, след помпозна пресконференция в полицията, водена от бургаски апелативен прокурор. Те имали за задача да наблюдават кво става. Е, ми, явно не са наблюдавали добре.
То има и втора инстанция, ама обикновено този съдия в ЯРС е безпрекословен...

               ЯРП е предявила обвинение против Г.Н.П. *** за престъпление по чл.330,ал.1,вр.чл.18,ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят  на прокуратура подържа внесеното обвинение. Намира същото за доказано от обективна и субективна страна и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен, като му се определи наказание три години лишаване от свобода ,което да изтърпи при строг режим.Не излага становище по предявения граждански иск.

По делото е конституиран като граждански ищец и частен обвинител пострадалият Г.В.З. *** приет за съвместно разглеждане предявеният от него гр. иск за имуществени вреди. в резултат от деянието по чл.330,ал.1 от НК в размер на 305 лв.

Ч. обвинител участва лично и с  упълномощен  повереник- адвокат.Чрез повереника си- адв.К. моли съда да признае подсъдимия за виновен по така възведеното му обвинение, като по отношение на наказанието пледират да бъде определено в максималния предвиден в закона размер.Гражданският иск се преценя като основателен и доказан от събраните по делото доказателства и се моли уважаването му в пълен размер, ведно с произтичащите от това законови последици.

Подсъдимият се явява в с.з. с упълномощени от него защитници – адв.М.А. и адв.Ст.И..Не се признава за виновен, като се възползва от правото си да не дава обяснения.В  даденото му право на последна дума отрича да е  извършил вмененото му  престъпление  и твърди , че е невинен.

Защитниците на подсъдимия молят същият да бъде признат за невиновен по обвинението, като развиват съображения  за липса на безспорни доказателства за извършено престъпление по чл.330, ал.1,вр. чл.18 ,ал.1 от НК и най-вече за липса на пряко доказателство за факта на запалване на имота от страна на подсъдимия.Заявяват ,че събраните по делото доказателствени източници не  установяват изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, която сравняват като написана приказка. Считат, че с гласните доказателства не се установяват факти, които могат да послужат както на обвинението да защити тезата си, така и на съда да обоснове съдебния си акт и  да приеме, че подсъдимия е съпричастен към извършеното деяние.Оспорват валидността на  извършените огледи на местопроизшествие, доколкото  в тях е посочен различен  номер на имота.Оспорва се и заключението на ДНК експертизата по протокол *** с аргумент ,че   при изготвянето му  е ползвано заключение по неприета по делото  ДНК експертиза-№*** от 23.06.2016 г. Обсъждат иззетия ДНК материал като  косвена улика, която не доказва авторството на престъплението.Считат ,че по делото не е установено кога и по какъв повод палката е попаднала  на мястото , на което се твърди ,че е открита.Твърди се и ,че по делото не е установен какъвто и да е мотив у подсъдимия да  извърши деянието. По тези съображения претендират съда да оправдае изцяло подсъдимия.

За да постанови присъдата си съдът прие за установена следната фактическа обстановка.

Гр. ищец и ч. обвинител Г.З.  бил собственик на  самостоятелна  масивна двуетажна сграда   с търговски приземен етаж, построена в поземлен имот с индификатор *** по кадастралната карта на  гр.Ямбол с административен адрес ул.“Васил Карагьозов „ №*** в гр.Ямбол, която към 14.06.2016г. били необитаема.

Във връзка  със извършени палежи  и на други търговски обекти собственост  на свид.З.  ръководството на ОД  на МВР –Ямбол  разпоредило провеждане на   специализирани полицейски операции за противодействие ум. В изпълнение на  същото на  14.06.2016г. около 01. 30 часа полицейските служители  Ж.Ж. и Ж.К. били наряд и извършвали обход в централната градска част . Двамата   вървели по ул. „В.Карагьозов „ в посока  ул.“Г. Дражев“, като в близост  до сградата на „Горското стопанство“ чули шум, но  първоначално не обърнали внимание ,тъй като  малко по-рано имало заря.Продължили  да се  движат в същата посока  и стигайки до задния двор на „Ловен дом“ видели пламъци, излизащи от десния прозорец на първия етаж на сградата , собственост на  свид.З..Полицейските служители влезли в двора през незаключената портална врата и се приближило до  лявата страна  на  разположения в двора под горящия прозорец бетонен гараж.Започнали да оглеждат от къде могат да се качат на гаража, когато чули шум идващ от дясната част на гаража и непосредствено след това покрай тях бягайки преминало лице от мъжки пол, с качулка на главата  облечено с тъмно горнище  със лента на гърба.Тъй като било тъмно  и поради краткото време  свидетелите не видели лицето му, но го последвали веднага, викайки му „стой полиция“.Лицето не  се подчинило , дори и при произведените от свид.К. изстрели със служебното  оръжие и продължило да бяга в посока към ул.“Цар Иван Александър“,след което  завило покрай блока.Свидетелите  Ж. и К. не могли да го догонят и след като го загубили от поглед решили да се върнат обратно до сградата, с намерение да предприемат действия по загасяване на пожара.За същия уведомили и дежурния при ОД на МВР-Ямбол. Междувременно свид.К. , живуща в съседния блок се събудила от произведените изстрели от свид.К.,видяла огъня в отсрещната сграда и подала сигнал на телефон 112.След като се върнали   свид. К. с помощта на свид. Ж. се покатерил на бетонната клетка, съблякъл ризата си и с нея  успял да загаси  огъня  от горящите дървени крила на  прозореца.В  този момент  от съседния блок  излязло неустановено по делото лице, което донесло туба с вода.Свид свид.К. я излял върху огъня, който започвал да  се разгаря. На място пристигнал протовопожарен  автомобил, като пожарникарите загасили огъня в помещението и предотвратили възможността той да обхване цялата сграда.При пожара изгорели напълно  1 бр. билборд с размери 5,50м./1,50м, 20 кв.м балатум,4бр. тела на луминисцентни лампи, 1бр. диван, 1бр. фотьойл и 1бр. потртамно, а  стените и тавана в помещението били  одимени.Междувременно свидетелите Ж. и К.  докато изчаквали пристигането на разследващите органи решили да огледат мястото от дясната част на гаражната клетка.Там  в дясно от нея на земята видели метална телескопична палка с черна дръжка.След пристигане на разследващия екип бил извършен оглед на местопроизшествието и откритата металната палка била иззета В светлата част  на денонощието бил извършен и повторен оглед, при който  от  стая на първия етаж на сградата  били иззети 1 бр. стъклена бутилка с етикет“Ямболска гроздова“ ,в едно със текстилна тъкан, намираща се в  гърлото й,2бр. пластмасови контейнери  с течност, съответно от  стъклената бутилка и текстилната тъкан, 2бр. стопилки от пластмасова тъкан, 1 бр. пластмасов контейнер с течност от пластмасовата стопилка, 1бр. парче от  бетонна тротоарна плочка.

По делото са назначени, изготвени и изслушани следните експертизи:

1.Химическа експертиза, от заключението на която се установява ,че в стъклената бутилка  с етикет „Ямболска гроздова“, текстилната тъкан със зелен цвят, намираща се  в гърлото на бутилката и стопилка от пластмасов предмет има наличие на запалима течност- бензин.

2.Пожаро-техническа експертиза, според която  непосредствена причини  за възникване на пожара в необитаемата сграда , находяща се  в гр.Ямбол ,ул.“В.Карагьозов „ № *** са действията на  физическо лице, което е извършило запалването   с помощта на  стъклена бутилка пълна с бензин, като е запалило поставената в  гърлото на бутилката текстилна тъкан и е хвърлило или оставило бутилката на пода на  северозападната  стая на първия етаж.Според ВЛ огнището на пожара е в югозападната стая на  първия етаж на сградата , в близост до прозореца, като от там пожара се е разпространил по пода и  е обхванал мебелите в северната част на  стаята.Според ВЛ за предизвикване на пожара е използван огнеизточник с малка мощност,като запалка или кибрит и пожара не е представлявал опасност за хора, но  при по- късно откриване е съществувала възможност да обхване цялата сграда.

3.ДНК експертиза /протокол ***/, според която  по металната телескопична палка с черна пластмасова дръжка има наличие на  клетъчен материал от лице от мъжки пол, както и минимално количество клетъчен материал от друго/ други лица.

4.ДНК експертиза / протокол ***/, според която  клетъчният материал по дръжката на палката, изследвана   като обект № 1 в ДНК експертиза № *** има ДНК  профил, който показва  пълно съвпадение с ДНК профила на подсъдимия П., определен в ДНК експертиза на веществени доказателства № *** от 07.0.8.2016г. на Проген ООД гр.София.

5.Оценителна експертиза, според която  изгорелите вещи при пожара са на стойност 305 лв.

6.Строителнотехническа експертиза, според която пазарната  стойност на сградата , собственост на свид.З. е  74 400 лв.

При проведеното съдебно следствие  по искане на защитата от съда бе допусната и назначено  повторна ДНК експертиза, като видно от протокол № ***, ДНК профилът, определен с Протокол № ***  при изследване на  метална телескопична палка, показва пълно съвпадение с ДНК профила на подс.П., регистриран в  Националната  ДНК база данни като криминално проявено лице с бар- ***.Според ВЛ вероятността  да се срещне индивид с идентично на подс.П. ДНК е  1 към 445 819 462 302 959 000.

            Горната  фактическа обстановка  съдът установи  от показанията на разпитаните по делото свидетели, от заключенията на изготвените по делото експертизи, от писмените доказателствени  средства- протоколите за оглед на местопроизшествие, от веществените доказателства-  2 бр. фотоалбуми,метална телескопична палка, 1 бр. стъклена бутилка с етикет“Ямболска гроздова“ ,в едно със текстилна тъкан, намираща се в  гърлото й,2бр. пластмасови контейнери  с течност, съответно от  стъклената бутилка и текстилната тъкан, 2бр. стопилки от пластмасова тъкан, 1 бр. пластмасов контейнер с течност от пластмасовата стопилка, 1бр. парче от  бетонна тротоарна плочка и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмените доказателства- договор за покупко -продажба на недвижим имот и 3 бр.скици.

            Съдът кредитира показанията на свидетелите Ж.  и К.   , тъй като  всеки един от тях пресъздава обективно и добросъвестно своите лични възприятия  относно възникналия пожар, лицето ,което са преследвали  и намирането на металната телескопична палка.Освен това техните показания са и напълно логични, последователни, непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и съответстващи на събраните по делото доказателства- протоколите за оглед на местопроизшествието.

Съдът преценя като достоверни и показанията на свид.З.,К. и С., но тъй като същите не установяват или изясняват факти, свързани с предмета на доказване, ги взе предвид дотолкова, доколкото допринасят за пълното и всестранно изясняване на делото от фактическа страна.

Съдът изключи от доказателствения материал ДНК експертиза / протокол *** тъй като при изготвянето й ВЛ  се  позовало на заключение на експертиза ,изготвена в рамките на друго  досъдебно производство и приемането й би противоречало на принципа на непосредственост.

            В съдебно заседание защитата оспорва  заключението и на  повторно назначената ДНК експертиза № ***, ДНК, като  се твърди ,че ВЛ е използвало  неприета по делото  експертиза-ДНК № ***/23.06.2016г.Това твърдение е невярно, тъй като  заключението  по ДНК експертиза № ***,  изготвено от компетентен и квалифициран специалист в съответната област е прието от съда в  съдебното заседание  на 12,.06.2017г.

            Съдът прие  ,че  е спазена законовата процедура за  извършване  на процесуалните действия оглед на местопроизшествие  и съдържанието на протоколите не  се  поставя под никакво съмнение и се кредитира изцяло. Действително и в двата протокола първоначално  е посочено ,че къщата се намира на ул.“Васил  Карагьозов“ №***, след което номера е поправен на №5, но това по никакъв начин не води до опорочаването им, доколкото от целия доказателствен материал се установява  мястото на извършване на тези действия.Затова и не се подставя под съмнение и изземването на веществените доказателства и приобщаването им по делото.

