по време на рокерския събор на Бакаджиците.
До инцидента е имал наложени 11 административни наказания с наказателни постановления и 5 с фиш за нарушения на ЗДП./От 2001-ва до 2013/
След ПТП подсъдимият е отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта и заради отказа е наказан с НП № 244/2013г. на ОДМВР Ямбол на основание чл.174 ал.3 от ЗДП с глоба в размер на 2000лв. и 24 месеца лишаване от право да управлява МПС
Следователно той вече има права да управлява МПС...
Р Е Ш Е Н И Е
№ 103 9.10.2017г. Гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд І-ви въззивен наказателен състав
На 20 септември 2017година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Васил Петков
Членове: Петранка Жекова
Гергана Кондова
Секретар М.Коматарова
Прокурор Г.Георгиев
Разгледа докладваното от съдията Жекова
внохд. № 219 по описа за 2017г. За да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия И.Н.Н. против присъда № 83/ 30.05.2017г.постановена по нохд № 1080/2015г.по описа на Районен съд- Ямбол.
С процесната присъда подсъдимият Н. е признат за виновен, в това че на 27.04.2013 г., около 00:20 часа на територията на лесопарк „Бакаджик“, находящ се в границите на Община „Тунджа“, обл. Ямбол, противозаконно е отнел чуждо МПС - мотоциклет „MZ 251“ с регистрационен № У 0894 А, от владението на собственика М Н. К от с. Хаджидимитрово, обл. Ямбол, без негово съгласие, с намерение да го ползва, като отнемането е извършено при условията на чл.195 ал.1 т.4 от НК, чрез използване на техническо средство - фабричен контактен ключ за гореописания мотоциклет, като е последвала повреда на моторното превозно средство на обща стойност 43 лв., поради което и на основание чл.346 ал.2 т.1 и т.3 вр. ал.1 вр. чл.195 ал.1 т.4 и чл.54 от НК е осъден на 1 година лишаване от свобода.
Признат е за виновен и в това че на 27.04.2013 г., около 00:25 часа на същото място- лосопарк "Бакаджик" по път отворен за обществено ползване, на алеята за паметника, в пътния участък след разклона за хижа „Ямболен“, към хижа „Дружба“, при управление на мотоциклет „MZ 251“ с регистрационен № У 0894 А, собственост на М Н. К е нарушил правилата за движение установени в чл.20 ал.1 от ЗДвП в резултат на което е предизвикал ПТП и по непредпазливост е причинил на Н.Т. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на десния долен крайник, поради което и на основание чл.343 ал.1 б.„б“ вр. чл.342 ал.1 и чл.54 от НК е осъден на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода.
Подсъдимият е признат за невиновен да е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в чл.5 ал.1 т.1 и ал.2 т.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по това обвинение.
На основание чл.23 от НК на подсъдимия е определено общо наказание в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изтърпяване за изпитателен срок от 4 години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 година, като на осн.чл.59 ал.4 от НК е зачетено времето през което е бил лишен от право да управлява МПС за същото деяние, считано от 27.04.2015 г. до 16.10.2015 г.
Подс. Н. е осъден да заплати на гражданския ищец Н.Д.Т. сума в размер на 438.20 лв., за причинени имуществени вреди от престъплението и сума в размер на 8000 лв., за причинени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху посочените две суми, считано от 27.04.2013 г. до окончателно им изплащане.
Искът за причинени неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 8000 лв. до предявения размер от 15 000 лв. е отхвърлен като неоснователен.
Подс.Н. е осъден да заплати и направените по делото разноски в размер на 495 лв., вносими в полза на Републиканския бюджет по бюджетната сметка на ОДМВР–Ямбол и в размер на 4962.83 лв., вносими в полза на съдебната власт по бюджетната сметка на ЯРС, както и държавна такса върху уважения размер на гражданските искове в размер на 337.53 лв. Осъден е да заплати и разноските направени от гражданския ищец и частен обвинител в размер на 5200лв.
