Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №319/22.5.2015 г.

 

гр. ЯМБОЛ.22.05.2015..г.

 
В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ЯМБОЛСКИЯТ...........районен съд ...................... гражданска колегия в публично

заседание на ........22.05.2015г........година в състав:

                                                                                                   

                                                                           Председател:Св.ДИМИТРОВА                                                                                                  

при секретаря ............Ст.М... .....…...........................................и в присъствието на

прокурора.....................................................................…като разгледа докладваното от

.............................СЪДИЯ  ДИМИТРОВА……………  ...гр.дело N .953......... по   описа

 за 2015год.  и за да се произнесе взе предвид следното.......................................................

 

Производството по  делото е по реда на чл.7, ал.1, вр. с чл.18, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие.  Образувано е по подадена от В.М.М. лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца Н.М.Ж. и М.М.Ж., молба  за налагане на мерки по реда на ЗЗОДН спрямо бившият й съпруг М.Н.Ж..  В молбата се твърди, че съпругът й е многократно е упражнявал върху нея физическо и психическо насилие , злоупотребявал с алкохол бил агресивен, вземал е децата без тяхно желание , като след връщането им те са плачели и молели повече майката да не ги пуска при него, отправял постоянно обиди и заплахи за живота на молителката – на 05.04.2014г, на 11.04.2015, и 18.04.2015г., на 28.04.2015г., а на 30.04.2015 е злепоставил и обидил молителката на работното й място -„***” ЕООД, като тези действия представляват  акт на домашно насилие.  Молителката твърди, че предвид агресивното поведение на бившия си съпруг, с кого живяла след развода през последните години заедно, има непосредствена опасност за живота и здравето на нея и децата и моли за издаване на заповед за незабавна защита,  като на същия бъдат наложени предложените в молбата мерки, а именно: да се въздържа от извършване на домашно насилие, забрана да приближава нея и децата им, забрана да идва в жилището, в което в момента живеят – в гр.Я., ул.”***” №***, в местоработата й , а също и в местата на техните социални контакти и отдих.

В с.з. молбата се поддържа.

Ответникът в с.з. лично и чрез процесуалния си представител заяви, че оспорва изцяло твърденията, изложени в Молбата и твърди, че  по никакъв начин не е  упражнявал домашно насилие върху молителката и децата на сочените дати.

Молбата е придружена с Декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, с която молителката декларира, че спрямо нея и децата им Н.Ж. и М.Ж. са извършени актове на домашно насилие на 05.04.2015,11.04.2015г.1 18.04.2015г., 28.04.2015г. и 30.04.2015г. от бившия й съпруг М.Н.Ж..

Видно от представеното решение №***/07.06.2005г. постановено по гр.д.№***/2004г. по описа на ЯРС бракът между страните е прекратен, като родителските права върху роденото от този брак дете Н.М.Ж. е предоставено на майката В.М. Ж., като на бащата М.Н. Ж. е определен режим на лични контакти  с детето, както и издръжка, която да плаща  в размер на 30 лв. за него. В.М.М. и М.Н.Ж. са родители  на малолетното дете М.М.Ж., роден на *** г., съгласно удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане № ***/27.06.2011 г. на Община Я.. Същите са родители и на малолетното дете Н.М.Ж., роден на *** г., съгласно удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № ***/11.08.2002г. на община Я.. Във връзка с твърденията си за скандала станал на 30.04.2015 г.  на работното й място молителката е представила фиксален бон от 30.04.2015 г. издаден от „***”ЕООД  Я.на стойност 34,90 лв.съгласно писмо рег. № ***/15.04.2015 г. на РУ при ОД на МВР – Я. до В.М.М. същата е уведомена, че във връзка с подаденото от нея заявление от 31.03.2015 г. по описа на РУП – Ямбол е заведена преписка и е извършена проверка в хода на която  не са се събрали достатъчно даннни за извършено престъпление от общ характер, а на лицето М.Н.Ж. е съставен протокол за предупреждение по реда на чл.65 от ЗМВР. Видно от медицинска бележка изх. № ***/29.04.2015 г. на Психиатричен кабинет д-р Д. гр. Я. Н.М.Ж. на 01.04.2015 г. е прегледан в амбулаторията и е посочена диагноза „***”. Според приложената справка за съдимост на  ответника М.Н.Ж. същият е осъждан многократно.

