Р Е Ш Е Н И Е № 80/11.3.2014 г.

                                    Гр. Ямбол ….11.03.2014г .

                                 В   И М Е Т О Н А   Н А Р О Д А

Ямболски районен съд……………………………....наказателна колегия в публичното

заседание на деветнайсти февруари ……….………..…………………………………...

през двехиляди и четиринайста година в състав:

                                                                     Председател: С.Митрушева

                                                        Съдебни заседатели:

                                                                            Членове:                                                            при секретаря ………………..Г.М. … …………………….. и в присъствието на прокурора……………………………….………….. като разгледа докладваното от ……………………………..С.Митрушева.……….н.а.х.д. № 48    по описа за   2014 год …………………………………………………………………………

Производството по делото е образувано въз основа а жалба от „Стиво ОВ и К“ ЕООД гр. София против Наказателно постановление № 20-000050/18.12.2013г на Директора на ДИТ Сливен, с което на осн. Чл. 414 ал.3 КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв. за нарушение на чл. 63 ал.2 КТ. Жалбата е бланкетна, като с нея се оспорва извършването на вмененото административно нарушение . Твърди се за материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, с оглед на което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. В молба – становище по делото развива доводите в жалбата за незаконосъобразност на наказателното постановление , като в тази насока се иска неговата отмяна.

Въззиваемата страна ДИТ Сливен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита атакуваното с нея наказателно постановление за правилно и законосъобразно и моли за оставянето му в сила.

Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 3.12.2013г по повод на настъпила трудова злополука със смъртен изход с работник на дружество „Стиво ОВ и К“ ЕООД София в 14.10ч. била извършена проверка на место от инспектори на ДИТ Сливен сред които св.Н. и св. Н. по спазване на трудовото законодателство. Проверката се извършила на обект на дружеството в *** изразяващ се в изграждане и въвеждане в експлоатация на участък от канализационната мрежа към строеж канализационна система с пречиствателна станция за отпадни води, намиращ се в северозападния край на ***. По време на проверката били установени няколко лица , сред които и Н.А., които са работили към дружеството в момента на злополуката – 11.50ч. на 3.12.13г . В писмена декларация и писмени обяснения А. декларирал, че предоставя работна сила към дружеството –жалбоподател въз основа на трудов договор с работно време от 8.00 до 17.00ч. При последвалата документална проверка било установено, че А. има сключен трудов договор от 2.12.2013г със „Стиво ОВ и К“ ЕООД София с начало на изпълнение на договора от 3.12.2013г . По данни на управителя на дружеството А. се е намирал на строителния обект от 8.00ч. и е започнал работа в 9.20ч. на 3.12.13г

Видно от Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 ал.5 КТ от НАП трудовият договор на А. е регистриран на 3.12.13 в 13.38ч.

На 11.12.2013г на „Стиво ОВ и К“ ЕООД София бил съставен АУАН за нарушение на чл. 63 ал.2 КТ, който бил подписан от управителя на дружеството без възражения.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено  Наказателно постановление № 20-000050/18.12.2013г на Директора на ДИТ Сливен, с което на осн. Чл. 414 ал.3 КТ на дружеството-жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 1500лв. за нарушение на чл. 63 ал.2 КТ.

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 02.01.2014г чрез куриерска фирма.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество се преценя като неоснователна, поради следните съображения:

Като неоснователни се преценят възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта и наказателното постановление. В съответствие с изискванията на чл. 42 т.3 ЗАНН и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН и в акта и в наказателното постановление е посочено , че нарушението е извършено на 3.12.2013г в 11.50ч, а е установено на 6.12.2013г. В достатъчна степен е идентифицирано и мястото на извършване на нарушението, като макар и да не е посочено като улица и номер е отразено, че се касае за строителен обект ,свързан с изграждане на канализационна мрежа към строеж канализационна система с пречиствателна станция за отпадни води , намиращ се в северозападния край на ***. Не се споделят и доводите в жалбата за недостатъчна идентификация на дружеството, поради непосочване на представляващите му орган, доколкото търговските дружества се идентифицират чрез фирмата, седалището и единния идентификационен код. Всичко изброено по-горе е посочено както в акта , така и в наказателното постановление, поради което не е налице неясно определен субект на нарушението.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че на посочената в акта и наказателното постановление дата – 3.12.2013г в 11.50ч. дружеството жалбоподател, в качеството на работодател на А. го е допуснало до работа преди да му е връчено копие от уведомлението по чл.62 ал.3 , заверено от ТД НАП. В тази насока са както показанията на разпитаните по делото свидетели така и писмените декларации от А. и Ч. От приложените по делото писмени доказателства по безспорен начин се установява, че трудовият договор на А. е бил регистриран в НАП на същата дата в 13.38ч. Обстоятелството, че проверката от инспекторите към ДИТ Сливен е извършена след регистрацията на трудовия договор в НАП   не води до саниране на допуснатото административно нарушение. С поведението си дружеството е осъществило административнонаказателния състав на чл. 414 ал.3 КТ, в каквато насока правилно е санкционирано. Наложеното наказание е в минималния предвиден в текста на закона размер и не може да бъде намалявано от страна на съда

Водим от изложеното, съдът

                                     Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-000050/18.12.2013г на Директора на ДИТ Сливен, с което на „Стиво ОВ и К“ ЕООД София ЕИК *********, на осн. Чл. 414 ал.3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв. за нарушение на чл. 63 ал.2 КТ.

Решението подлежи на обжалване пред ЯАС в 14-дневен срок от съобщаването му н страните.

                                                                   Районен съдия: