Бранници и просяци от 1942 година

 1942 е военна година, което предполага стягане на редиците в Третото българско царство, но и тогава за властта е трудно да се справи с набезите на просяците. Един наш съгражданин, скрил се под псевдонима Немирник, ни дава представа за тогавашния ямболски градски пейзаж:”из града много често една и съща картина: на пресечки, булеварди и мостове, пред църкви, училища и други обществени места, насядали просякини на земята, държейки в пазвата си малко, облечено в дрипи, дете и протягат ръце за милостиня.”, пише съвременникът на епохата и добавя:„малки гамени и цигани постоянно сноват из площадите, сладкарниците и учрежденията, където с нахалството си предизвикват възмущението на  гражданите”.
Нямаме причини да не вярваме на този ямболец, още повече че и сега, 70 години по-късно, просяците пак са на линия и пак са трудни за изтласкване. Тогавашният Ямбол обаче има и своите синеоки рицари - части от германската армия - които дават патос на част от гражданството.
На 24 март 1942 година край Тунджа пристига дългогодишният народен представител от града ни Славейко Василев, тогава в битността си на председател на Общия съвет на запасното войнство в България. Маститият политик, който е почетен гражданин на Ямбол, по стар навик дръпва дълга реч - над два часа - в салона на читалище”Съгласие”, където пред многолюдна аудитория очертава международното положение на България и обяснява причините, наложили правителството да вземе страната на Рим, Берлин и Токио.
Реч като реч, ще кажат някои, имал възможност заклетият политикан да си начеше крастата пред повечко публика и сторил този номер. Нещата обаче са по-особени, тъй като на оная дата - 24 март 1942 г.- комай повечето от тези, които стискат палци за победата на Адолф Хитлер и неговите съюзници, са в читалищния салон.
Официалните лица - околийският управител Антон Бояджиев, председателят на запасното войнство в града ни полковник Димовски и шефът на дружеството на младите бойци Петър Бакалов - са ясни по протокол, но докато гостът от столицата развива тезите си за международното положение, на сцената на „Съгласие”през цялото време, а това са над два часа и половина, да си припомним, са строени учениците –бранници под формата на буквата V. А в ъгъла на този победен знак се кипрят изброените по-горе официални лица, допълнени от запасните офицери Иван Златаров, известен местен финансист, избиран и за депутат, и Куман Куманов.
След това последвала неизбежната при такива случаи вечеря, която няма как да не се е усладила на Славейко Василев, след такива салтанати  в града, където някога е бил млад офицер. На негово име се пише едно от големите злодеяния в българската история - убийството на министър-председателя Александър Стамболийски, ала край Тунджа трагичната кръв не е новост, щом като вече имаме кошмарния 26 март 1923 година, когато местните анархисти са подложени на изтребление и по някаква странна ирония на съдбата, именно  от правителството на лидера на БЗНС.
Пак през 1942 г., голямата секира удря върху имотите на ямболските евреи, затиснати от Закона за защита на нацията. От 13 април постоянният бирник при данъчното управление Ал.Попов обявява, че започва продажбата на недвижимия имот на Витали Аврам Басан за погасяване на дълга му към държавното съкровище, възлизащ на 123 735 лв. Представителят на Авраамовото племе трябва да се сбогува с триетажна къща на пъпа на Ямбол, в която има два дюкяна и девет стаи, отделно двете кухни. Имотът на Витали Басан е оценен от бирника на 659 000 лв., а той не е единственият от еврейския етнос край Тунджа , който ще  замръкне разорен заради произхода си.
Печални времена са тия - в центъра на града просят гамени и цигани, пак там, но в обиталището на духа, читалище ”Съгласие”, бранници чертаят знака на победата, а занапред за Ямбол и България не идват по-светли дни…

Борислав Ненов