От страна на молителката беше разпитана свидетелката Т.Б.М., която е нейна майка и заяви, че желае да свидетелства. Същата посочва, че ответникът  е живял заедно с  тях - молителка и с децата, както и с нея  заедно в гр. Я., на ул. „***” до 27.03. тази година. Същата заяви, че на 27.03. ответникът е излязъл да си купи цигари и се е върнал към 5 часа сутринта, когато тя е чула да се думка и да се чука, след което излезнала и дъщеря й и свидетелката видяла как М. е бил на едно въже в стаята и се обесил. Те успели да го спасят, след което той посегнал да си реже вените, като упрекнал свидетелката, че всичко било заради нея. След този инцидент страните са се разделили. Свидетелката твърди, че ответникът обиждал всички, не само В.,  като я наричал  с обидни думи от рода на „курво”, „мастийо”,  „кучко”, но и децата като ги наричал  „лигльо” , както и тях възрастните – нея и мъжът й. Заявява, че ответникът като пие започвал да се дразни и да не знае какво прави. Започвал да играе много комар. Свидетелката заяви, че когато е взмал децата при себе си  те са се връщали от баща си много разстроени , като  е имало случай при които голямото дете много е плакало. То споделило, че баща му му казал да му върне подарените играчки, и че обича и ще взема само брат му М.. Свидетелката заяви, че дъщеря й споделила, че ответникът е ходил на работата й на бензиностанция „***” където е вдигнал голям скандал и е платил нарочно горивото си от 35 лв. с по 1 стотинка. Взел е телефона на дъщеря й и звънял на всички записани в него номера. Обиждал е мъжа на свидетелката, като го наричал „рогач”, заплашвал дъщеря й, че ще я удуши , че ще я начупи, въобще  ги е обиждал с изключително нецензурни думи. Имало е случай при който той след като е изиграл всичко на комар заплашил В., че ще й отреже пръстите, ако не си свали пръстените. В момента  В. се страхувала от него, тъй като той  можел всичко да направи,  да посегне на живата й и на здравето й, тъй като е агресивен и я е  заплашвал. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелката, като отчита близката й родствена връзка с молителката, т.к. те са непосредствени, преки и кореспондират с писмените доказателства по делото /декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗОДН, фискален бон, писмо на РУ-Ямбол/.
            По искане на ответника бе разпитан свидетелят  Г.Г., който е съсед и приятел с М.. Същият живеел  в близост до къщата, където живее семейството на М.. Твърди, че  не М. е вземал децата, а той ги е вземал. М. му е казвал и го е пращал да отиде да вземе децата му. В. му извеждала децата и той ги е карала при баща им в квартирата. После пак  ги връщал на майката. В. нищо не е казвала, нито децата са плачели. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля, като незаинтересовани.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Така подадената молба намира правното си основание в чл.7 и сл. от ЗЗДН.. Съдът намира  същата за допустима, като подадена от лице, пострадало от домашно насилие по смисъла на чл.3 от Закона и в предвидения в чл.10 ал.1 от Закона едномесечен срок от акта на домашно насилие.

Основателността на молбата за защита по реда на ЗЗОДН предполага установяване по делото на следните обстоятелства, които в своята съвкупност да обуславят извод за осъществен спрямо молителката и децата акт на домашно насилие: наличието на морално укоримо поведение от страна на ответника, което да се квалифицира като акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗОДН, същото да е извършена от посоченото в молбата лице и то на твърдените дати. Необходимо е актът на домашно насилие да се е изразил в психическо или физическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот спрямо пострадалите.

От приложената към молбата декларация /имаща стойност на доказателствено средство по силата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН/, както и от гласните доказателства /показанията на св.Т.М./, събрани по делото се установи, че срещу молителката има извършен акт на домашно насилие от страна на ответника, по смисъла на чл.2 от ЗЗСН, като срещу  нея  е нанесено психическо  насилие на 05.04.2015,11.04.2015г.1 18.04.2015г., 28.04.2015г. и 30.04.2015г. с действия водещи до изпълнение на закани за живота и здравето на молителката. Налице са и действия на психическо насилие от страна на ответника върху малолетните му деца, като с цялото си поведение същият представлява заплаха за тяхното физическо и психическо здраве.

Предвид гореизложеното, съдът намира молбата за основателна, поради което срещу М.Н.Ж. следва да бъде  взета някоя от предвидените в чл.5, ал.1 мерки за защита срещу домашното насилие. Изхождайки от молбата и от  конкретния акт на насилие съдът намира, че най-подходящата мярка за защита е тази предвидена в чл. 5 ал.1, т.1 и 3: задължение на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие и забрана на  извършителя да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на молителката и децата за срок от една година.

На осн. чл.5 ал.4 от ЗЗДН на ответника следва да бъде наложена  ГЛОБА в размер на ДВЕСТА ЛЕВА.

На осн. чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответника следва да бъде осъден  да заплати в полза на Държавата  ДТ в размер на 25.00 лв., както и да заплати на молителката направените от нея разноски по делото в размер на 300лв.

Водим от гореизложеното, Я Р С

 

                                      Р    Е    Ш   И  :

 

ПОСТАНОВЯВА мерки за закрила в полза на В.М.М., ЕГН ********** *** лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца Н.М.Ж. с ЕГН ********** и М.М.Ж. с ЕГН ********** по отношение на М.Н.Ж. с ЕГН ********** ***, както следва:

  ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл.5, ал.1 т.1 от ЗЗДН М.Н.Ж., ЕГН ********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие, спрямо В.М.М., ЕГН ********** ***,  Н.М.Ж. с ЕГН ********** и М.М.Ж. с ЕГН **********,  и ЗАБРАНЯВА на М.Н.Ж. с посочени данни на осн.чл.18, ал.1, вр. с чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗОДН да приближава пострадалите лица и жилището им в гр.Я., ул.”***” №*** в което живеят , както и местоработата и местата за  социални контакти и отдих на В.М.М., за срок  от ЕДНА ГОДИНА.

НАЛАГА на М.Н.Ж. на осн. чл.5, ал.4 от ЗЗДН ГЛОБА в размер на  ДВЕСТА ЛЕВА.

Да се издаде  Заповед за защита в полза на В.М.М. срещу М.Н.Ж..

ОСЪЖДА М.Н.Ж. да заплати в полза на държавата ДТ в размер на 25.00 лева., както и да заплати на В.М.М. направените от нея разноски по делото в размер на 300лв.

Решението и заповедта да се връчи на страните и на РУП – Тунджа и РУП-Ямбол.

Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в седем дневен срок от връчването му на страните.

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: