×

Внимание

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

Георги Дичев: Гергьовден Featured

Събота, 05 Май 2018 15:54

 

Кавалът заплака с душата на стомна изписана.
Заплака мечтата му - вечно да плаче орисана.

Погали с мелодия - спомен от бъдното минало,
сърцата ни стари, душите ни голо-изстинали.

Заплака кавалът, разплака природата стихнала.
Разплака сърцето и - трудно с нас, хората, свикнало.

Звездите в очите и бавно, смутено помръкнаха,
а после - всевластница стара - пристигна и мъката.

На двора е пусто - трапезата чака разпятие.
Горчи във устата - на мъката злото проклятие.

А хлябът - с напукани длани замесен, изпръхва,
и виното в чашите пръстени глухо пресъхва.

И споменът - пепел изстинала, разбита икона,
над главите ни лудо се втурна и диво подгони

красивата пустош из нашите помисли скрити,
избрана за верую, вместо на Пейо сълзите.

* * *

На портите грубите длани са сложили вярата -
разцъфнали клонки от круша, коприва изгаряща

и восъчни свещи, горящи за бъдна нирвана
на нежни гергьовски рогца и на порти ковани.

Горяха запалени свещите с восъчни пламъци
и блееха агнета в селски кошарени замъци.

Над селото тиха молитва камбанено звънна.
Нощта притаи се. Денят се приготви да съмне.

* * *

Изгонихме някъде в Космоса "злите" си духове
и без светлина заживяхме, подобно на бухали.

В ушите на бога завдявахме мъдрите притчи -
за нас - упокой на душата, за другите - песните птичи.

Сега не настръхваме, чуем ли песен разплакваща,
а само се свиваме - бъркаме удара с ласката.

Вечер в звездите се взираме, търсим си разума.
После си лягаме. "Трудно е, някак си" - казваме.

За полет крилата си стягаме, полет към бъдното.
Но пътят минава /напряко за там/ през отвъдното.

И бързаме там да отидем, забравили само,
че туй, що оставяме тук, се купува със памет.

* * *

Зората в родилни тревоги се мята неистово -
отново се ражда великата слънчева истина.

Дърветата, тежки от цветна роса и от чувство,
със песен на птици прикриват среднощното блудство.

И тръгва денят да разкърши изтръпнали крайници,
закичил челото си влюбено с кърското срамниче.

Усмихнат в звъна на камбаните после се вслушва.
Откъсва си стръкче коприва и клонче от круша.

Замислен, повежда на смърт ориста на годината.
Замислен, запалва и свещ да гори над камината.

На двете рогца после връзва червения символ
и чака да бъде изядено всичкото жито.

Когато тавата опразнено блясва - пречистена,
денят се навежда да скрие сълзите в очите си.

Кръвта на съдбата потича искряща и млада -
свещта изгоряла е в своята жертвена слабост.

Утихна кавалът, утихнали - свиха се пръстите.
Водата изтече и стомната шарена пръсна се.

Реката се плисна, дарена за утрешна младост
с дъх пресен на кръв и пламтяща пшеничена радост.

* * *

На двора е пусто. Отдавна не вярваме в хората.
Трапезата вече е тъжна и стара история.

Отиде си споменът. Нямаме вече тревоги.
Объркахме чувства с нагони и дявола с бога.

Една подир друга угасват на вятъра свещите.
Увяхва копривата, крушата падна отсечена.

Реката пресъхва в безплодното свое корито,
а новият ден е тревога, крещяща в очите.

Безсънни са нашите нощи, а дните ни - ребуси.
Стремим се да бъдем щастливи, макар и за себе си.

Нахраним ли тялото, мислите стават излишни
и дразнят ни нечии /тъжни навярно/ въздишки.

Не чувстваме как ще останем дървета без корени
и как ще се блъскаме с плач във вратите затворени,

съзрели пред себе си свещи, огнище и клетва,
а в житото - нашата кръв да изтича - за жертва.

Last modified on Понеделник, 07 Май 2018 19:30
Read 802 times
Rate this item
(0 votes)

Последни новини

Etarget ADS Custom HTML advanced 468x60 after news

Copyright © 2018 Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo