Оригинална, истинно творческа среща си организира випуск 1977 на Математическа гимназия "Николай Лобачевски" в Ямбол. Събраха се, събра ги, вдъхнови ги да продължават напред с добри и карасиви дела Художествена галерия "Жорж Папазов", А едновременно с радостта (и носталгията разбира се) да се срещнат и спомнят за славните 70-те години - началото на апотеоза на тяхната младост, те подариха на ямболии и една прекрасна възможност...
Възможността да се насладим и всички ние на изложбата на съученичката им, завършилата философия в СУ "Климент Охридски" Валентина Владова, която сега живее и преподава във Варна. Но, и разбира се, Ямбол е в сърцето й, пък и се чувства, сигурен съм, някак си задължено-горда да покаже на хората от града на Тунджа, на близките си, на приятелите, на почитателите на изкуството своите творчески постижения. 47 живописни платна - езотерика, пейзажи, животни (кончета), цветя, пейзажи можаха да разгледат гостите й в събота вечерта
След представянето й от пълномощника :) на СБХ в Ямбол художника Петър Тепсизов Валентина обясни - цветята са от градинките от детството й, пейзажите - от планината Рила - едно неземно място, където край Седемте езера се опитва да се пречиства и зарежда всяка година. Там е видяла и кончетата...Рила -.това вече говори на посветените - за езотеричните й творби. Всъщност във всяка една такава картина имало дори написано послание.
Но, за това после...Като любима своя картина тя посочи "Кукерска маска" (ще я видите на снимките). .Има й друга любима - снехме я и пред нея. Заглавията на картините й говорят много, предлагаме ви част от тях....А изложбата се казва, по идея на дъщеря й: 35 години по-късно.
Текст и снимки Тодор Памуков
ИНТЕРВЮ:
ЖИВЕЙТЕ ДОБРЕ, ПРАВЕТЕ ДОБРО !
- Какво е за вас Ямбол, освен родно място:)?
- Ямбол, това е най-чистият спомен, най-красивият спомен, най-емоционалният спомен за мен. Когато преди 35 години напуснах моят град и отидох в София, моите колеги в университета реагираха така: ааа Кукерландия...Отговорих им: да! - кукери, но и Джон Атанасов, но и Жорж Папазов, Кирил Кръстев...Разбира се, това е моят свят, моите любими учители: г-жа Бъчварова от "Данчето и Митошка" (сега "Николай Петрини", госпожа Ресанска от Математическата гимназия, Светла им памет господата Кафалиев и Хайнадски, нашите математици, които седяха винаги на кафето на Безистена и ни коментираха, а след това ни критикуваха, ако не сме били подходящо облечени, или пък сме се появили по-късно
- Кога започнахте да се занимавате с рисуване?
. Цял живот се занимавам с рисуване. Преди рисувах изключителлно повече с думи. Когато в един момент усетих, че думите са безсилни, думите не ми достигат да изразя, да обрисувам това, което искам, тогава дойдоха цветовете...
- Това на какъв етап от живота Ви се случи?
- В един по-късен етап от живота. Сега съм на 53 и важното е, че предпочитам да се изразявам с цветове...
- Какво сте завършили?
- СУ "Климент Охридски" Дипломната ми работа беше свързана с естетиката и моите публикации в областта на естетиката в списание "Философска мисъл", бяха под вдъхновението, влиянието и редакцията още един ямболлия - професор Иван Славов. Исак Паси и Иван Славов бяха моите учители по естетика.
- А сега с какво се препитавате?
- Учителка съм в едно Варненско училище. Живея вече почти 28 години във Варна.
- При представянето Ви тази вечер казахте, че Рила, Седемте рилски езера ви зареждат и вдъхновяват страшно много...Каква религия изповядвате...Нещо свързано с Дъновизма?
- Не зная дали сте обърнали внимание, но в експозицията ми, открита тази вечер има една картина, наречена от мен "Дървото на живота". В тази картина са вписани символите на юдаизма (Звездата на Давид), на хиндуизма - Шива, Вишну и Кришна; символите на Християнството; на норвежките обжества...цялата е изпълнена със символи, тоест не бих могла да определя точно, но аз съм християнка, разбира се..Учението на Петър Дънов е част от моята представа, за духовното извисяване, духовното стремление, търсенето на онова, което стои отвъд познаваемото...Опитвам се всяко година по това време да бъда там на езерата.
- Какво е Вашето послание
- Достоевски казва, че красотата ще спаси света. Аз мисля, че изкуството ще ни спаси. В моите картини съм вплела послания на глаголица. А в глаголицата всеки знак е дума. Посланията ми са закодирани в картините. В картините ми пише: "Хора, живейте добре! Хора, правете добро!
-
Въпросите са на 
Елица Хаджиколева
