Многото подробностите от евент. му деяние не са журналистически, информацията е официална от Прокуратурата
Окръжна прокуратура –Бургас предаде на съд Петър Жеков от с.Голям Дервент, общ. Елхово. Той е подсъдим за това, че на 27.06.2016г. около 16.00 ч. в землището на с.Равда, общ.Несебър, чрез нанасяне на удари с брадва в тилната повърхност на шията, умишлено умъртвил Коста П. (негов брат), като убийството е извършено с особена жестокост – престъпление по чл.116, ал.1т.6, предложение последно, вр. чл.115 от НК.
Коста П. и Петър Жеков били братя. Подсъдимият живеел със семейството си в къща в с.Равда, община Несебър, област Бургас, а Коста П. сам в стопанска постройка-тип барака, находяща се в землището на с.Равда в близост до гробищния парк.
На 27.06.2016г. около обяд Коста П. и Петър Жеков отишли с каруца до дома на св. Димитринка Костадинова в с.Равда, на която били обещали да превозят оградната и мрежа. След като натоварили мрежата на каруцата двамата си тръгнали. Отишли в недвижимия имот, където Коста П. живеел.
Около 16.00 часа на 27.06.2016г. двамата още били в имота, пред входа на постройката, която Коста П. обитавал, когато Петър Жеков взел намиращата се там брадва и заставайки странично спрямо брат си започнал да го удря с нея в тилната област на шията. Ударите нанасял с режещата (сечаща) част на брадвата с различна интензивност, при което пръски от кръвта на пострадалия се разпилели както върху входната врата на постройката, така и върху тениската и шапката, които подсъдимият носил към момента. Ударите били смъртоносни. След като преустановил ударите, подсъдимият оставил брадвата в дървена секция, намираща се пред друга постройка в имота, използвана за кошара и си тръгнал, като оставил Коста Петров да лежи по лице в локва кръв около главата.
Подс.Петър Жеков тръгнал в посока с.Равда, като на разстояние от около 130 метра от имота съблякъл жълтата на цвят тениска, с която бил облечен и я хвърлил в тревата, на около три метра от пътя. Продължил към с.Равда гол до кръста.
В с.Равда около 17.00часа той срещнал свой познат св.Димитър Маренов, на който споделил, че е открил брат си да лежи „целия в кървища“ и че някой го е пребил. След това отишъл до намиращия се в близост фризьорския салон, в който работила внучката му св.Елена О. и я помолил да го подстриже. Тогава Петър Жеков, който изглеждал ядосан и разстроен, казал че брат му „бил бит“, след което си тръгнал.
Притеснена за състоянието на Коста П., около 18.00 ч. св.Елена О.се обадила на приятеля си, като споделила за разказаното от Жеков. Тогава приятелят на Елена О., нейната сестра и съпругът й отишли да проверят състоянието на пострадалия. След като стигнали до имота, двамата мъже се насочили към постройката и открили неподвижното му тяло на земята. Тогава те сигнализирали на тел.112.
Междувременно подсъдимият се прибрал в дома си в с.Равда,ул.“Васил Левски“ №10,като споделил със съпругата си,че не издържа на притесненията,които му носил брат му.
На следващия ден бил задържан от органите на реда.
Окръжен съд –Бургас в насрочил заседанието си за 22.02.2017г.
Информацията е от АП Бургас
ВИДИМИ РЕЗУЛТАТИ ЗА БЪЛГАРИЯ !
Никола Вапцаров - /вече забранен като символ на комунистическиярежим 1944-1989 г. , със Закон /на първо четене/, предложен от депутата от групата на ПП ГЕРБ в НС Митоди Андреев, и Вили Лилков, Петър Славов и Мартин Димитров от РБ, гласуване подкрепено от депутатите на ГЕРБ, РБ и другите десни!/
От стихосбирката "Моторни песни"
1940 г.
Песен за човека
Ние спориме
двама със дама
на тема:
"Човекът във новото време".
