Борислав Ненов
Има два подхода към съдебното дело, което ще определи чия собственост е Безистена. Единият подход е на хората, които не вярват особено в обективността на Темида и считат, че е нужен граждански контрол, за да не се превърне емблематичната за Ямбол сграда в собственост на Мюсюлманското изповедание.
Друга част от нашите съграждани призовават да няма никакво гражданско движение и да се остави съдът да си свърши на спокойствие работата. Тази част се притеснява и от това, че формации като партиите „Атака”,  Национален фронт за спасение на България и Движението за права и свободи ще използват правния казус за долнопробна политическа пропаганда.
Без да съм привърженик на първите, не съм и към групата на вторите. И мисля, че е нужен компетентен обществен съвет, който да помогне и на община Ямбол, и на адвокатите, които тя е ангажирала по делото за собствеността на Безистена.
Ямболци са лесно раними на тази тема, още повече че претенциите на Мюсюлманското изповедание дойдоха като гръм от ясно небе, колкото и тривиално да е това сравнение.
Този гръм обаче отново и отново ме наведе на мисълта, че ние не познаваме добре историята на града си и въпреки наличието на толкова историци и в Музея, и в Държавен архив, както и на юристи от всякакъв ранг, не сме прегледали всички възможни документи.
А не ги познаваме, понеже е имало през годините правен нихилизъм в Ямбол, както и в България. Да не забравяме, че Българската комунистическа партия не долюбваше, меко казано, юриспруденцията, защото считаше, че ще векува и че е достатъчно да има решение на някой пленум или нещо от тоя сорт, за да стане тази или онази сграда собственост на когото е решила БКП.
По тази причина няма от 1945 година насетне внимателно вглеждане в документите за собственост на Безистена. Местната турска община няма никакво правно основание за да притежава красивата и сраснала се с представите за града ни сграда. Като пиша турска община, използвам обозначението и до 9 септември 1944 година, когато край Тунджа е имало и еврейска община. Имало е и еврейска бенеберитска ложа, наречена „Тешуа”, която е аналог, до голяма степен, на масонските ложи. В Ямбол известно време преди 9 септември, през 30-те години на миналия век, е съществувала организацията „Туран”, която е била обект на следене от страна на тайните служби.
„Туран” не е била безобидна организация, поради което е разтурена от съответните органи. Същото се е случило и с една арменска организация, наречена ХОГ, макар при нея нещата да са различни и тя да не пречи на живота в третото българско царство.
Мнозина знаят, че управлявалият в продължение на двайсетина години, с едно прекъсване в периода 1934-1937 година, града ни кмет Стоян Митев е юрист по образование. Той обаче също не е взел мерки, за да бъде Безистена категорично общинска собственост. Това ме навежда на мисълта, че Стоян Митев не е виждал чисто и просто нужда от такъв правен акт, защото от местните мюсюлмани не е имало каквито и да било претенции към Безистена.
Някогашната турска община е притежавала няколко дюкяна в центъра на Ямбол- но не в Безистена, не и прилепени до него- и оттам печели пари. Когато се открива минералната вода обаче, кметът Стоян Митев веднага предупреждава новосъздадения Граждански комитет за проучване на термалната вода, че мястото е частна собственост на една туркиня и ще трябва да се откупи от нея.
Което по-късно става и факт. Този начин на управление от страна на легендарния ямболски кмет допълнително ме надежда на мисълта за абсурдността на исковата молба, предявена от Мюсюлманското изповедание-София.
Ако изчистим от глазурата на термините ситуацията към момента, тя е пределно ясна. Османският документ от 1845 година не е акт за собственост, той е обикновена кореспонденция, свързана със събирането на наема от еди кой си турски големец, за да се внесе той в хазната на Османската империя.
Другата амбиция на Мюсюлманското изповедание-да се приеме, че Безистена е признат за имот на мюфтийството с договора от 1909 година между Царство България и Турция също е безплодно тупуркане. Ако Мюсюлманското настоятелство-Ямбол имаше акт за собственост, то отдавна щеше да го извади на светло.Но не прави това, което показва едно единствено нещо- то няма такъв документ, поради тази причина е и „екскурзията”из вакъфските преписки от 1845 година, където ни съобщават, че Йомер Ефенди не бил събрал наема за Безистена.
Да го е събрал.
Съдебно дело номер 1 за 2013 г. по исковата молба на Мюсюлманското изповедание обаче е тласък всички качествени историци и юристи в Ямбол да вложат силите си и веднъж и завинаги да се съберат на едно място/защо не и в книга?/ документите за ямболския Безистен.
За българския Безистен.