафето.
Оказа се, че Жеко Стоянов е започнал малко по малко да пише спомените си и че почти всеки ден ходи да чете страници от досиета в читалнята на Комисията. Много страници- стотици, хиляди. Изобщо не изглеждаше притеснен, че сред тази лавина от документи на комунистическата Държавна сигурност може да има негов подпис и съответно досие, което да показва, че е вербуван още на 16 години. И че тогава е приел псевдонима Македонски.
Под това име е трябвало да информира тайните служби за …За какво точно аз няма как да зная в момента, понеже всички досиета преди време бяха иззети от ямболското МВР и пратени в столицата. По този начин се потвърди, че в София гледат на нас като на туземци. И че дори достъпът до обществена информация струва много пари. По една много проста причина - трябва не само да пропътуваш пътя до столицата, а да наемеш там хотелска стая, да направиш ред други неизбежни, ежедневни разходи, ако искаш да разбереш каква е истината за хората, вербувани от Държавна сигурност.
В телевизионното предаване Жеко Стоянов разказа защо е осъден на смърт и по каква причина са го амнистирали. Тази трагична история той вероятно я е разказвал стотици пъти от началото на Прехода.
Неговото второ аз, ако мога така да се изразя, информаторът с псевдонима Македонски, е снет от действащия оперативен отчет на Държавна сигурност през 1960 година.
Пет години Жеко Стоянов - от 16-годишната си възраст, когато е още непълнолетен, до 20-та си година, е човек на ДС. Така излиза от тези нови документи.
Нови документи- това трябва да се подчертае, защото един от най-видните николапетковисти в България е проверяван за агентурно минало досега на два пъти- и като депутат в 38-то Народно събрание и като кандидат за вицепрезидент през миналата, 2011 година.
И не е излизало никакво картонче. А съвсем наскоро, при „подреждане и систематизиране на архивните дела”, такава е формулировката на Комисията по досиетата, излизат на светло съвсем нови документи. И само преди малко повече от две седмици се появи тази непозната, дълго укривана част от биографията на Жеко Стоянов.
Мислех, че може би става дума за някаква фалшификация, за някакво недоразумение, но вече мина не малко време, а бившият народен представител и скорошен кандидат за вицепрезидент не е излязъл с никакво опровержение.
Има ли някаква игра в цялата тая история? Възможно ли е смъртната присъда на Жеко Стоянов да е съгласувана между него и Държавна сигурност или на 20 години младежът, изповядващ идеите на БЗНС- Никола Петков, решава да се опълчи на политическата полиция и се разделя с Македонски?
За да влезе в килията за смъртни, от която пътят най-често е за отвъдното. И така да възстанови ако не пред другите, пред себе си, името си на достоен човек.
Но защо е мълчал толкова години за наличието на досие? Не мога да повярвам, че Ваня, дъщеря му, е знаела и въпреки това е подала документи, за да стане част от Комисията, която разкрива именно хората, имали по една или друга причина, досиета в Държавна сигурност.
И да дойде мигът, в който да и се наложи да гласува с другите членове на Комисията, че баща и има агентурно минало.
Когато се разделяхме на 14 март тази година, Жеко Стоянов ми подари малка своя стихосбирка, озаглавена „Жив съм”. Била писана в периода 1961-1964, когато той е в затвора със смъртна присъда.
Тя завършва така:
„Зная аз- мечтите са страдание,
дълъг път към вечно светъл ден”
Какво става на този свят? Аз вече нищо не разбирам.
