поне на първа инстанция. Ще плаща съдебните разноски

Р Е Ш Е Н И Е

№ R-514                                                           23.07.2014 година                            град Ямбол

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Ямболският районен съд,                                                             ХІV граждански състав

На двадесет и пети юни                                                     две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в състав

 

                                                                                                              Председател: Галя Русева

 

при секретаря М. Г.

като разгледа докладваното от съдията Русева

гражданско дело № 22 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по искова молба, предявена от А.М.А. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр. С., бул. ****, против „Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Пантелеймон” – Ямбол” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Панайот Хитов” № 30, представлявано от изпълнителния директор П.Г.Д., с която се претендира постановяване на решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 1 500 лв., представляваща частичен иск от общо 150 000 лв. – обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания в резултат на несвоевременно, недостатъчно и неправилно проведено лечение, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 06.01.2014 г., до окончателното изплащане.

          Ищцата твърди, че на 26.09.2009 г. е била хоспитализирана в ответната болница в АГО с оплаквания от силни болки ниско в корема и кървене от гениталиите. До 02.10.2009 г. й е било проведено болнично лечение за запазване на плода, тъй като ищцата е била бременна във ІІ-ІІІ лунарен месец. Два месеца по-късно ищцата отново била хоспитализирана при ответника със същите оплаквания и й е било проведено 5-дневно лечение – от 05.12.2009 г. – 10.12.2009 г. След месец се появила кашлица и била назначена терапия от пулмолог, а болковите симптоми ниско в корема и кървенето отново се появили. По този повод, на 29.01.2010 г. бил извършен амбулаторен преглед от д-р П. – специалист акушер-гинеколог, и назначени изследвания, но въпреки хоспитализирането и проведеното лечение състоянието на ищцата не се подобрило. На 06.04.2010 г. същата отново била приета в ответната болница с температура и оплаквания от кашлица, гадене, повръщане, отпадналост, значително намаляване на теглото, стоматит и болки при гълтане. На 09.04.2010 г. ищцата провела терапия за задържане на плода в АГО, а на 13.04.2010 г. е родила недоносен плод, като родовият процес протекъл по естествен начин и бил съпътстван от разрез на перинеума. В следващите седмици здравословното състояние на ищцата постепенно се влошило, като на 04.05.2010 г. същата била транспортирана до ВМА – С. за продължаване на лечението. На следващия ден била проведена оперативна интервенция по повод получена ректовагинална фистула и перитонит, като бил изведен анус претер. При огледа на коремната кухина била установена формация в черния дроб и множество фибринови повлекла и налепи по коремницата. Лечението в клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия продължило до 17.05.2010 г., след което ищцата била преведена в клиниката по кардиология в тежко състояние, с поставена диагноза: туберкулозен миоперикардит, чревна туберкулоза, състояние след операция по повод ректовагинална фистула, хепатит В. Проведено било болнично лечение до 28.05.2010 г., когато ищцата е изписана в стабилизирано състояние. Назначена била медикаментозна терапия, но въпреки лечението здравословното състояние на ищцата било незадоволително – същата отслабнала с 32 кг, чувства се физически отпаднала и непълноценна да отглежда детето си. Ищцата счита, че ответникът, чрез действията/бездействието на натоварените от него лица, е нарушил чл.81, ал.2, т.1 от Закона за здравето, постановяващ, че правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на принципите за своевременност, достатъчност и качество на същата; ищцата счита, че не са й били назначени всички необходими изследвания, прегледи и консултации, в резултат на което състоянието й не е било правилно и своевременно диагностицирано и е била лишена от благоприятно протичане на оздравителния процес. При извършения разрез на перинеума според нея са допуснати грешки и пропуски от медицинския екип на ответната болница, довели до динамично развитие на възпалителни процеси, овладени по оперативен път при проведеното лечение във ВМА – С., с последица извеждане на анус претер. Ето защо ищцата счита, че с поведението си ответникът е нарушил правните принципи, свързани със здравеопазването, и че следва да носи отговорност за бездействието, респ. – несвоевременните, неадекватни и некомпетентни действия на своите служили, довели до влошаване на здравословното й състояние. Сочи, че в резултат на несвоевременното и неточно диагностициране на здравословното й състояние, както и в резултат на неправилното болнично лечение, са й нанесени непоправими неимуществени вреди – физически болки и страдания, психологически травми, обусловени от настъпилата физическа промяна – извеждане на анус претер; изтощение на организма и невъзможност за пълноценно полагане на грижи за роденото й дете; настъпила е промяна и в психо-емоционален аспект, постоянно усещане за непълноценност, изпадане в продължителни депресивни състояния, занижено самочувствие и самооценка, ежедневен дискомфорт, който ищцата ще търпи до края на живота си. Предвид вида на телесната повреда и интензивността на претърпените болки и страдания ищцата счита, че справедливото и адекватно заместващо обезщетение се равнява на сумата от 150 000 лв., като предявява частичен иск за заплащане на сумата от 1 500 лв.

           В съдебно заседание ищцата се явява лично и с процесуален представител, сочи доказателства, моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.

           Предявените искове са с правно основание чл. 49 във вр.чл.45 от ЗЗД.

           В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който същият оспорва иска, като твърди, че на ищцата са били назначени по време на трите хоспитализации всички необходими изследвания, консултации и прегледи, че здравословното й състояние е било диагностицирано правилно и своевременно съобразно симптомите й, което е довело и до запазване на плода; че извършените манипулации и назначени лечения са били съобразно стандартите и не е допусната небрежност или лекарска грешка; че не са налице пропуски или грешки в лечението на ищцата; че при последната й хоспитализация, предвид новите симптоми и оплаквания, на ищцата са назначени и проведени изследвания за хепатит, за туберкулоза, за ХИВ и др., като всички са били отрицателни и нито едно от изследванията не е показало отклонение от нормите и заболяване извън диагностицираните. Сочи се, че при операцията във ВМА при вътрешен оглед на коремните органи е установено срастване на червата и е било препоръчано извършване на квантиферонов тест, но само в резултат от визуалния оглед на вътрешните органи по време на операцията, а не в резултат на назначени изследвания или поставени диагнози. Оспорва се твърдението, че в резултат на епизиотомия при ответника са допуснати множество грешки и пропуски, както и че действията на лекарите са довели до инфекция, тъй като манипулацията е била извършена правилно и раната е зарастнала нормално. Т.е. сочи се, че действията на лекарите, работещи при ответника, не са причината, нямат връзка и не са довели до възпалителни процеси, не са причина за ректовагинална фистула, не са причина за последвалата операция във ВМА и не са причина за извеждането на анус претер; че липсва причинно-следствена връзка между действията на лекарите от ответната болница и извеждането на анус претер, както и другите физиологични и психически травми, нанесени на ищцата. Ето защо и тъй като ответникът счита, че с действията си не е станал причина за настъпването на сочените вреди, моли за отхвърляне на иска, евентуално – за намаляване на обезщетението.

           В съдебно заседание ответникът се представлява от адвокат, който сочи доказателства, моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.

           Ямболският районен съд, като взе предвид исковата молба, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят и това се установява от събраните по делото писмени доказателства, че на 26.09.2009 г. ищцата е била хоспитализирана в ответната болница в АГО – бременна във ІІ-ІІІ лунарен месец, с оплаквания от силни болки ниско в корема и кървене от гениталиите, където до 02.10.2009 г. й е било проведено болнично лечение за запазване на плода. Няма спор и че два месеца по-късно ищцата отново е била хоспитализирана при ответника със същите оплаквания и й е било проведено 5-дневно лечение – от 05.12.2009 г. – 10.12.2009 г., като след месец поради появила се кашлица й е била назначена терапия от пулмолог, а болковите симптоми ниско в корема й и кървенето отново се появили. По този повод, на 29.01.2010 г. бил извършен амбулаторен преглед от д-р П. – специалист акушер-гинеколог, и назначени изследвания, но въпреки хоспитализирането и проведеното лечение състоянието на ищцата не се подобрило. На 06.04.2010 г. същата отново била приета в ответната болница с температура и оплаквания от кашлица, гадене, повръщане, отпадналост, значително намаляване на теглото, стоматит и болки при гълтане. На 09.04.2010 г. ищцата провела терапия за задържане на плода в АГО, а на 13.04.2010 г. родила недоносен плод, като родовият процес е протекъл по естествен начин, съпътстван от разрез на перинеума /епизиотомия/. В следващите седмици здравословното състояние на ищцата постепенно се влошило, като на 04.05.2010 г. същата е транспортирана до ВМА – С. за продължаване на лечението. На следващия ден е проведена оперативна интервенция по повод получена ректовагинална фистула и перитонит, като на ищцата е изведен анус претер. При огледа на коремната й кухина във ВМА е установена формация в черния дроб и множество фибринови повлекла и налепи по коремницата. Лечението на ищцата в клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия е продължило до 17.05.2010 г., след което ищцата е преведена в клиниката по кардиология в тежко състояние, с поставена диагноза: туберкулозен миоперикардит, чревна туберкулоза, състояние след операция по повод ректовагинална фистула, хепатит В. Проведено й е болнично лечение до 28.05.2010 г., когато ищцата е изписана в стабилизирано състояние и й е назначена медикаментозна терапия.