Призводството по делото е второ по ред след възобновяване от АС-Бургас на основание чл. 425 ал.1 т.1 от НПК, поради допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд изразяващи се в непредявяване на писмените доказателства. При първото разглеждане на делото е постановена присъда № 156/ 25.09.2014г., по нохд № 1573/ 2013г. на РС-Ямбол, с която подсъдимият е признат за виновен в извършване на инкриминираните две деяния и са му наложени същите по вид и размер наказания. Присъдата е потвърдена с решение № 5/12.02.2015г.по внохд № 318/14г.на ОС-Ямбол. С решение № 138/ 12.10.2015г.по нвохд № 147/15г.на АС-Бургас е възобновено производството по делото, отменена е постановената присъда и делото е върнато на районния съд за ново разглеждане. При новото разглеждане е постановена присъда № 83/ 30.05.2017г., която е предмет на настоящата въззивна проверка.
В жалбата на подсъдимия Н. се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила довели до накърняване правото му на защита. Твърди се, че не е извършил престъпление по чл.346 ал.2 т.1 и 3 от НК и на това основание се иска да бъде оправдан по това обвинение. В тази насока се сочи, че решаващият районен съд не е изложил мотиви защо кредитира само показанията на собственика на мотоциклета М.К и съответно не кредитира показанията на свидетелите Х.М. и Д.М., които обясняват, че М.К е разрешил на подсъдимия да ползва мотоциклета му. Изразено е и несъгласие с отказа на съда да приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК и да приеме, че това деяние не осъществява състав на престъпление по инкриминирания текст поради явната незначителност на общественоопасните последици. По отношение на престъплението по чл.343 ал.1 буква "б" от НК се сочи, че районният съд неправилно и необосновано не е кредитирал заключението на автотехническата експертиза изготвена от вещото лице С.Д., тъй като същата кореспондира с обясненията на подсъдимия и показанията на св.П.Д. досежно обстоятелството, че мотоциклета се е повредил по време на управлението и поради скъсаното жило на съединителя неконтролируемо се е изправил на задна гума и е ударил пострадалия. Излагат се и аргументи за съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като не е съобразил движението си с идващия срещу него мотоциклет. По изложените съображения се прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде изцяло оправдан, както и да се намали размера на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди, в предвид степента на съпричиняване от страна на пострадалия.
Въззивникът- подсъдим участва в съдебно заседание лично и чрез защитник адвокат М.Х., чрез която поддържа жалбата по изложените съображения.
Гражданският ищец и частен обвинител не взема участие в съдебното зас4едание.
Участващият по делото прокурор прави искане да се потвърди обжалваната присъда, като правилна, законосъобразна и обоснована, а наложеното наказание съответно на извършеното деяние.
ОС- Ямбол след като обсъди доводите в жалбата, пледоарията на защитника на подсъдимия и заключението на прокурора, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК извърши цялостна служебна проверка на обжалваната присъда приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от лице имащо право и интерес да обжалва. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Приетата от районният съд фактическа обстановка е правилна и обоснована, тъй като се подкрепя от събраните доказателства.
Безспорно е установено, че подс.Н. е правоспособен водач на МПС категория "А", “В” и “М” от 24.09.2001г., като до инцидента има наложени 11 административни наказания с наказателни постановления и 5 с фиш за нарушения на ЗДП /видно от справка изх. №326000-6588/ 7.06.2016г. на Началника на ОП при ОД на МВР- Ямбол/
На 26.04.2013г.м местността "Бакаджик", общ.Тунджа, Ямбол се е провеждал рокерски събор. На същия са присъствали множество хора от цялата страна, като на затревената площ в близост до алеите е имало изградени сергии, както и сцена. Св.М.К отишъл на събора вечерта със собствения си мотоциклет "МZ 251" с ДК № У 0894 А, като обикаляйки по алеите на лесопарка видял братовчед си С.Т. и се присъединил към неговата компания състояща се от св. Д.М. и подсъдимия И.Н.. Св.К паркирал мотоциклета си наблизо, като оставил контактния ключ на стартера. Малко след полунощ на 27.04.2013г.подсъдимият поискал от св.К да му даде мотора си за да го покара, но последния му отказал, тъй като не го познавал и видял, че пие бира. Въпреки изричния отказ от страна на св.