Приказка в четвъртък - Грозното пате
В един чудесен летен ден патицата, която мътела точно до оградата на стопанския двор, усетила, че яйцата под нея започват да се пропукват. От тях с тънички гласчета запиукали патенцата и едно след друго показали главички.
- Е, всички ли се излюпихте? - станала тя и ги огледала.- Не, едно яйце е цяло.
- Сигурно е пуешко. Виж колко е голямо - изкрякала намусено една стара патица която наминала да я види.
След малко и то се пропукало и от него излязло странно сиво пате.
- То никак не прилича на другите - казала си патицата. Но като отвела децата си да плуват в реката, видяла, че странното пате плува не по-зле от другите, и си казала:
- И то ми е дете, нищо, че е грозновато!
Приказки за деца. Грозното пате
Мисля, че вече е време да ги представя в птичия двор.
На другия ден времето било чудесно и тя тръгнала с клатушкане към птичия двор, а след нея в редичка се клатушкали и нейните патета. След малко всички животни ги наобиколили и ги заоглеждали.
- Цяла нова орда пакостници!- обадила се една заядлива патица.- А пък този какъв е грозник! Не го искаме тук!
И тя изведнъж клъвнала по врата странното рошаво пате.
- Вижте го само колко е грозно - обадил се пуякът, целият се надул, почервенял и налетял на патето като кораб с платна.
Четене онлайн. Грозното пате
- Не го закачайте!- викнала майка му.- Какво ви е направило?
патенцето не можело място да си намери.
То било толкова нещастно и ужасно се срамувало от себе си. Как могло да се роди толкова грозно!
Така минал първият ден. А през следващите станало още по-лошо. Където и да отидело, всички го гонели. Не само чуждите го ругаели. Братята и сестрите му не оставали по-назад от тях и злобно му подвиквали:
- Котката да те спипа дано, грозник нещастен!
Майка му отначало го защитавала, но все повече започвало да й се струва, чедругите обитатели на стопанския двор може би имат право. Едрото пате вече и на нея й изглеждало непоносимо грозно и един ден тя му казала:
- Струва ми се, че ти наистина не си мое дете. Гледай повече да не ми се мяркаш пред очите!
Приказки с картинки. Грозното пате
Патенцето се почувствало толкова нещастно! Майка му го напъдила, другите патици го блъскали с клюн, кокошките го кълвали, дори кучето ръмжало, когато то минело край него. Не изтърпяло това грозното пате, претичало през птичия двор, прехвръкнало оградата и избягало. Тичало, тичало, докато стигнало едно голямо блато, в което живеели диви патици. Измъчено и уморено то прекарало там нощта.
Приказки за деца. Грозното пате
На другата сутрин стреснато се събудило. Над главата му проехтяло "Бум! Бум!"
Ловци били наобиколили цялото блато и стреляли с дългите си пушки.
Кълбета сив дим се извили сред дърветата. Във водата скочили ловджийски кучета да търсят улучените патици. Бедното пате се чудело къде да се скрие. Изведнъж над него се надвесило голямо куче с изплезен език и блестящи зли очи, огледало се и... шляп-шляп, затичало надругаде.
- Ох, размина ми се!- отдъхнало си патето, и си казало - значи съм толкова грозно, че и кучето се погнуси от мен.
То се свило в камъша, а над главата му още дълго ехтели изстрели.
Привечер ловците си отишли.
Детски приказки.
Станало тихо, но патето продължило да се гуши в гъстия камъш и там прекарало нощта.
Едва на сутринта посмяло да надникне от скривалището си. Огледало се и видяло най-различни птици. Едни плували, а други важно крачели из водата на дългите си крака.
- Мога ли да ви попитам дали случайно не познавате моите родители? -осмелило се да ги заговори патенцето.
- Да не си се изгубило? Нямаме представа кои може да са родителите ти - отвърнали му непознатите птици и продължили да си търсят храна из водата. А скоро и съвсем забравили за него.
Детски приказки. Грозното пате
Патенцето огорчено напуснало блатото. То дълго скитало, докато един ден се озовало на брега на голямо езеро. Останало да живее там. Плувало и се гмуркало на воля цяло лято. Но дошла есента. Листата на дърветата пожълтели и окапали. Надвиснали сиви облаци и завалял сняг.
Една вечер, когато слънцето залязвало, иззад храстите излетяло ято невероятно красиви птици.
Те били бели като сняг с дълги, гъвкави шии и издавали странни крясъци. Размахали великолепните си крила и полетели към топлите земи. Това били лебеди.
Грозното пате
Скоро дошла зимата и се случила много студена. Всеки си имал топъл дом. Само грозното пате се скитало навън и мразовитият вятър го карал да настръхва.
нямало кой да му помогне. Дори полският мишок, въпреки че искрено го съжалил, не можел да го приюти, защото патето било твърде едро, за да влезе.
Грозното пате
Така че то плувало, без да спира, за да не замръзне водата около него. Но накрая се уморило и се предало. Рано сутринта наблизо минал един селянин. Той видял премръзналото пате, разчупил леда с обувките си и го отнесъл в своя дом.
Там патето се стоплило и дошло на себе си. Но когато децата на селянина поискало да си поиграят с него, то се уплашило и изхвърчало през отворената врата. Най-студените дни за щастие били отминали и то дочакало пролетта на брега на езерото.
Приказки онлайн
И пролетта дошла. Раззеленили се дърветата. Патето размахало криле, а те били вече големи и силни. Когато лебедите долетели от юг и се спуснали в езерото, дивите патици се разкрякали горделиво:
- А нашият лебед е най-красивият! Най!
Грозното пате, което се чудело къде да се скрие от срам при идването на тези великолепни птици, се заозъртало за да види кой е техният лебед.
Изведнъж с изненада забелязало своето отражение във водата.
- Нима това съм аз? - смаяно възкликнало то. лебедите доплували до него, огледали го с възхищение и с радост го приели е ятото.
Ханс Кристиан Андерсен