и превозвал "бежанци" през ГКПП Лесово - заобикаляйки граничния контрол
Административния съд в Ямбол отхвърли желбата му. Присъдата подлежи на обжалване...

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

№ 1/6.1.2016 г.

Гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, пети състав, в публично заседание на четиринадесети декември  две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. СТАМАТОВА

при секретаря Р. Т., разгледа докладваното от председателя адм. д. № 158 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 211 от ЗМВР и е образувано по жалба на Г.Д.И. *** против Заповед   № УРИ 3282з-1728/14.07.2015 г.  на Директора на ГД „Гранична полиция” при МВР- София, с която на осн. чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 , чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от  ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. Твърди се, че оспорената заповед е незаконосъобразна както от материалноправна, така и от процесуалноправна гледна точка. Иска се отмяната й, като се претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят И., редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него процесуален представител – адв. А., поддържа изцяло депозираната жалба на основанията, изложени в същата.

Ответната страна – Директора на ГД „Гранична полиция” -  МВР, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В постъпилите молба и писмени бележки, съответно с вх. № 1576/11.11.2015 г.  и вх. № 1577/11.11.2015 г., депозираната жалба се оспорва изцяло, като се твърди, че същата е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

След като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Между страните по делото не се спори, че от 12.10.2000 г. жалбоподателят Г.И. е бил назначен на работа в МВР,  като последната заемана от него длъжност е  старши полицай (водач на служебно куче) на ГКПП – Лесово от Гранично полицейско управление – Елхово към РДГП – Елхово, на която длъжност, видно от приложената към делото Кадрова справка с рег. № 4070р-5382/18.06.2015 г. е назначен със Заповед рег. № 938/20.04.2015 г. на Директора на ГДГП. От същата справка е видно също така, че И. е награждаван на три пъти с „писмена похвала”, съответно през 2005 г., 2012 г. и 2013 г., като са му налагани на три пъти и дисциплинарни наказания „писмено предупреждение” – два пъти през 2006 г. и веднъж през 2013 г.

Със Заповед № УРИ 3282з-1304/27.05.2015 г., Директорът на ГД „Гранична полиция”, на осн. чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 и чл. 214, ал. 2 от ЗМВР, образувал дисциплинарно производство срещу държавния служител младши инспектор Г.Д.И. – старши полицай (жалбоподателя в настоящото съдебно производство), тъй като били налице предварителни данни за извършено от последния дисциплинарно нарушение, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение”. Със същата заповед И. е отстранен от длъжност, като е определен и дисциплинарно-наказващ орган – комисия в състав:  комисар Х.С.С.  - началник ГПУ – Елхово към РДГП – Елхово при ГДГП – МВР и старши инспектор Д.Г. Д. – началник група ОП от сектор ОИД на РДГП – Елхово при ГДГП – МВР. Определен е и срок за приключване на дисциплинарното производство, а именно 30.06.3015 г. Жалбоподателят бил запознат с въпросната заповед на 28.05.2015 г. (Покана рег. № 6865р-3849/28.05.2015 г. за запознаване със Заповед рег. № 3282з-1304/27.05.2015 г. на Директора на ГДГП относно образуване на дисциплинарно производство). На същата дата му била връчена и Покана за даване на писмени обяснения с рег. № 6865р-3850/28.05.2015 г., като му бил предоставен срок до 12:15 часа на 29.05.2015 г. за депозирането на такива. Видно от приложения към делото Протокол за отказ от даване на писмени обяснения от служител, извършил дисциплинарно нарушение с рег. № 6865р-3932/01.06.2015 г. И. се е възползвал от правото си за не даде такива обяснения, като отказът е  удостоверен с подписите на двама свидетели.