К, подсъдимият решил да го вземе за да го покара. За целта станал, отишъл до мотоциклета, качил се на него и го привел в движение с помощта на контактния ключ намиращ се в стартера. Подсъдимият подкарал мотоциклета по централната алея в посока от връх "Бакаджик" надолу, като в един момент направил обратен завой и тръгнал в обратната посока. Движението се осъществявало по суха асфалтова настилка с частични неравности и побитости, в тъмната част на денонощието, при локално улично осветление. По същото време в участъка от пътя след разклона за хижа "Ямболен" към хижа "Дружба", в посока обратна на движението на мотоциклета са се движели пострадалия Н.Т. и свидетелите Е.Л. и П.С. Най- дясно се е движел св.Т. на разстояние около 1,55-1,75 в дясно от левия бордюр по посока на отгледа, като освен тях на алеята са се намирали и множество други хора, участници в рокерския събор. В близост се намирала и сцената, на която са пеели и свирели музиканти, както и множество сергии за продажба на храна, алкохолни и безалкохолни напитки. Непосредствено преди ПТП подсъдимият е управлявал мотоциклета праволинейно със скорост от 26 км/ч, в мислената дясна лента спрямо посоката на движение, като надлъжната ос е отстояла на около 1,80-2,0метра вдясно от ляв бордюр по посока на огледа. При тази траектория , десния му габарит / дясна ръкохватка/ е отстоял на около 1,55-1,75м. вдясно от ляв бордюр по посока на огледа. При тази обстановка мотоциклета управляван от подсъдимият е ударил св.Н.Т., в областта на пръстите на дясната ръка и подбедрицата на десния крак. За мотоциклета удара е бил в областта на дясната ръкохватка и крачната спирачка, след което мотоциклета е паднал на десните си състави. Преди да падне мотоциклета е ударил и св.П.Ц.. При падането на мотоциклета са причинени повреди изразяващи се в счупване на два броя стъкла за огледала за обратно виждане , счупване на преден десен мигач , скъсано жило на съединител, деформиран капак на акумулатор и деформиран лост на крачна спирачка.
Непосредствено след ПТП св.Т. и св.Ц. били отведени с линейка в ЦСМП- Ямбол , където след извършен преглед св.Т. бил оставен на лечение в МБАЛ „Св.Пантелеймон” гр.Ямбол, а св.Ц. по който били констатирани само повърхностни наранявания бил освободен след обработка на раните. Подс. Н. бил отведен с полицейски автомобил в ЦСМП Ямбол, където след проведен преглед било установено, че е със счупена лява ключица.
От заключението на комплексната съдебно медицинска експертиза е видно, че на св.Н.Т. са причинени следните увреждания: разкъсно-контузна рана по предно страничната повърхност на дясната подбедрица със засягане на кожа, подкожие , фасция и мускулни влакна на предния тибиален /голямопищялен/ мускул и разкъсно-контузна рана в основата на V пръст на дясната ръка. Разкъсно контузната рана на дясната подбедрица с разкъсване на предния тибиален /голямопищялен/ мускул, наложила оперативно лечение и е довела до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник , като при правилно протичане на оздравителния процес до пълното възстановяване на движенията на десния крак , с възможност за физически натоварвания е бил необходим срок от около 2,5 – 3 месеца. Описаните травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени при описаното в материалите по делото ПТП – блъскане на пешеходец от мотор, като локализацията на двете увреждания свидетелства за това, че посоката на травмиращата сила е била отпред назад и отстрани от дясно.В заключението си експертите сочат и , че при извършения преглед са установили, че раната в областта на дясната подбедрица е разположена по предно страничната повърхност на дясната подбедрица на височина 30 см. от дясната пета, напречно разположена, с дължина 8 см., като в следствие на зарастването на раната към момента на прегледа е установен ръбец , описан подробно в описателната част на експертизата. В резултат на претърпяната травма на дясната подбедрица са били засегнати мускулните влакна и сухожилието на предния тибиален /голямопищялен / мускул и мускулни влакна и на дългия мускул повдигач на палеца на ходилото /мускулус екстензор халуцис лонгус / , както и дълбокия перонеален нерв /нервус перонеус профундус/ , инервиращ по- горе посочения мускул. Естеството на травмата е с характера на разкъсване и размачкване на мускулните влакна и въпреки проведеното своевременно хирургично лечение , възстановителния процес е по-продължителен и ефекта от провежданото лечение не винаги е с добри резултати , като в конкретния случай е налице флуктуация на белега и пареза с невъзможност за отвеждане на палеца на десния крак въпреки провежданото хирургично , медикаментозно и физиолечение, като за възстановяване на движението на палеца на левия крак е необходима пластична оперативна интервенция , което не гарантира пълното възстановяване. В резултат на травмата в областта на дясната подбедрица при Т. не е налице болеви синдром, а има нарушена чувствителност в зоната на цикатракса и невъзможност за отвеждане на палеца на десния крак , които създават нарушена функционалност на крака. Експертизата е изготвена от вещите лица д-р Си д-р К, които я поддържат напълно и в съдебно заседание.
