×

Внимание

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

Когато любовта се спихне... Тогава - КОЙ, КОЙ, КОЙ Featured

Вторник, 25 Февруари 2014 08:34
платил за дограмата ?


Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                                21.02.2014 год.                    гр.Ямбол

 
                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 
Ямболският окръжен съд             ­ІІІ  граждански състав

На 18 февруари                                           2014 година

В публично заседание в следния състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИНА ЧАПКЪНОВА

                                   ЧЛЕНОВЕ:1.РОСИЦА СТОЕВА

                                                    2.КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

 

Секретар П.У.

Прокурор ………………………

Като разгледа докладваното от съдия Л.ЧАПКЪНОВА

В.гр.д. № 6 по описа   на 2014 година

за да се произнесе взе в предвид следното

Производството е по чл.258 и сл./ГПК.Образувано е по въззивна жалба на И.Д.И., ЕГН-********** и Д.К.И., ЕГН-********** и двамата от гр.Я., ж.к.З. р.г бл.** вх.* ап.**, чрез пълномощник адв.П.С.,*** О. №**, ет.* против решение № 646/11.11.2013 год. постановено по гр.д. № 1184 по описа на Ямболски районен съд.С посоченото решение съдът: ОСЪЖДА И.Д.И. с ЕГН ********** и Д.К.И. с ЕГН **********, двамата с адрес *** , със съдебен адрес гр. Я., ул. „Ц. О.” № **, ет.* – адв. П. С., да заплатят солидарно на М.Т.Т. с ЕГН **********, със съдебен адрес *** – адв. К., сумата от 3 630 лв., с която същите неоснователно са се обогатили за сметка на ищцата, ведно със законната лихва от датата на исковата молба– 17.05.2013 г., до окончателното изплащане:ОСЪЖДА И.Д.И. с ЕГН ********** и Д.К.И. с ЕГН **********, двамата с адрес *** , със съдебен адрес гр. Я., ул. „Ц. О.” № **, ет.* – адв. П. С., да заплатят на М.Т.Т. с ЕГН **********, със съдебен адрес *** – адв. К., сумата от 495,20 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.

Въззивниците обжалват решението изцяло с оплаквания за неговата незаконосъобразност, необоснованост и неправилност по съображения подробно изложени в жалбата.Считат, че с оглед доказателствата липсват каквито и да било мотиви в атакуваното решение относно изложеното в отговора на ответниците твърдение, че същите със свои собствени парични средства са извършили ремонта, включително са осигурили средствата и са заплатили за своя сметка частично подменената в жилището им дограма.Сочи се още, че в решението си съдът се е ограничил да коментира единствено събраните гласни доказателства и то единствено събрани по искане на ищцата, докато събраните по искане на ответниците гласни и писмени доказателства не са обсъдени и не са кредитирани от съда.Иска се отмяна на атакуваното решение и при произнасяне по същество съдът да отхвърли като неоснователен и недоказан предявеният иск.Заявена е претенция за разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1/ГПК е депозиран отговор от противната страна чрез пълномощник адв.А.К. с който се оспорват твърденията в жалбата като неоснователни.Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В с.з. въззивниците, редовно призовани не се явяват.Жалбата се поддържа от процесуалният им представител адв.П.С. на основанията, заявени в същата.Въззиваемата страна, също редовно призована не се явява в с.з. Жалбата се оспорва от пълномощник адв.К. по съображенията изложени в отговора на исковата молба.

Съдът след преценка на докозателствата и при съобразяване със закона прие следното от:

Фактическа страна:

Страните по делото е не спорят, че ищцата М.Т. е живяла до м.02.2013 год. на семейни начала със сина на ответниците в тяхното собствено жилище на адрес гр. Я., ж.к. „З. Р.” **-*-*, както и че в имота са извършени посочените в исковата молба подобрения, изразяващи се в изработка и подмяна на дограма на стойност от 3 630 лв. Безспорно е също, че имотът е придобит от ответниците в режим на СИО, видно от нот.акт № 7, том V/23.03.1994 г. на нотариус Т. Д. при ЯРС.Поради това и на осн.чл.32, ал.2 от СК ответниците-съпрузи се явяват солидарно отговорни за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, каквато семейна нужда представлява несъмнено поддържането на общото им жилище.

Ищцата е представила по делото 2 бр. квитанции: за сумата от 2 000 лв. – капаро по поръчка № 1615, издадена на нейно име на 24.10.2012 г., и за сумата от 1 630 лв. – доплащане по поръчка № 1615, отново издадена на нейно име на 14.12.2012 г. от фирма „Брилянт и форте” ЕООД. Представен е и предавателен протокол № 1615/19.10.2012 г., с който същата фирма е предала на ищцата с посочен адрес гр. Ямбол, ж.к. „Златен рог” бл. 41, вх.В, ет.8, ап.6 изработката и монтажа на алуминиева и ПВЦ дограма по поръчка № 1615.Тези писмени доказателства са оспорени като неистински от ответната страна в производството пред първата инстанция, които с твърдения, че от тях не може да се направи извод, че средствата, заплатени от ищцата, нейни, както и че предавателният протокол касае извършването на подобрения именно в процесния имот, т.к. липсва посочен адрес на поръчката.С оглед направеното оспорване, по молба на ответниците районният съд е открил производство по оспорване истинността на така представените частни документи, като е дал съответно указания досежно разпределение на тежестта на доказване-в случая на ищцовата страна/сега въззиваема/.