В хода на дисциплинарното разследване било установено следното:

На 23.5.2015 г., в 13:41 часа, жалбоподателят И., управлявайки собствения си автомобил „*” с рег. №  *, заедно със съпругата си М.Д.И., се явил за излизане от страната на ГКПП „Лесово”, но не спрял на работещите по това време АРМ-10 и АРМ-08 (изход  леки автомобили), а на АРМ-12 (изход автобуси). В 14:03 часа, след като провел разговор с колегите си, И. тръгнал от АРМ-12 в посока Република Турция, без обаче да представи талона на автомобила, паспорта си и този на съпругата си за извършване на проверката, въпреки че му било дадено устно разпореждане за това от водещия смяната инспектор А.А. и въпреки че му било известно обстоятелството, че се извършва контрол на всички лица и автомобили. В 18:52 часа на същата дата, видно от данните, предоставени от турските гранични власти, жалбоподателят И. бил обработен за излизане от Р Турция през ГКПП „****”, като същият пътувал с горепосочения лек автомобил и със съпругата си. В 19:13 ч. същият, както се установило от записите на камера № 29, влязъл на територията на ГКПП „Лесово” и спрял от източната страна на първа бариера, но на място, което попада извън обхвата на видеонаблюдението на пункта. От записите на същата видеокамера (№ 29) се установило още, че в 19:14 часа на територията на ГКПП „Лесово” влязъл лек автомобил тип миниван с тъмен цвят и също спрял от източната част на настоящата кабина на първа бариера отново на място, извън видеонаблюдението и не продължил по платното на вход леки автомобили в посока към линията на граничния контрол. Малко по-късно, в 19:24 часа видеокамера № 29 е регистрирала тръгването на жалбоподателя И. и съпругата му с автомобила от първа бариера в посока линията на граничен контрол, като движението се осъществявало по платна „излизащи леки автомобили и автобуси”, нарушавайки по този начин регламентирания начин за преминаване през ГКПП „Лесово”. След това И. преминал през АРМ-12 (изход автобуси), където спрял за няколко секунди и оставил  сладки на разпределения за работа на АРМ-10 (изход леки автомобили) мл. инспектор Ж.П.П. и тръгнал към линията на митнически контрол, движейки се по платно, предназначено за изход на автобуси, въпреки че бариерата на митническото АРМ била спусната. След приближаването на автомобила до последното, видно от докладната записка на мл. инспектор Ж.П. с рег. № 6865р-4031/02.06.2015 г., бариерата била вдигната, но   П.   не   видял   кой е  служителят, който е направил това, нито пък  кой е служителят, който е работил на платно „излизане леки автомобили и автобуси”. След като преминал безпрепятствено през линията на митнически контрол, Г.И. се отправил към трета бариера и напуснал ГКПП „Лесово”, без да му бъде извършена проверка и без да изпълни даденото му от мл. инспектор Ж. П., работещ на АРМ-10 устно разпореждане да предостави паспортите на пътниците и талона на автомобила за проверка на колегите си от платна „вход леки автомобили”.

Около 22:00 часа, при проведена СПО на служители от Дирекция „Сигурност” – МВР, на път І - 7, близо до разклона за хижа „Стария мост”,  лек автомобил „*” с рег. № *, бил спрян за проверка. Установило се, че същият е управляван от собственика му – жалбоподателят И., който бил придружаван от съпругата си М.И.. В хода на проверката се установило също, че  в автомобила се намират още две лица – иракските граждани М.* с паспорт № * и  **** с паспорт № *. Било образувано досъдебно производство срещу И. за престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3, т. 4 във вр. с ал. 1 от НК затова, че е превел през границата на страната – през  ГПКК  „Лесово”  от Република Турция в Република България двамата иракски граждани, без разрешение на надлежните органи на властта, като за извършването на деянието е използвал МПС, а преведените лица на са български граждани. И. бил привлечен в качеството на обвиняем  и  бил задържан за 72 часа.

На 26.05.2015 г. било изготвено писмо до Председателя на турската делегация в смесената турско-българска комисия за сектор Б, участък № 1, с което била поискана информация за пътуванията на мл. инспектор Г.Д.И. и съпругата му за времето от 01.11.2014 г. до 23.05.2014 г., тъй като при извършената справка в АИС-ГК се установило, че за този период няма регистрирани такива. С писмо от 02.06.2015 г. турските власти изпратили отговор на запитването,  в който било посочено, че пътуванията на И. и съпругата му за горния период са осем: на 19.11.2014 г., на 16.12.2014 г., на 11.03.2015 г., на 20.03.2015 г., на 27.03.2015 г., на 10.04.2015 г. , на 02.05.2015 г. и на 23.05.2015 г. При извършените проверки било установено, че И. е изготвил необходимите уведомления до Директора на ГДГП само за две  пътуванията, а именно за тези на 11.03.2015 г. и на 20.03.2015 г.

На 29.05.2015 г. било изпратено писмо до Председателя на турската делегация в смесената турско-българска  комисия за сектор Б, участък № 1, с молба да бъдат предоставени видеозаписите от камерите, на които се вижда влизането от Р Турция през ГКПП „****” на 23.05.2015 г. на лек автомобил „*” с рег. № * и от лицата пътуващи с него, както и видеозаписи от камерите, на които се вижда излизането от Р Турция през ГКПП „****” на същата дата на иракските граждани М.* с паспорт № * и  **** с паспорт № *. От предоставените с писмо от 08.06.2015 г. от страна на турските власти записи от видеокамерите се установява излизането на жалбоподателя И. и съпругата му с лекия автомобил през ГКПП „****” на 23.05.2015 г. Записи обаче, от които да е видно излизането на иракските граждани не са предоставени, но в писмото си турските гранични власти посочили, че въпросните иракски граждани са напуснали Р Турция в 19:01 часа на 23.05.2015 г., като  от писмото от 19.06.2015 г. на турските гранични власти става ясно, че те са излезли през ГКПП „****” с автомобил, но същият не е установен.

Всички тези констатации на дисциплинарно-разследващия орган били изложени в съставените Становище  рег. № 6865р-491/25.06.2015 г. и Обобщена справка рег. № УРИ-6865р-4765/23.06.2015 г.  С последната е предложено от страна на дисциплинарно-разследващия орган, на осн. чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР на Г.Д.И. да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за допуснато тежко нарушение на служебната дисциплина, а на осн. чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР служебното правоотношение на същия да бъде прекратено. С тази обобщена справка, видно от отбелязването върху същата, жалбоподателят И. е запознат на 23.06.2015 г., като е уведомен, че има право да даде допълнителни обяснения или възражения. Такива, видно от приложения към делото Протокол рег. № УРИ-6865р-4886/25.06-2015 г. И. отказал да даде, като отказът му е удостоверен с подписите на двама свидетели.

Със заповед № УРИ 3282з-1728/14.07.2015 г. на Директора на ГД „Гранична полиция”, на осн.  чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 , чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от  ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта.  Именно тази заповед е предмет на оспорване в настоящото съдебно производство.  

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана обаче по същество, тя се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган съобразно разпоредбата на чл. 204, т. 3 от ЗМВР, в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. При издаването й и в хода на дисциплинарното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяната й.   Същата е в съответствие и с материалноправните разпоредби.

В жалбата се твърди, че  в производството по издаването на обжалваната заповед са допуснати  нарушения на процесуалния и на материалния закон които са основание   за отмяна на същата, а именно:

- дисциплинарното наказание е наложено преди да започнат да текат  сроковете по чл. 195, ал. 4  от ЗМВР;

- нарушените разпоредби са неправилно цитирани и не съответстват на фактите;

- правото на защита на жалбоподателя е нарушено, тъй като на същия не била осигурена възможност да се запознае с доказателствата, въз основа на които е издадена заповедта – предмет на жалбата.

Видно от разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, като ал. 2 предвижда, че за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Ал. 4 на същия член предвижда, че когато дисциплинарното нарушение е и престъпление или административно нарушение, сроковете по ал. 1  и 2 започват да текат от влизането в сила на присъдата или наказателното постановление. В настоящия казус, видно от данните по делото,  заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 14.07.2015 г., като между страните не се спори, че към този момент досъдебното производство, водено срещу И. не е приключило.  В тази връзка следва да се посочи, че визираните в чл. 195 от ЗМВР срокове са крайните такива, т. е. това са сроковете, след изтичането на които дисциплинарно наказание не може да бъде наложено. Няма обаче каквато и да било пречка то да бъде наложено преди да е влязла в сила присъдата, респ. наказателното постановление. Именно поради това налагането на дисциплинарно наказание преди това изобщо не съставлява нарушение на процесуалните правила.   