При повторното разглеждане на делото е била назначена допълнителна комплексна съдебно- медицинска изготвена от вещите лица д-р С д-р Й. Вещите лица потвърждават установените телесни увреждания на св. Т. от първоначалната комплексна експертиза, а именно че на същия е причинена масивна разкъсно- контузна рана по преднино- страничнта повърхност на подбедрицата на десния крак, на границата между горна и средна трета с данни за артериално кървене, размачкване и разслояване на меките тъкани; травматично разкъсване и размачкване на предния трибиален мускул на подбедрицата на левия крак; травматична лезия на дълбокия перонеален нерв на десния крак изразена клинично с невъзможност за дорзална флексия на палеца и травматична лезия на повърхностния перонеален нерв на десния крак изразена клинично с намалена до липсваща сетивност на кожата на гърба на палеца и част от ходилото. Всички описани увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети и добре отговарят да са получени по време и начин описани по делото, т.е. от блъскане с мотоциклет. Експертите повтарят изводите на първата комплексна съдебно- медицинска експертиза, че възстановителния период е около 2,5- 3 месеца. Що се касае обаче за възстановяване на увредените нерви това е един дълъг във времето процес и дори прилагане на всички терапевтични методи, включително и оперативен не дават гаранция за пълно обратно развитие и възстановяване. Това са потвърждава от факта, че три години след увреждането продължават да са налице смущения в движенията и сетивността на палеца и гърба на ходилото на десния крак, въпреки приложеното медикаментозно лечение и физиотерапевтични процедури.
По ДП е назначена и изготвена съдебно медицинска експертиза от вещото лице д-р С, която дава същото заключение за причинена средна и лека телесни повреди.
От представените по делото болнични листи е видно, че Т. е бил в отпуск по болест за времето от 27.04.2013 г. до 25.07.2013 г. , а от представените фактури и касови бонове към тях , че е направил разходи свързани с лечението си и за възстановяване от причинените му увреждания в размер на сумата от 438,20 лв.
От заключението на тройната автотехническа експертиза изготвена от вещите лица инж.Д.Б, проф.Н. П и инж.С.П се установява механизма на ПТП и скоростта на движение на мотоциклета непосредствено преди ПТП. В предвид местонахождението на нараняването на пострадалия, вещите лица са категорични, че същото е причинено от лоста на крачната спирачка. Същата е на височина 32см. от нивото на пътя, като тази височина добре отговаря на височината на нараняванията на пешеходеца. За този извод вещите лица са имали предвид и записаното в протокола за оглед на местопроизшествие, че по крачната спирачка са открити петна от червеникава течност. Според вещите лица към момента на удара мотоциклета не е бил в изправено положение /двете гуми са контактували с пътната настилка/, тъй като в противен случай нараняванията на пешеходеца биха били раз положени по- високо. Според експертите от техническа гледна точка мерки за безопасност е следвало да бъдат предприети от мотоциклетиста , който е следвало да следи непрекъснато пътната обстановка и при наличието на пешеходци на платното за движение да реагира своевременно с намаляване на скоростта на движение и при необходимост да спре.
В заключението си оценителната автотехническа експертиза определя обща стойност на причинените по мотоциклета вреди в резултат на настъпилото ПТП в размер на 43.00 лв., като до започването на следствието пред първоинстанционния съд щетите са били възстановени от въззивника Н. на св.М.К.
С оглед твърдения от подсъдимия механизъм на ПТП /че по време на движението мотоциклета е получил техническа неизправност, скъсвайки се жилото на съединителя, в резултат на което мотоциклета е станал неуправляем, изправил се на задна гума и е ударил пострадалия/ е назначена и изготвена втора комплексна тройна автотехническа експертиза от вещите лица проф.С К, инж.Х У и инж.В Б. От заключението на експертизата е видно, че технически е невъзможен механизъм на ПТП описан от подсъдимия, а именно самоволно повдигане на предната гума в резултат настъпила внезапна техническа неизправност, предизвикана от скъсване жилото на съединителя. Повдигането на предното колело от пътната настилка е възможно само след съответни действия на водача за това- изместване на тялото към задната част на мотоциклета и повдигане на кормилото. При внезапно разкъсване на жилото на съединителя водачът би имал техническа възможност да контролира поведението на мотоциклета, като изключи предавката на неутрална и задейства спирачката. Мотоциклета е ударил пешеходеца при движение на мотоциклета при пълен контакт на гумите върху пътната настилка.
След ПТП подсъдимият е отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта и заради отказа е наказан с НП № 244/2013г. на ОДМВР Ямбол на основание чл.174 ал.3 от ЗДП с глоба в размер на 2000лв. и 24 месеца лишаване от право да управлява МПС.
При управление на автомобила подсъдимият е нарушил чл.20 от ЗДП, тъй като не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС. По делото е безспорно доказано, че подсъдимият е нарушил посочената разпоредба на ЗДП и същата има дял за настъпването на ПТП- то, тъй като от приетата за установена фактическа обстановка е видно, че подсъдимият е следвало да следи непрекъснато пътната обстановка и при наличието на пешеходци на платното за движение да реагира своевременно с намаляване на скоростта на движение и при необходимост да спре. В тази насока районният съд правилно е кредитирал заключението на тройната автотехническа експертиза изготвено от инж.Д.Б, проф.Н. П и инж.С.П, тъй като същото е компетентно и обосновано. В тази насока е и заключението на автотехническата експертиза изготвена от вещото лице инж.Д., но същата е по схематична и непълна и това е довело до назначаването на повторна такава.
По отношение предявеното обвинение за нарушение на чл.5 а.1 т.2 и ал.2 т.1 от ЗДП, районният съд правилно е постановил оправдаване на подсъдимия, тъй като посочената разпоредба е обща и съгласно практиката на ВКС при едновременно нарушаване на общи и специални разпоредби на ЗДП следва да се вменят във вина на подсъдимия само специалните разпоредби, каквато са в случая е чл.20 ал.1 от закона.
За да приеме за установена горната фактическа обстановка районият съд правилно и обосновано е кредитирал показанията на свидетелите Н.Т., М.К , П.С, Е.Л., П.Д., Д.М., С.С, С. К, П.Ц. Е.А и Н. Иванов, както и от заключенията на назначените и изслушани експертизи – съдебно медицинска и две комплексни съдебно медицински, автотехническа и две комплексни автотехнически експертизи и приложените по делото писмени доказателства.
Районният съд правилно е обосновано е приел, че подсъдимия И.Н. е отнел противозаконно процесния мотоциклет, без съгласието на собственика му М.К с намерение да го ползва. По отношение на отнемането на мотоциклета спорен момент е дали същото е станало без съгласието на собственика. В тази насока напълно обосновано са кредитирани показанията на св.К, който е категоричен, че е отказал да даде мотоциклета си на подсъдимия за да го ползва и аргументира този свой отказ с обстоятелството, че не го е познавал и че преди това го е видял да пие бира. В подкрепа на показанията на св.К са и тези на св.С.С- служител на МВР дадени при първоначалното разглеждане на делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитане. Същия сочи, че веднага след ПТП е разговарял със собственика на мотоциклета и той му е казал, че не е предоставял собствения си мотоциклет на въззивника. В тази насока напълно необоснован е довода във въззивната жалба, че соченото от св.К се опровергава от показанията на св. Д.М.. На съдебното следствие са прочетени показанията на св.И. дадени пред друг съдебен състав на 27.01.2016г., в предвид твърдението му че не си спомня за обстоятелствата по делото. В тези свои показания св.И.ов сочи, че най- вероятно И.е искал разрешение от братовчеда на С. / М.К/ за мотора и не го е крал... нямал е намерение да открадне мотора и да не го върне... не съм чул собственика на мотора да се развика на И. От изложеното съдът счита, че показанията на св.Д И. не опровергават твърдението на св.К, че е отказал на подсъдимия да ползва мотора му. Св.И който е и приятел на подсъдимия прави свои умозаключения и твърдения, а не пресъздава казаното от св.К, а освен това същия твърди, че подсъдимия не е откраднал мотоциклета, което на практика отговаря на установеното. Спрямо подсъдимия е ангажирана наказателна отговорност по чл.346 ал.2 т.1 и 3 от НК , а не за кражба. Св.С. К, който е присъствал на отнемането на мотоциклета в показанията си дадени пред друг съдебен състав на 27.01.2016г. и прочетени на съдебното следствие твърди, че И.е поискал от М да покара мотора, но не се сеща дали той му е разрешил. От изложеното е видно, че показанията на този свидетел не противоречат на тези на св.К и на св.С. На съдебното следствие е конституиран в качеството на свидетел Х.