            От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на св. д-р С. се установява, че ищцата е била приета в болницата в напреднала бременност с изключително неопределени оплаквания, които не били характерни за периода на протичане на бременността й. След стабилизирането й същата била изписана в  добро състояние. През април 2010 г. ищцата отново била хоспитализирана, този път за раждане. Последното протекло без усложнение – плодът бил недоносен, ищцата родила по естестен път и поради това било наложително извършването на епизиотомия /разрез на перинеума/ - стандартна, профилактична процедура, в случая лично извършена от д-р С.. Епизиотомията била без особености, на ищцата бил направен малък срез в областта на тазовото дъно, между влагалището и ануса, от порядъка на 3-4 см. Според д-р С. епизиотомията е била наложителна, тъй като, ако при раждането не се поддържа перинеумът и влагалището е тясно, изходът за плода е тесен и разкъсването, което става по естестен път, може да доведе до пълна руктура, т.е. да се разкъса цялата област от влагалището до дебелото черво. При профилактичната епизиотомия се целяло именно запазване на дебелото черво и на перинеума от разкъсване. В случая д-р С. след епизиотомията е направил и следващата стандартна процедура – туширане и проверка на ректума за евентуални зашивания с дебелото черво, и не е установил такива. През последните години рядко се наблюдавали незатворени епизиотомии и това се дължало на няколко факта – например, използването на синтетични конци и на антибактериални дезинфектанти. След като била извършена епизиотомията, поради лошото здравословно състояние на ищцата й били направени множество консултации, същата била преместена в УАРИЛ, започнала да събира течност в корема, като включително била консултирана с републикански консултанти и с консултанти по инфекциозни болести.

            Свидетелят д-р А., който в края на 2009 г. и началото на 2010 г. е работил като началник АГО в ответната болница, заявява, че при първото й хоспитализиране ищцата е била с оплаквания от кашлица и последващо тежко състояние, като е лежала в АГ за задържане на плода, както и в други отделения, тъй като е била приета с болки, имала е разстройство и кашлица. При втората й хоспитализация след раждането ищцата се влошила, имала гадене, повръщане, загуба на протеини. Впоследствие била изпратена във ВМА-С., където й била поставена диагноза «туберкулоза на тънките черва» - много рядко заболяване, отговарящо не нейната симптоматика. Ищцата била изследвана за туберкулоза още по време на хоспитализацията в ответната болница, чрез манту-тест, но по стандартна процедура резултатът от изследването, който бил отрицателен, бил готов след около месец, а междувременно се наложило преместването на ищцата във ВМА-С. поради влошаване на здравословното й състояние. В МБАЛ-Ямбол й направили редица изследвания за множество вирусни и инфекциозни заболявания, но пробите от тях станали готови след месец. Във ВМА-С. на ищцата бил направен квантиферонов тест /кръвна проба за туберкулоза/, резултатът от който станал готов по-рано. Този тест бил с по-силни реактиви и с него не разполагали в болницата в гр. Ямбол. Според свидетеля А. няма симптоми, които да са харектерни само за заболяването «туберкулоза на червата»; симптоматиката при различните видове туберкулоза, в зависимост от това кой орган е засегнат, била различна. Изключително рядко се срещала локализацията на туберкулоза в тънките черва. Симптомите, които ищцата показвала, се покривали и със сипмтоми на други болести и поради това било невъзможно да се направи ясно разграничение на заболяванията.

            Свидетелят С. – живеещ на семейни начела с ищцата, твърди, че когато същата е била приета през месец април  2010 г. в болницата за раждане, всичко е било нормално. Проблемите й започнали, след като при епизиотомията зашили дебелото й черво. Оттам се появили оплаквания, като висока темпетратура, кашлица, невъзможност за хранене. Ищцата отслабнала с около 30 кг., а  от болницата не могли да разберат защо вдига висока температура. След като бил изведен анус претер, се появили и други оплаквания у ищцата, както и дискомфорт, тъй като същата не можела нормално да се къпе, да носи нормални дрехи – лятно време ходела облечена със зимни дрехи, за да не се вижда торбичката, понеже се притеснявала и срамувала. Имала и постоянни болки, тъй като раната й кървяла при смяна на торбичката. Мястото, където торбичката се прикрепяла към тялото, образувало мехури. За заболяването ищцата била освидетелствена от ТЕЛК и имала издадено решение за неработоспособност. Психически също се сринала, ограничила социалните си контакти и не била в състояние  нормално да се грижи за себе си и за детето си.

            От депозираното по делото заключение на експертизата, изготвена от д-р Д.Д., се установява, че не са допуснати нарушения на добрата медицинска практика от медицинския персонал на болницата в гр. Ямбол, че своевременно и точно са поставени констатираните в медицинската документация дианози и че проведено лечение е било адекватно. Раждането на пациентката е било рисково, а извършването на епизиотомията – задължително. Възстановяването на ищцата след епизиотомията е било извършено по правилата на медицинската практика, като медицинските стандарти при проследяването на здравословното състоняние на пациентката също са били спазени, което е потвърдено от двете лечебни комисии и от консултацията на републиканския консулнант, констатирал първичното зарастване на епизиотомията. Според д-р Д. няма причинно-следствена връзка между раждането и развилия се възпалителен процес. През цялото време на бременността пациентката е била с оплаквания от фебрилитет и кашлица и само благодарение на усилията на лекарите бременността й е била запазена, тъй като при комбинацията на бременност с туберкулозен перитонит, първата в 90% от случаите завършвала със смърт на плода. Не се констатира причинно-следствена връзка между извеждането на анус претер, ректо-вагиналната фистула и направенатата епизиотомия. Разликата между епизиотомията и установяването на фисулата била 23 дни и най-вероятната причина за образуване на фистулата бил тежкият тотален туберколозен перитонит. Клиничната преценка на лекуващите лекари е била правилна и същите правилно са насочили пациентката за оперативно  лечение към ВМА - гр. С..