В жалбата се сочи още, че заповедта – предмет на оспорване е незаконосъобразна, тъй като посочените като нарушени разпоредби на ЗМВР и подзаконовите нормативни актове са неправилно цитирани и не съответстват на описаната фактическа обстановка, както и че всички те касаят поведение на държавен служител в МВР по време на изпълнение на службата му.  Съдът не възприема това становище.

Етичният кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ДВ, бр. 67 от 12.08.2014 г.) изисква поведение на полицейския служител, с което да се допринася за изграждането и утвърждаването на положителния образ на МВР. Това от своя страна изисква  спазването на определени етични принципи за поведение, които са изброени в б.”а” – „м” на  т. 13 от Етичния кодекс, измежду които са и законност ( б.”а”), лоялност ( б. „г”), честност ( б.”д”) и почтеност ( б. „е”), посочени като нарушени от страна на И. в оспорената заповед, като т. 15 от Етичния кодекс изрично предвижда, че държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме, както и че следва да пази доброто име на институцията, която представлява ( т.19 от ЕК) и да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си ( т. 20 от ЕК). За деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР предвижда най - тежкото дисциплинарно наказание, а именно „уволнение”. А под "уронване престижа на службата" следва да се разбира и установи такова поведение на държавния служител в МВР, с което се стига до намаляване авторитета на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона. Ето защо фактическият състав на  чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР  деянията да са несъвместими с етичните правила за поведение и да са уронващи престижа на службата изисква тяхното проявление да е извън рамката на служебните взаимоотношения и институцията, която представлява служителя, и да предизвикват неодобрението от останалите членове на обществото. В настоящия казус, както вече бе посочено по-горе, извършеното от жалбоподателя действие, изразяващо се в  превеждане на  двамата иракски граждани,  без разрешение на надлежните органи на властта, не само е в разрез с етичните норми, но е и станало достояние на  трети лица и е рефлектирало неблагоприятно върху доброто име на Гранична полиция.  Поведението му е още по-укоримо предвид обстоятелството, че същият в качеството си на служител на Гранична полиция е призван да пази границите на страната и да не допуска нерегламентираното им преминаване. Що се отнася до твърдението, че посочените в оспорената заповед нарушения касаят поведението на държавен служител по време на службата му,  то също е несъстоятелно.  Видно от разпоредбата на чл. 11 от Етичния кодекс, етичните правила са приложими спрямо държавните служители за техните действия и поведение не само в работно, но и извънработно време. В този смисъл е абсолютно ирелевантно обстоятелството  дали нарушението на тези правила е извършено по време на изпълнение на службата или по време на законоустановена почивка. По тези съображения  поведението на жалбоподателя И. правилно е окачествено от дисциплинарно наказващия орган като несъвместимо с добрите нрави и като уронващо престижа на службата, тъй като рефлектира негативно на авторитета на полицията пред обществото,  на което тя служи.  