При така изложеното от фактическа страна и при анализа на събраните доказателства, всяко едно поотделно и всички в тяхната съвкупност  от правна страна съдът намира, че обвинението спрямо  подсъдимия за извършено от него престъпление по чл.330,ал.1,вр. чл.18 от НК не е доказано по следните съображения:

Според обвинението  на 14.06.2016г. около 01.50 часа подс.П. *** с намерение да я запали, като носил със себе си  стъклена бутилка с етикет „Ямболска гроздова“, пълна със запалителна течност – бензин , а в гърлото  на бутилката бил поставил  парче текстилна тъкан.Пак според обвинението подсъдимия носил и пластмасова  туба от минерална вода ,пълна с бензин, като след покатерване на гаражната клетка счупил стъклото на помещението със парче от тротоарна плочка, оставил носените вещи и с помощта на запалка или кибрит запалил текстилната тъкан в гърлото на  бутилката.

Анализирайки  доказателствата съдът  приема за безспорно установено ,че от обективна страна са налице елементите на престъплението по чл.330,ал.1,вр. чл.18 ,ал.1 от НК. От протоколите за оглед на местопроизшествие и  заключенията на химическата и на пожаротехническата експертиза се установява ,че  е налице опит за палеж, тъй като е запалена текстилната тъкан  в гърлото на бутилка  съдържаща запалителна течност- бензин и оставена на пода  на северозападната стая  на първия етаж на сградата .Т. е. в резултат на действията на физическо лице пода и мебелите в стаята се запалили и са започнали да горят самостоятелно.

При съвкупната оценка и анализ на доказателствата съдът намира, че не може да се обоснове извода, за това, че подсъдимият с действията си е осъществил изпълнителното деяние на престъплението. От събраните гласни доказателства не се установят данни за това подсъдимият да е извършил палежа.Пристигналите на  местопроизшествието- свидетелите  Ж. и К. не изясняват никакви данни в тази насока, дори напротив заявяват: свид.Ж.:„Лицето ,което премина покрай нас беше високо около може би 160-170 см.Видях го в гръб,слабо телесложение.В лице не съм го видял..Не съм видял въпросното лице  да скача.Видях го  когато пробяга покрай нас ….Не мога да разпозная лицето ,което тръгна да бяга .“ свид.К.: „ Не познавам подсъдимия..Не съм видял лицето  на този който побягна..Доколкото се сещам лицето, което побягна атлетично лице по слабо около 170-1,75 см…Атлетично  имам предвид добре сложен.“Видно е  от показанията  на свидетелите  ,че бягащият е лице от  мъжки пол, но  не се установява  от тях това да е подсъдимия,още по -малко той по описания в обвинителният акт  начин да е запалил сградата.В посока разколебаване тезата на  обвинението, е и даденото различно описание  на бягащото  лице от  свидетелите К. и Ж., не толкова по отношение на ръста, колкото за телосложението му- свид.Ж. твърди ,че е било със слабо телосложението, докато свид.К. сочи ,че  бил  атлетичен, добре сложен.

Независимо ,че по делото не се събра нито едно пряко доказателство, което да потвърди факта,че подсъдимият е запалил имота, представителят на  прокуратурата подържа обвинението, позовавайки се на косвените доказателства по делото,затова ,че  металната телескопична  палка е намерена в непосредствена близост до  огнището на пожара, както и  това ,че по нея има клетъчен материал от подсъдимия.Действително , съгласно трайната съдебна практика осъдителната присъда може да почива освен на преки, но и на косвени доказателства, стига обаче по безспорен начин да е  установена тяхната достоверност и въз основа на тях да е невъзможен друг правен извод.Според съда в случая обаче  не е налице една единна и непрекъсната верига от достатъчно на брой косвени доказателства,  водещи до единствен възможен и необорим извод относно авторството на престъплението в лицето на подсъдимия.

От доказателствените източници по делото безспорно се установява  ,че  металната телескопична  палка се е намирала на инкриминираното място.Спорен е въпроса обаче как е попаднала там.На този въпрос няма отговор от доказателствата  по делото.В обвинителния акт прокурорът е посочил ,че  при слизане от гаража подсъдимия е изпуснал носената телескопична палка.Свидетелите  Ж. и  К. обаче не сочат такова действие на подсъдимия. Напротив заявяват ,че не могат да разпознаят лицето ,което е бягало, че това лице  не са го виждали  на гаража и ,че същото не  е изтървало палката,поради което твърдението не е доказано и за съда има стойност само на предположение. За съда това е една възможна, логически издържана версия, но неподкрепена от доказателствения материал.