            В с.з. на 25.06.2014 г. вещото лице Д. обяснява, че фебрилитетът и кашлицата не са  типичен симптом на туберкулозата, а типични симптоми на възпалително заболяване на дихателната система, от които само не може да се направи извод за наличие на туберкулоза, както и от другите опаквания на ищцата – болки в корема и кръвотечение от влагалището, тъй като същата е била с предходни рискови бременности, два спонтанни предхождащи аборта и такива оплаквания биха могли отново да се свържат с картината на  заплащващ аборт на бременността. Туберкулозата като хронично заболяване нямала остри  стадии и остро развитие, а била със замъглена  клинична картина, като вещото лице предполага, че при ищцата туберкулозата датира от 6 месеца до 1 година преди направената й във ВМА хирургична интервенция. Турберкулозата като хронично заболяавне би могла да се появи по време на бременността, защото се свързвала с отслабване на имунната система на пациентката и можела да бъде установена чрез кръвни проби и специални тестове, какъвто тест е направен на ищцата още в гр. Ямбол. При клиничната картита, която ищцата е имала, в.л. Д. с категоричност твърди, че на същата са били назначени всички необходими изследвания от АГО при МБАЛ  Ямбол, както и че ако епизиотомията не е била извършена правилно, не би било налице това първично зарастване, констатирано от републиканския консултант.

            Според заключението на вещото лице  Г.Ц. липсват данни за нарушаване от страна на лекарите от АГО при МБАЛ Ямбол на добрата медицинска практика, за което говорят както извършените консултативни мероприятия в ранния пост родилен период, така и извършените амбулаторни и клинични изследвания и лечебни мероприятия. Още в самото начало лекуващите лекари са търсили причината за влошаващото се състояние на пациентката, като през първите дни са осъществили консултации с водещи специалисти, извършили са инструментални и лабораторни изследвания, а приложеното медикаментозно лечении е било абсолютно адекватно и благодарение на него ищцата е оживяла. Липсвали данни въпросното усложнение «ректо-вагинална фистула» да се е развило в резултат на родоразширението, тъй като след раждането си ищцата била преглеждана както от лекуващите я АГ-специалисти, така и от републикански консултанти, и те не са отбелязали наличие на симтпоми за такава фистула. На ищцата били прилагани адеквантни антибиотиции, противогъбични  препарати и реанимационни мероприятия. Извеждането на анус претер от лекарите във ВМА представлявало животоспасяваща процедура за прекъсване на постъпването на чревно съдържимо към крайната част на стомашно-чревния тракт – правото черво и ануса. По този начин се създавала възможност да се успоки съответната зона, перинеумът и фистулата да зарастнат спонтанно, или ищцата да бъде оперирана на следващ етап, което било стандартна процедура при тежки перитонити. В литературата туберкулозата на червата се срещала в 3 % от случаите и характерното за нея било, че протичала с образуване на чревни фистули и фистули към кожата или други органи във и около коремната кухина. Доказването й било възможно само с хистологичен материал, като дори тогава не било сигурно откриването на туберкулозни бацили и само реакцията на организма към тях /образуването на т.нар. туберкули, пълни с мъртви матери/ можела да подскаже начилието на туберкулоза в червата. Такива туберкули и множество сраствания са били открити в коремната кухина на ищцата при операцията й във ВМА, заради което не е било възможно да се подозре наличието на такава инфекция преди операцията. Развитието на ректо-вагиналната фистула било естествена част от еволюцията на хроничната фаза на заболяването, като бременността и раждането, поради това, че са свързани с изразено намаляване на имунитета на организма, били идеално условие за развитие на туберкулозата. Според заключението на в.л. Ц., изразеният дискомфорт от страна на ищцата най-вероятно бил свързан с недоброто управление на анус претер и стомашно-битовите условия. Съчетанието «бременост и туберколоза» било много лошо от медицинска гледна точка и това, че ищцата е жива и с минимални  нарушения на здравето, вещото лице отчита като резултат от доброто лечение и адекватните реакции на всички участващи в лечебния процес лекари.