А дамата сопната, знаете –
тропа, нервира се,
даже проплаква.
Залива ме с кални потоци
от ропот
и град от словесна
атака.
– Почакайте – казвам, – почакайте,
нека... –
Но тя ме прекъсва сърдито:
– Ах, моля, запрете!
Аз мразя човека.
Не струва той вашта защита.
Аз четох как някой
насякъл с секира,
насякъл сам брат си, човека.
Измил се,
на черква отишъл
подире
и... после му станало леко. –
Смутено потръпнах. И стана ми тежко.
Но аз
понакуцвам
в теория
и рекох полека,
без злоба,
човешки,
да пробвам със тази история. –
Тя, случката, станала в село Могила.
Бащата бил скътал
пари.
Синът ги подушил,
вземал ги насила
и после баща си затрил.
Но в месец, или пък
във седмица само
властта го открила и... съд.
Ала във съдът
не потупват по рамото,
а го осъждат на смърт.
Отвели тогава злодея
злосторен,
затворили този субект.
Но във затвора попаднал на хора
и станал
човек.
Не зная с каква е
закваса заквасен,
не зная и как е
замесен,
но своята участ
от книга по-ясна
му станала с някаква песен.
И после разправял:
"Брей, как се обърках
и ето ти тебе
бесило.
Не стига ти хлеба,
залитнеш
от мъка
и стъпиш в погрешност на гнило.
И чакаш така като скот
в скотобойна,
въртиш се, в очите ти – ножа.
Ех, лошо,
ех, лошо
светът е устроен!
А може, по-иначе може..."
Тогава запявал той
своята песен,
запявал я бавно и тихо
Пред него живота
изплаввал чудесен –
и после
заспивал
усмихнат...
Но в коридора
тихо говорят.
Сетне секунда покой.
Някой полека вратата отворил. –
Хора. Зад тях часовой.
Някой от групата,
плахо и глухо,
казал му:
"Хайде, стани."
Гледали хората
тъпо и кухо
сивите, влажни стени.
Онзи в леглото
разбрал, че живота
е свършен за него,
и в миг
скочил, избърсал потта от челото
и гледал с див поглед
на бик.
Но лека-полека
човека се сетил –
страхът е без полза,
ще мре.
И някак в душата му
станало светло.
– Да тръгнем ли? – казал.
– Добре.
Той тръгнал. След него
те тръгнали също
и чувствали някакъв хлад.
Войникът си казал:
"Веднъж да се свърши...
Загазил си здравата, брат."
Във коридора
тихо говорят.
Мрак се в ъглите таи.
Слезнали после на двора,
а горе
вече зората блести.
Човекът погледнал зората,
в която
се къпела с блясък звезда,
и мислел за своята
тежка,
човешка,
жестока,
безока
съдба.
"Тя – моята – свърши...
Ще висна обесен.
Но белким се свършва
със мен?
Животът ще дойде по-хубав
от песен,
по-хубав от пролетен ден..."
Споменал за песен
и нещо се сетил.
В очите му пламък цъфтял.
Усмихнал се топло, широко и светло,
отдръпнал се, после запял.
Как мислите, може би
тука се крие
един истеричен комплекс?
Мислете тъй както си щете,
но вие
грешите, приятелко, днес. –
Човекът спокойно, тъй – дума
след дума
и твърдо редил песента.
Онези го гледали
с поглед безумен,
онези го гледали с страх.
Дори и затвора
треперел позорно,
и мрака ударил на бег.
Усмихнати чули звездите отгоре
и викнали:
"Браво, човек!"
Нататък е ясно. Въжето
изкусно
през шията, после
смъртта.
Но там в разкривените,
в сините устни
напирала пак песента.
И тук започва развръзката, значи.
Как мислиш, читателю, ти? –
Тя, бедната дама, започна да плаче,
започна във транс да крещи:
"Ужасно! Ужасно! – Разказвате,
сякаш
като че там сте били!"...
Какъв ти тук ужас?! –
Той пеел човека. –
Това е прекрасно, нали?