Пред първостепенния съд са събрани и гласни доказателства.Разпитаните свидетели сочат на следното:

Св. Б. П.–лицето, извършило монтажа и издало предавателния протокол. Същият твърди, че се познава с ищцата и нейните родители и че същите през м.септември 2012 г. са отишли във фирма „Брилянт и форте” ЕООД, за да се интересуват от оферти за подмяна на дограма в процесния имот, а месец по-късно са направили поръчка. С друго лице не е било договаряно. Ищцата лично поръчала дограмата и платила по-късно сумата след изработката, каквато била практиката на фирмата. Сумата била платена лично от ищцата, но свидетелят не знае чии са били средствата. Дограмата е била поставена на адреса, посочен в предавателния протокол, т.е. в жилището на ответниците.

Св. Т.–баща на ищцата, твърди, че след като дъщеря му се сгодила за сина на ответниците, двамата заживели в жилището им, заедно с бъдещия свекър. Било взето решение младите да направят ремонт със средства на ищцата от нейни спестявания, като бащата на ищцата участвал с труд. Започнали с подмяната на дограмата. Свидетелят Т. лично договарял изработката и монтажа на дограмата със св. Б. П., а ищцата лично заплатила дължимата сума на два пъти с нейни средства. Годеникът й също присъствал на плащането. След като двамата се разделили, ответниците обещали на ищцата и на баща й да им възстановят вложените труд и средства по ремонта, но после се отметнали.

Св. А., заявява, че е много близка приятелка на сина на ответниците Д. И., поддържала е с него контакти около веднъж месечно, но познава ищцата само задочно; знае, че в апартамента им е била подменяна дограма и че Д. И. е очаквал да продаде мед, за да я плати. Свидетелката знае от Д. И., че с парите от продажбата на мед, както и с пари, изпратени от майка му от К., е заплатена подмяната на дограмата.

Св. Д. И. – син на ответниците, сочи, че монтажът на дограмата се е извършил от фирма „Брилянт и форте” ЕООД, като св. П. е взел размерите на място. Капарото за подменената дограма в размер на 2 000 лв. било платено със средства на св. И., получени от продажбата на мед, както и с пари, изпратени от отв. И. от К. Свидетелят потвърждава, че през това време двамата с ищцата са живеели в жилището, заедно с неговия баща. Когато е плащал парите за дограмата, двамата са били заедно с ищцата, но той й е дал парите на нея, за да ги предаде, тъй като в това време му звъннал телефонът.

До горните фактически констатации е достигнал и първостепенния съд след преценка на всички ангажирани от страните доказателства.

Правна страна:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл.259 ал.1/ГПК, от легитимирана страна при наличието на правен интерес.

При служебната си проверка по чл.269/ГПК въззивния съд намери обжалваното решение като валидно и допустимо, поради което жалбата се разглежда по същество.

Жалбата е неоснователна.Съображенията са следните:

Съобразно обстоятелствата наведени в исковата молба заявеният и поддържан петитум в производството пред районния съд е заведен иск правилно квалифициран по чл.59/ЗЗД.Искът е допустим и основателен, поради което правилно е уважен от първостепенния съд, като изложените съображения се споделят изцяло от настоящия състав на въззивната инстанция-чл.272/ГПК.

При отделяне на спорното от безспорното следва да се посочи, че единственият спорен релевантен факт в процеса е от кой е заплатена сумата за извършения ремонт, предмет на исковата претенция.При съвкупната преценка на представените от ищцата писмени доказателства-предавателен протокол и платежни документи и показанията на св.П, който е без родство със страните в процеса и незаинтересован от изхода на делото може да се изведе обоснован извод в полза уважаването на иска, а именно, че средствата за извършеният ремонт са заплатени от ищцата  М.Т..Ето защо и показанията на св. Т като кореспондиращи си с горните доказателства също следва да бъдат кредитирани.Посочените доказателства са годни такива, поради което липсва причина съдът да ги изключи от обсъжданията си.

Що се касае до доводите наведени в жалбата относно необсъждането на доказателствата ангажирани от ответната страна, то същите се явяват неоснователни.Показанията на свидетелите А и И. са обсъдени от районния съд в констативната част на решението, но правилно не са кредитирани.Това е така, защото показанията на св.А не се базират на нейни преки впечатления, като изрично заявява ”разговаряли сме и знам от Д, че през септември месец той чакаше да продаде мед, за да може да плати дограмата”. От друга страна показанията на тази свидетелка са вътрешно противоречиви-„Димитър ми каза, че двамата с М. са плащали, но не знам в коя фирма”.Показанията на св.Д И. също не следва да се кредитират, на първо место поради пряката му заинтересованост от изхода на делото и на второ место, поради съдържащото се в тях и недоказано твърдение, че парите  са били негови, но при плащането ги е дал на М. защото му е звъннал телефонът и е излязъл да отговори на обаждането.

По така изложените съображения съдът намери жалбата за неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва на осн. чл.271 ал.1, предл.1/ГПК да бъде потвърдено.

При този изход на делото следва въззивниците И.Д.И. и Д.К.И. да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата Т. сторените в това производство разноски в размер на 200/двеста/ лв. адвокатско възнаграждение предвид заявената претенция в тази насока.

 

На основание изложеното вр. чл.271 ал.1, предл.1/ГПК, ЯОС

 

 

                                               Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 646/11.11.2013 год. постановено по гр.д. № 1184/2013 год. по описа на Ямболски районен съд.

 

ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН ********** и Д.К.И., ЕГН **********, двамата с адрес *** , със съдебен адрес гр. Я., ул. „Ц. О.” № **, ет.* – адв. П. С., да заплатят на М.Т.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес *** – адв. К., разноски за въззивната инстанция в размер на 200/двеста/лв.

 

Решението е окончателно на осн. чл.280 ал.2/ГПК.

 

 

          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:1.                           2.

Read 1422 times
Rate this item
(0 votes)
Copyright © 2024 ЯмболСвят - Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo
/** Bad code */ ////// */