            В с.з. на 25.06.2014 г. вещото лице Ц. обяснява, че тестовете за туберкулоза не се влияят от приемането на антибиотици и че са твърде специфични. Съществували два теста за туберкулоза – кожна проба, т.е. манту тест, който можел да бъде положителен не само при туберкулоза, но и при хепатит, и квантиферонов тест, при който се разчитало на наличие на антитела и на части от антитела, специфични за туберкулозата, поради което бил и по-достоверен, но не широко приложим в практиката, а се използвал само когато трябвало да се докаже нещо, което било почти на 100% сигурно. В случая резултатът от пробата за манту на ищцата бил отрицателен, което не било нормално при наличието на туберкулоза, но обясненията за това могли да бъдат от най-различно естество - от липсата на ваксинация против туберкулоза, направена в детска възраст, до особености на индивидуалния организъм. Най-спефицичното за туберкулозата на тънките черва било образуването на туберкули в резулат на инфекцията, т.е. на разрушении лимфни възли на туберкулозни бацили. От рентгеновата снимка, направена на ищцата веднага след раждането, не се установява изява на туберкулоза. Последната била противопоказна при бременност и ако е била установена на по-ранен етап, задължително е било предизвикването на аборт по медицински показатели. В случая перитонитът у ищцата бил предизкиван от разрушаването на  туберкулите в корема й и това наложило операцията й във ВМА. Описаното състояние било налице и преди раждането, но се проявило по време на раждането поради рязкото намаляне на иммунитета й. Самото протичане на бременноста на ищцата не показало специфики, които биха могли да насочат лекарите към туберкулоза, още повече че при отрицателен тест за манту версията за туберкулоза с категоричност се отхвърляла. Въпреки че на ищцата е изведен анус претер, било възможно да бъде възстановен нормалният й ритъм на живот, след като се отстрани претерът. Нормално било след операцията и ако е проведено адекватно лечение в продължение на 7-8 месеца съгласно правилата и ищцата покаже съответни резултати от нужните изследвания, да й бъде възстановено червото и същата да се изхожда по нормален начин.

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

           В настоящото производство в тежест на ищцата е да докаже спорните факти: че е налице противоправното поведение на ответника, че същото е причинило сочените неимуществени вреди, както и причинно-следствената връзка между противоправното поведение на ответника и причинените на ищцата вреди. В тежест на ответната страна е да обори презумпцията за вина, която в случая се предполага съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД.

           Предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и изготвените експертизи, които съдът напълно кредитира като пълни, обосновани и почиващи на доказателствата по делото, съдът счита, че предявеният иск е недоказан. На първо място, не се установи противоправно поведение от страна на ответника по време на хоспитализациите на ищцата. Напротив, установи се, че ищцата е била приета в болницата в тежко състояние, че са й направени всички необходими изследвания и е била консултирана с нужните специалисти, за да й се постави диагноза, и че лекуващите я лекари са направили всичко възможно, за да стабилизират здравословното й състояние, вкл. като са й предписали и адекватно медикаментозно лечение. Установи се също, че епизиотомията, която е направена на ищцата при раждането, е била задължителна от медицинска гледна точка и правилно извършена съобразно медицинските стандарти и практика, заради което е констатирано по-късно и т.нар. „първично зарастване”. Не се установи при зашиването на ищцата да е било засегнато дебелото черво, което да е станало причина за възпалителен процес, довел по-късно до перитонит и наложил операция, извършена във ВМА. Напълно се обори наличието на такава причинно-следствена връзка, както и на връзка между изваждането на анус претер и неправилно проведеното лечение от страна на ответната болница. Установи се безспорно по делото, че ищцата е била носител на туберкулоза на тънките черва още от преди раждането, като заболяването й се е проявило по време и непосредствено след раждането поради спад в имунната й система. Именно образуването на туберкули в коремницата на ищцата, които след раждането й са се спукали и са довели до перитонит, е причината, поради която същата по спешност е била оперирана. Действията на лекуващите я лекари в ответната болница не само са били навременни и адекватни, но благодарение на тях ищцата е оживяла и е бил запазен плодът й. Ето защо, предявеният иск е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли, тъй като не е налице противоправно поведение от страна на ответника, което да стои в причинно-следствена връзка с търпените от ищцата неимуществени вреди.

           С оглед изхода на делото и претенцията на страните за разноски, на осн.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 513,71 лв. съдебно-деловодни разноски.

           Мотивиран от горното, Ямболският районен съд

 

                                                                   Р ЕШ И:

 

           ОТХВЪРЛЯ ИСКА на А.М.А. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр. С., бул. ****, против „Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Пантелеймон” – Ямбол” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Панайот Хитов” № 30, представлявано от изпълнителния директор П.Г.Д., за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 1 500 лв., представляваща частичен иск от общо 150 000 лв. – обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания в резултат на несвоевременно, недостатъчно и неправилно проведено лечение, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 06.01.2014 г. до окончателното изплащане.