Твърди се също, че правото на защита на жалбоподателя И. е нарушено в хода на дисциплинарното производство, тъй като същият не е имал възможност да се запознае със събраните доказателства и да депозира писмените си обяснения. В съдебно заседание се сочи, че причина за това е обстоятелството, че същият е бил задържан под стража.    Това твърдение също е несъстоятелно. Действително, видно от данните по делото, жалбоподателят И. е бил задържан още на 23.05.2015 г. и е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”  по време на цялото дисциплинарно производство и към момента на издаването на заповедта, с която му е наложено дисциплинарното наказание.  Същественото  обаче е  лицето, което е привлечено да отговаря дисциплинарно да е уведомено, че срещу него е образувано дисциплинарно производство за посочените в заповедта нарушения, че дисциплинарното производство ще се проведе от определения в същата тази заповед дисциплинарно-разследващ орган, както и че има право да дава обяснения, да представя доказателства, да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР, както и да му е дадена възможност да извърши всички тези действия и да се запознае с обобщената справка. В настоящия казус, съобразявайки се с факта, че И. е задържан под стража, дисциплинарно-разследващия орган е извършил всички действия,  свързани запознаването му със заповедта за образуване на дисциплинарното производство, връчването на покани за даване на обяснения, запознаването с изготвената обобщена справка и съставянето на протоколите за отказ от даване на обяснения в сградата на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Ямбол, където се намират помещенията и на Следствения арест. Няма пречка дисциплинарното производство да бъде проведено и приключено по време, през което привлеченият към дисциплинарна отговорност се намира в ареста. Противното би означавало  невъзможност за дисциплинарно-наказващия орган да реализира правомощията си в случай, че лицето бъде осъдено да изтърпи ефективно наказание лишаване от свобода и мярката за неотклонение  „задържане под стража” остане непроменена. Очевидно е, че не такава е целта на закона. Както вече бе посочено по-горе, необходимо и достатъчно е да се установи, че жалбоподателят е имал възможността да реализира правото си на защита в хода на дисциплинарното производство. Такава възможност  в случая, видно от данните по делото му е дадена, но той се е възползвал единствено от правото си да не дава обяснения и да не се ползва от лице от състава на МВР, което да го подпомага в защитата му.

В жалбата се сочи още, че жалбоподателят И. не е запознат с „посочените в заповедта документи, които, както е посочено в същата са послужили като основание за същата”. Този довод също е неоснователен. На първо място, видно от заповедта, с която е образувано дисциплинарното производство и с която заповед жалбоподателят лично е запознат, в нея изрично е отбелязано, че същият е уведомен за правата си по чл. 207, ал. 8 от ЗМВР, а именно: да  се запознае със заповедта за образуване на дисциплинарното производство и с обобщената справка, да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР, да се запознава с материалите по производството и да прави необходимите извлечения, да представя доказателства, да прави искания, бележки и възражения, както и да даде или да  откаже да дава обяснения.  Видно от разпоредбата на чл. 50 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи (обн. ДВ, бр. 34 от 12.05.2015 г.), в обобщената справка по чл. 207, ал. 7 от ЗМВР  се посочват поводът за образуване на дисциплинарното производство, получените предварителни данни, установената фактическа обстановка, извършителят на нарушението, събраните доказателства, нарушените разпоредби и правното основание за предлаганото дисциплинарно наказание или за прекратяване на дисциплинарното производство. Всички тези данни (включително и събраните доказателства) се съдържат в изготвената и приложена към делото  изключително подробна обобщена справка с рег. № УРИ-6865р-4765/23.06.2015 г., с която жалбоподателят И. е запознат. Издадената впоследствие заповед за налагане на дисциплинарно наказание, която е предмет на настоящото производство  препраща към същата тази обобщена справка и не съдържа каквито и да било нови факти и обстоятелства, които да не са посочени в тази справка.   Поради това съдът намира, че правото на защита на жалбоподателя И. по никакъв начин не е било накърнено.  

С оглед всичко изложено съдът намира, че оспорената   Заповед   № УРИ 3282з-1728/14.07.2015 г.  на Директора на ГД „Гранична полиция” при МВР - София е напълно законосъобразна. Подадената против нея жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, на ответната страна следва да бъде присъдено     юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева.

Водим от горното,  Я А С, пети състав

Р    Е    Ш    И    :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Д.И. ***,   ЕГН: **********,***, кантора *, чрез адв. М.А.  против  Заповед   № УРИ 3282з-1728/14.07.2015 г.  на Директора на ГД „Гранична полиция” при МВР- София.

ОСЪЖДА Г.Д.И.  да заплати на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” – София  сумата от 400 (четиристотин) лева за направените по делото разноски.

Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

                              СЪДИЯ:/п/не се чете