По отношение на  основното косвено доказателство на обвинението- установения клетъчния материал по дръжката на процесната палка.Предвид заключението на  ДНК експертизата  няма съмнения ,че клетъчния материал произхожда от подсъдимия П.,като тук следва да се посочи  надеждността на ДНК метода на изследване: вероятността  да се срещне индивид с идентично  на П. ДНК е  1 към 445 819 462 302 959 000/ колкото жители статистически няма на Земята/. Спорният въпрос, основателно поставен от защитата, е   как този материал е попаднал там . ВЛ изготвило ДНК  експертизата заявява при проведения разпит ,че не може да посочи механизма по който е оставен клетъчния материал ,нито неговото време, тъй като  може да остане с години.При така посоченото  и липсата  на безспорни доказателства ,че подсъдимият е  изпуснал палката на мястото, на което е намерена, както и наличието на  клетъчен материал по нея  от друго неустановено лице предполага многовариантни отговори на  въпросите, от кого , как и кога телескопичната палка е попаднала на инкриминираното място.

При така изложеното и при липса на други косвени  доказателства , като  дактилоскопни следи, ДНК  материал от подсъдимия  и  по другите  приобщени по делото веществени доказателства ,неоткриването  при извършения обиск на суичъра, с която е било облечено лицето, за която свидетелите Ж. и К. сочат ,че е бил със специфична лента на гърба  е недопустимо да се приеме ,само на базата на съвпадението на ДНК профила по дръжката на палката с ДНК профила на подсъдимия,участие на последния в извършването на това деяние, защото е само едно предположение.

Не на последно място следва да бъде посочено  ,че  подс.П.  не е имал личен мотив да запали имота, тъй като не се познавал със свид.З., а  за друг мотив по делото не са налице каквито и да е било доказателства.

Съдът  намери за  ненужно да изследва въпроса, поставен от защитата  е ли  могъл подс. П.  с описаните в обвинителния акт вещи да се покатери на гаражната клетка,тъй като за отговора на този въпрос е нужно  да са представени и да се събрани доказателства, а в случая такива липсват.

При така изложеното съдът намира, че събраните по делото косвени доказателства  не подкрепят категорично и еднозначно обвинението.  В наказателния процес, съгласно чл.303 от НПК, съдът приема, че едно лице е извършило престъпление, ако обвинението е доказано от обективна и субективна страна по несъмнен начин, още повече, че присъдата не може да почива на предположения, а само на категорично установени факти и то по реда предвиден в НПК. В противен случай, ако се установи, че деянието не е извършено, че не е извършено от подсъдимия или че не е извършено виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление, съдът признава подсъдимия за невинен. В случая не се установи авторството на деянието по чл.330,ал.1,вр. чл.18,ал.1 от НК, поради което и съдът изцяло приема доводите на  защитата  на подсъдимия затова, че не е извършил посоченото в обвинителния акт престъпление.

Подсъдимият П.  беше признат за невиновен по предявеното му обвинение и от доказателствата по делото не се установи, че следва да носи  деликтна отговорност по чл.45 и чл.52 от ЗЗД, поради което съдът отхвърли изцяло предявения против него граждански иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 305лв.

Съдът постанови  ,след влизане на присъдата в сила веществените доказателства по делото- 1бр. телескопична палка,, 1 бр. стъклена бутилка с етикет „Ямболска гроздова“, ведно със текстилна тъкан, намираща  се в гърлото , 2бр. пластмасови контейнери с  течност от бутилка и от текстилна тъкан, 2бр. стопилки,1бр. пластмасов контейнер с течност  пластмасова стопилка и 1бр. парче от бетонна тротоарна плочка, които  вещи са  без стойност да бъдат унищожени.

При този изход на делото и на основание чл.190,ал.1 от НПК съдът постанови разноските по делото  да останат за сметка на държавата.