М., който в показанията си на 24.02.2017г. сочи, че инкриминираната вечер е отишъл при компанията на подсъдимия само за пет минути и точно тогава е чул, че подсъдимия иска мотора на св.К както и че същия му е казал "Вземи го". Правилно и обосновано районният съд не е дал вяра на тези показания, тъй като е напълно нелогично св.М да си спомня от тази инкриминирана вечер /станало преди повече от три години/ единствено и само отговора на св.К, че разрешава на подсъдимия да вземе мотоциклета му. Това твърдение се опровергава и от останалите събрани гласни доказателства. Самия подсъдим в обясненията си също не твърди, че е получил разрешение от собственика на мотора да го ползва. Същия сочи: "Помолих го да ми даде мотора да го ползвам... не съм искал да открадна мотора на момчето. Моя мотор е по- скъп и няма логика да оставя моя мотор и да открадна неговия." От изложеното е видно, че подсъдимия твърди, че е поискал разрешение от св.К да ползва мотора му, но не и че е получил исканото разрешение. Твърдението че не е имал намерение да открадне мотора се приема от съда, тъй като спрямо същия е инкриминирано обвинение за противозаконно отнемане на мотоциклет, но не с намерение да го присвои, а с намерение да го ползва, което не отрича от него.
По тези съображения въззивният съд споделя изводите на първата инстанция, че по делото безспорно е установено и доказано, че подсъдимият е отнел мотоциклета от св.К без негово съгласие. Квалифициращите обстоятелства, последвалата повреда на мотоциклета и използването на контактния ключ за запалването за привеждането му в движение са установени по безспорен и несъмнен начин. последвалата повреда е установена от показанията на св. К, от протокола за оглед на местопроизшествие и заключенията на автотехническата експертиза изготвена от вещото лице инж.С Д и тройната автотехническа експертиза на вещите лиза проф. П, инж.Б и инж.П. посочените доказателства са непротиворечиви и напълно кореспондиращи помежду си , поради което районния съд правилно ги е кредитирал.
По отношение престъплението по чл.343 ал.1 буква"б" от НК:
Авторството, времето и мястото на извършване на деянието е безспорно установено, като тези обстоятелства не се оспорват и от подсъдимия, който прави пълни самопризнания, че на посочената дата и на посоченото място е управлявал мотоциклета на св.К и със същия е ударил св. Т.. В тази насока правилно и обосновано са кредитирани показанията на свидетелите Н.Т., Е.Л. и П.С, както и показанията на св. П.Ц., също пострадал от деянието на подсъдимия. Оспорва се обаче механизма на ПТП, като подсъдимият твърди, че не е могъл да избегне удара, тъй като по време на движението мотоциклета се е повредил, в резултат на което е станал неуправляем. За да не приеме този механизъм на причиняване на телесната повреда на св.Т. районният съд правилно и обосновано е кредитирал заключението на повторната тройна автотехническа експертиза изготвена от вещите лица проф.С.К, инж.Х У и инж.В Б. Заключението е професионално и компетентно и основано на обективните данни в протокола за оглед на местопроизшествие, техническите характеристики на процесния мотоциклет и законите на физиката. Не се приема възражението в жалбата, че вещите лица П, П и Б, частично приемат твърдението на подсъдимия като възможен механизъм на ПТП. Посочените вещи лица са категорични, че уврежданото на крака на пострадалия не би могло да се получи ако мотоциклета е бил изправен на задната си гума. Единствено вещото лице С Д допуска, че е възможен този механизъм на ПТП, но тези негови твърдения категорично се опровергават от заключението на втората комплексна тройна автотехническа експертиза и показанията на вещите лица проф.С.К, инж.Х У и инж.В Б на съдебното следствие. Св.П Д. сочи, че е видял как подсъдимия изправя мотора на задна гума и след това е видял , че от удара са паднали 4 човека, като сочи също така, че на алеята е имало много хора, които ограничават видимостта му. Районният съд е кредитирал тези показания, като е приел, че подсъдимия управлявайки мотоциклета го е изправил на задна гума, след което го е привел в нормално движение и тогава е ударил пострадалия. В тази насока е и заключението на автотехническата експертиза, поради което въззивната инстанция споделя така приетото от съда, като отчита, че поведението на подсъдимия преди ПТП е ирелевантно.
Механизма на причиняване на телесната повреда е установен по безспорен и несъмнен начин от заключението на тройната автотехническа експертиза изготвена от вещите лица П, П и Б, което правилно и обосновано е кредитирано от съда. Доводите във въззивната жалба за необосновано отхвърляне от страна на районния съд на отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие са несъстоятелни, тъй като обективните данни в протокола за оглед са използвани при изготвянето на всички автотехнически и съдебно- медицински експертизи.
По отношение характера на причената следна телесна повреда на пострадалия Н.Т. правилно и обосновано са кредитирани заключенията на единичната и двете комплексни съдебно медицински експертизи , тъй като същите са компетентни и съобразени с представената болнична документация относно неговото лечение.
При правилно приета и установена фактическа обстановка районният съд е направил законосъобразни и обосновани правни изводи относно съставомерността на извършените от подсъдимия деяния.
Проверяващата инстанция споделя напълно извода на решаващия съд за осъществено от обективна и субективна страна от въззивника Н. деяние по чл.346 ал.2 т.1 вр. с ал.1 вр. с чл.195 ал.1 т.4 от НК. Безспорно правилен е извода на решаващия съд , че на визираното място - лесопарк „Бакаджик” намиращ се на територията на община „Тунджа” в област Ямбол и в посоченото време – на 27.04.2013 г. около 00.20 часа И Н. противозаконно е отнел чуждо МПС , а именно мотоциклет МZ 251 с ДК№ У 08 94 А , от владението на собственика му – свид.М.К , без неговото съгласие и с намерението да го ползва.
От обективна страна деянието е осъществено с факта на привеждане в движение и предприемане на управление на мотоциклета , при липсата на изрично съгласие на собственика за това. Н. е преустановил фактическата власт на собственика над МПС, като е установил своя такава, при съзнаване на обстоятелството, че предприема ползването на МПС изразяващо се в управлението му по алеите на лесопарка , без да е било налице дадено му съгласие от страна на собственика за това.
Наличието на квалифициращите обстоятелства на т.1 и 3 на ал.1 на чл.346 от НК се установяват по безспорен начин с установените обстоятелства, че на процесното МПС с действията си подсъдимия е нанесъл щети общо на стойност 43 лв. , съобразно експертното заключение , изразяващи се в счупване на два броя огледала за обратно виждане , такова на преден десен мигач и деформации на капак на акумулатора и на лост на крачна спирачка. Безспорно противозаконното отнемане на МПС е осъществено при условията на чл.195 ал.1 т.4 от НК , а именно чрез използване на техническо средство , каквото се явява контактния ключ на мотоциклета, с който е приведен в движение.
Безспорно правилно решаващият съд е приел, че въззивника Н. е осъществил деянието при пряк умисъл, като е съзнавал, че осъществява действия с които по същество прекъсва фактическата власт на собственика на МПС и установява своя собствена такава, с цел ползването му, използвайки техническо средство за това , като е искал настъпването на противоправните последици.
Не се с поделят доводите във въззивната жалба за неоснователно отхвърляне от страна на районния съд на искането на защитника за прилагане разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК. Извършеното от деяние по чл.346 ал.2 т.1, вр.с ал.1 и чл.195 ал.1 т.4 от НК не би могло да се приеме че не е престъпно и само формално осъществява състава на посоченото престъпление. Налице е осъществяване на квалифициран състав на престъплението противозаконно отнемане на МПС с намерение да се ползва, което безспорно е общественоопасно и законодателя го е квалифицирал като тежко умишлено престъпление.
Споделя се и дадената от районния съд правна квалификация на второто деяние по чл.343 ал.1 буква “б” от НК, тъй като подсъдимия на инкриминираната дата и място при управление на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в чл.20 ал.1 от ЗДП и по непредпазливост е причинил на Н.Т. средна телесна повреда.
Изложените правни изводи на районния съд са напълно обосновани и се приемат от въззивната инстанция. Безспорно е установено, че при управление на мотоциклета подсъдимият е нарушил посочената разпоредба на ЗДП и нейното нарушение има дял за настъпилото ПТП. В резултат на произшествието е причинена средна телесна повреда на Т., която е безспорно установена от двете заключения на комплексните съдебно – медицински експертизи, от заключението на първоначалната единична и от показанията на вещите лица докторите С, С, К и Й.
От субективна страна деянието е извършено при несъзнавана непредпазливост, като в тази насока въззивната инстанция споделя правните съображения на районния съд.
Относно вида и размера на наложените наказания:
За извършеното престъпление по чл.346 ал.2 т.1 от НК съдът е осъдил подсъдимия при превес на смегчаващите вината обстоятелства, като е определил наказание в минималния размер от 1 година лишаване от свобода. Взети са предвид наличните смегчаващи вината обстоятелства- чистото съдебно минало на подсъдимия, доброволното възстановяване на причинените имуществени вреди от престъплението и краткия период на отнемане на мотоциклета.
Правилно, справедливо и законосъобразно е определено наказанието за второто престъпление по чл.343 ал.1 буква "б" от НК , като подсъдимия е осъден на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода. Като отегчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат значително високата степен на обществената опастнпост на извършеното деяние, тъй като със същото е увредено здравето на човек за чието пълно възстановяване са необходими продължително лечение - повече от три години.Смегчаващо вината обстоятелство е единствено чистото съдебно минало на подсъдимия.
Въззивният съд счита, че с определяне на наказания в посочените размери съдът е проявил снизходителност и е отчел продължителността на съдебния процес.
Напълно справедливо и съответно на тежестта на престъплението е и наложеното кумулативно наказание по чл.343г НК, като правилно е приложена и разпоредбата на чл. 59 ал.4 от НК за зачитане на изтърпяната част от наказанието лишаване от право да управлява МПС.
И за двете деяния не е налице основание за определяне на наказанията при условията на чл.55 НК, тъй като наличните смегчаващи вината обстоятелства не са нито многобройни нито изключителни такива, поради което не са налице условията за приложение на тази разпоредба.
Споделя се изводът на първата инстанция за наличие на основание за прилагане на разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК и за определяне на общо наказание в размер на по- тежкото, а именно 1 година и 6 месеца лишаване от свобода.
Районният съд правилно е приел, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е необходимо да изтърпява ефективно определеното общо наказание, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изтърпяването за изпитателен срок от 4 години.
Относно размера на присъдените обезщетения на Т. за причинени имуществени и неимуществени вреди:
При горния изход на делото районният съд правилно е приел исковете на Н.Т. за основателни, тъй като от извършеното от подсъдимия престъпление са причинени имуществени и неимуществени вреди на пострадалия.
При определяне размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди съдът се е съобразил със степента на причинените телесни увреждания, времето за въстановяването на пострадалия, причинените му болки и страдания. Отчетено е времето и интензивността на провежданото лечение, както и необходимостта от продължаване на лечението с оглед пълното възстановяване функцията на увредения долен крайник. По тези съображения съдът счита, че размера на обезщетението 8 000лева е справедливо и не се налага неговото намаляване. По тези съображения въззивната инстанция намира жалбата на подсъдимия, с която се прави искане за намаляване размера на обезщетението за неоснователна.
Обезщетението за причинени имуществени вреди също е правилно определено, като в тази насока районният съд се е съобразил с представените писмени доказателства- фактури и касови бележки.
Като неоснователно се преценява искането във въззивната жалба за приемане на съпричиняване от страна на пострадалия. Обстоятелството, че постр.Т. се е движел пешком по алеята и че не се е отместил виждайки наближаващия го мотоциклет управляван от подсъдимия не следва да се приеме като протовоправно поведение от негова страна. Деянието е осъществено по време на провеждане на рокерски събор на който са присъствали хиляди хора, като от показанията на всички разпитани свидетели е видно, че по процесната алея са се движели множество хора, и безспорно управляващите моторни превозни средства следва да се съобразят с тълпата от хора.
Районният съд се е съобразил и с разпоредбата на чл. 169 от НПК като е осъдил подсъдимия да заплати всички направени по делото разноски, както и държавна такса съобразно уважените размери на гражданските искове.
По изложените го- горе съображения, присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдена, тъй като не са налице основания за нейното изменение или отмяна.
Подсъдимият следва да заплати на Н.Т. направените от него разноски на въззивната инстанция в размер на 800лева.
Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК Окръжен съд- Ямбол ,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 83 от 30.05.2017г. постановена по нохд № 1080/2015г.по описа на Районен съд- Ямбол
ОСЪЖДА подсъдимия Иван Н.Н., с установена по делото самоличност да заплати на Н.Д.Т. направените от него разноски на въззивната инстанция в размер на 800лева.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:1. 2.