          ОСЪЖДА А.М.А. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр. С., бул. ****, да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Пантелеймон” – Ямбол” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Панайот Хитов” № 30, представлявано от изпълнителния директор П.Г.Д., сумата от 513,71 лв. съдебно-деловодни разноски.

 

           Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ямболския окръжен съд.

 

 

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:Р Е Ш Е Н И Е

№ R-514                                                           23.07.2014 година                            град Ямбол

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Ямболският районен съд,                                                             ХІV граждански състав

На двадесет и пети юни                                                     две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в състав

 

                                                                                                              Председател: Галя Русева

 

при секретаря М. Г.

като разгледа докладваното от съдията Русева

гражданско дело № 22 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по искова молба, предявена от А.М.А. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр. С., бул. ****, против „Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Пантелеймон” – Ямбол” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Панайот Хитов” № 30, представлявано от изпълнителния директор П.Г.Д., с която се претендира постановяване на решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 1 500 лв., представляваща частичен иск от общо 150 000 лв. – обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания в резултат на несвоевременно, недостатъчно и неправилно проведено лечение, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 06.01.2014 г., до окончателното изплащане.

          Ищцата твърди, че на 26.09.2009 г. е била хоспитализирана в ответната болница в АГО с оплаквания от силни болки ниско в корема и кървене от гениталиите. До 02.10.2009 г. й е било проведено болнично лечение за запазване на плода, тъй като ищцата е била бременна във ІІ-ІІІ лунарен месец. Два месеца по-късно ищцата отново била хоспитализирана при ответника със същите оплаквания и й е било проведено 5-дневно лечение – от 05.12.2009 г. – 10.12.2009 г. След месец се появила кашлица и била назначена терапия от пулмолог, а болковите симптоми ниско в корема и кървенето отново се появили. По този повод, на 29.01.2010 г. бил извършен амбулаторен преглед от д-р П. – специалист акушер-гинеколог, и назначени изследвания, но въпреки хоспитализирането и проведеното лечение състоянието на ищцата не се подобрило. На 06.04.2010 г. същата отново била приета в ответната болница с температура и оплаквания от кашлица, гадене, повръщане, отпадналост, значително намаляване на теглото, стоматит и болки при гълтане. На 09.04.2010 г. ищцата провела терапия за задържане на плода в АГО, а на 13.04.2010 г. е родила недоносен плод, като родовият процес протекъл по естествен начин и бил съпътстван от разрез на перинеума. В следващите седмици здравословното състояние на ищцата постепенно се влошило, като на 04.05.2010 г. същата била транспортирана до ВМА – С. за продължаване на лечението. На следващия ден била проведена оперативна интервенция по повод получена ректовагинална фистула и перитонит, като бил изведен анус претер. При огледа на коремната кухина била установена формация в черния дроб и множество фибринови повлекла и налепи по коремницата. Лечението в клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия продължило до 17.05.2010 г., след което ищцата била преведена в клиниката по кардиология в тежко състояние, с поставена диагноза: туберкулозен миоперикардит, чревна туберкулоза, състояние след операция по повод ректовагинална фистула, хепатит В. Проведено било болнично лечение до 28.05.2010 г., когато ищцата е изписана в стабилизирано състояние. Назначена била медикаментозна терапия, но въпреки лечението здравословното състояние на ищцата било незадоволително – същата отслабнала с 32 кг, чувства се физически отпаднала и непълноценна да отглежда детето си. Ищцата счита, че ответникът, чрез действията/бездействието на натоварените от него лица, е нарушил чл.81, ал.2, т.1 от Закона за здравето, постановяващ, че правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на принципите за своевременност, достатъчност и качество на същата; ищцата счита, че не са й били назначени всички необходими изследвания, прегледи и консултации, в резултат на което състоянието й не е било правилно и своевременно диагностицирано и е била лишена от благоприятно протичане на оздравителния процес. При извършения разрез на перинеума според нея са допуснати грешки и пропуски от медицинския екип на ответната болница, довели до динамично развитие на възпалителни процеси, овладени по оперативен път при проведеното лечение във ВМА – С., с последица извеждане на анус претер. Ето защо ищцата счита, че с поведението си ответникът е нарушил правните принципи, свързани със здравеопазването, и че следва да носи отговорност за бездействието, респ. – несвоевременните, неадекватни и некомпетентни действия на своите служили, довели до влошаване на здравословното й състояние. Сочи, че в резултат на несвоевременното и неточно диагностициране на здравословното й състояние, както и в резултат на неправилното болнично лечение, са й нанесени непоправими неимуществени вреди – физически болки и страдания, психологически травми, обусловени от настъпилата физическа промяна – извеждане на анус претер; изтощение на организма и невъзможност за пълноценно полагане на грижи за роденото й дете; настъпила е промяна и в психо-емоционален аспект, постоянно усещане за непълноценност, изпадане в продължителни депресивни състояния, занижено самочувствие и самооценка, ежедневен дискомфорт, който ищцата ще търпи до края на живота си. Предвид вида на телесната повреда и интензивността на претърпените болки и страдания ищцата счита, че справедливото и адекватно заместващо обезщетение се равнява на сумата от 150 000 лв., като предявява частичен иск за заплащане на сумата от 1 500 лв.

           В съдебно заседание ищцата се явява лично и с процесуален представител, сочи доказателства, моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.

           Предявените искове са с правно основание чл. 49 във вр.чл.45 от ЗЗД.

           В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който същият оспорва иска, като твърди, че на ищцата са били назначени по време на трите хоспитализации всички необходими изследвания, консултации и прегледи, че здравословното й състояние е било диагностицирано правилно и своевременно съобразно симптомите й, което е довело и до запазване на плода; че извършените манипулации и назначени лечения са били съобразно стандартите и не е допусната небрежност или лекарска грешка; че не са налице пропуски или грешки в лечението на ищцата; че при последната й хоспитализация, предвид новите симптоми и оплаквания, на ищцата са назначени и проведени изследвания за хепатит, за туберкулоза, за ХИВ и др., като всички са били отрицателни и нито едно от изследванията не е показало отклонение от нормите и заболяване извън диагностицираните. Сочи се, че при операцията във ВМА при вътрешен оглед на коремните органи е установено срастване на червата и е било препоръчано извършване на квантиферонов тест, но само в резултат от визуалния оглед на вътрешните органи по време на операцията, а не в резултат на назначени изследвания или поставени диагнози. Оспорва се твърдението, че в резултат на епизиотомия при ответника са допуснати множество грешки и пропуски, както и че действията на лекарите са довели до инфекция, тъй като манипулацията е била извършена правилно и раната е зарастнала нормално. Т.е. сочи се, че действията на лекарите, работещи при ответника, не са причината, нямат връзка и не са довели до възпалителни процеси, не са причина за ректовагинална фистула, не са причина за последвалата операция във ВМА и не са причина за извеждането на анус претер; че липсва причинно-следствена връзка между действията на лекарите от ответната болница и извеждането на анус претер, както и другите физиологични и психически травми, нанесени на ищцата. Ето защо и тъй като ответникът счита, че с действията си не е станал причина за настъпването на сочените вреди, моли за отхвърляне на иска, евентуално – за намаляване на обезщетението.

           В съдебно заседание ответникът се представлява от адвокат, който сочи доказателства, моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.

           Ямболският районен съд, като взе предвид исковата молба, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят и това се установява от събраните по делото писмени доказателства, че на 26.09.2009 г. ищцата е била хоспитализирана в ответната болница в АГО – бременна във ІІ-ІІІ лунарен месец, с оплаквания от силни болки ниско в корема и кървене от гениталиите, където до 02.10.2009 г. й е било проведено болнично лечение за запазване на плода. Няма спор и че два месеца по-късно ищцата отново е била хоспитализирана при ответника със същите оплаквания и й е било проведено 5-дневно лечение – от 05.12.2009 г. – 10.12.2009 г., като след месец поради появила се кашлица й е била назначена терапия от пулмолог, а болковите симптоми ниско в корема й и кървенето отново се появили. По този повод, на 29.01.2010 г. бил извършен амбулаторен преглед от д-р П. – специалист акушер-гинеколог, и назначени изследвания, но въпреки хоспитализирането и проведеното лечение състоянието на ищцата не се подобрило. На 06.04.2010 г. същата отново била приета в ответната болница с температура и оплаквания от кашлица, гадене, повръщане, отпадналост, значително намаляване на теглото, стоматит и болки при гълтане. На 09.04.2010 г. ищцата провела терапия за задържане на плода в АГО, а на 13.04.2010 г. родила недоносен плод, като родовият процес е протекъл по естествен начин, съпътстван от разрез на перинеума /епизиотомия/. В следващите седмици здравословното състояние на ищцата постепенно се влошило, като на 04.05.2010 г. същата е транспортирана до ВМА – С. за продължаване на лечението. На следващия ден е проведена оперативна интервенция по повод получена ректовагинална фистула и перитонит, като на ищцата е изведен анус претер. При огледа на коремната й кухина във ВМА е установена формация в черния дроб и множество фибринови повлекла и налепи по коремницата. Лечението на ищцата в клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия е продължило до 17.05.2010 г., след което ищцата е преведена в клиниката по кардиология в тежко състояние, с поставена диагноза: туберкулозен миоперикардит, чревна туберкулоза, състояние след операция по повод ректовагинална фистула, хепатит В. Проведено й е болнично лечение до 28.05.2010 г., когато ищцата е изписана в стабилизирано състояние и й е назначена медикаментозна терапия.

            От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на св. д-р С. се установява, че ищцата е била приета в болницата в напреднала бременност с изключително неопределени оплаквания, които не били характерни за периода на протичане на бременността й. След стабилизирането й същата била изписана в  добро състояние. През април 2010 г. ищцата отново била хоспитализирана, този път за раждане. Последното протекло без усложнение – плодът бил недоносен, ищцата родила по естестен път и поради това било наложително извършването на епизиотомия /разрез на перинеума/ - стандартна, профилактична процедура, в случая лично извършена от д-р С.. Епизиотомията била без особености, на ищцата бил направен малък срез в областта на тазовото дъно, между влагалището и ануса, от порядъка на 3-4 см. Според д-р С. епизиотомията е била наложителна, тъй като, ако при раждането не се поддържа перинеумът и влагалището е тясно, изходът за плода е тесен и разкъсването, което става по естестен път, може да доведе до пълна руктура, т.е. да се разкъса цялата област от влагалището до дебелото черво. При профилактичната епизиотомия се целяло именно запазване на дебелото черво и на перинеума от разкъсване. В случая д-р С. след епизиотомията е направил и следващата стандартна процедура – туширане и проверка на ректума за евентуални зашивания с дебелото черво, и не е установил такива. През последните години рядко се наблюдавали незатворени епизиотомии и това се дължало на няколко факта – например, използването на синтетични конци и на антибактериални дезинфектанти. След като била извършена епизиотомията, поради лошото здравословно състояние на ищцата й били направени множество консултации, същата била преместена в УАРИЛ, започнала да събира течност в корема, като включително била консултирана с републикански консултанти и с консултанти по инфекциозни болести.

            Свидетелят д-р А., който в края на 2009 г. и началото на 2010 г. е работил като началник АГО в ответната болница, заявява, че при първото й хоспитализиране ищцата е била с оплаквания от кашлица и последващо тежко състояние, като е лежала в АГ за задържане на плода, както и в други отделения, тъй като е била приета с болки, имала е разстройство и кашлица. При втората й хоспитализация след раждането ищцата се влошила, имала гадене, повръщане, загуба на протеини. Впоследствие била изпратена във ВМА-С., където й била поставена диагноза «туберкулоза на тънките черва» - много рядко заболяване, отговарящо не нейната симптоматика. Ищцата била изследвана за туберкулоза още по време на хоспитализацията в ответната болница, чрез манту-тест, но по стандартна процедура резултатът от изследването, който бил отрицателен, бил готов след около месец, а междувременно се наложило преместването на ищцата във ВМА-С. поради влошаване на здравословното й състояние. В МБАЛ-Ямбол й направили редица изследвания за множество вирусни и инфекциозни заболявания, но пробите от тях станали готови след месец. Във ВМА-С. на ищцата бил направен квантиферонов тест /кръвна проба за туберкулоза/, резултатът от който станал готов по-рано. Този тест бил с по-силни реактиви и с него не разполагали в болницата в гр. Ямбол. Според свидетеля А. няма симптоми, които да са харектерни само за заболяването «туберкулоза на червата»; симптоматиката при различните видове туберкулоза, в зависимост от това кой орган е засегнат, била различна. Изключително рядко се срещала локализацията на туберкулоза в тънките черва. Симптомите, които ищцата показвала, се покривали и със сипмтоми на други болести и поради това било невъзможно да се направи ясно разграничение на заболяванията.

            Свидетелят С. – живеещ на семейни начела с ищцата, твърди, че когато същата е била приета през месец април  2010 г. в болницата за раждане, всичко е било нормално. Проблемите й започнали, след като при епизиотомията зашили дебелото й черво. Оттам се появили оплаквания, като висока темпетратура, кашлица, невъзможност за хранене. Ищцата отслабнала с около 30 кг., а  от болницата не могли да разберат защо вдига висока температура. След като бил изведен анус претер, се появили и други оплаквания у ищцата, както и дискомфорт, тъй като същата не можела нормално да се къпе, да носи нормални дрехи – лятно време ходела облечена със зимни дрехи, за да не се вижда торбичката, понеже се притеснявала и срамувала. Имала и постоянни болки, тъй като раната й кървяла при смяна на торбичката. Мястото, където торбичката се прикрепяла към тялото, образувало мехури. За заболяването ищцата била освидетелствена от ТЕЛК и имала издадено решение за неработоспособност. Психически също се сринала, ограничила социалните си контакти и не била в състояние  нормално да се грижи за себе си и за детето си.

            От депозираното по делото заключение на експертизата, изготвена от д-р Д.Д., се установява, че не са допуснати нарушения на добрата медицинска практика от медицинския персонал на болницата в гр. Ямбол, че своевременно и точно са поставени констатираните в медицинската документация дианози и че проведено лечение е било адекватно. Раждането на пациентката е било рисково, а извършването на епизиотомията – задължително. Възстановяването на ищцата след епизиотомията е било извършено по правилата на медицинската практика, като медицинските стандарти при проследяването на здравословното състоняние на пациентката също са били спазени, което е потвърдено от двете лечебни комисии и от консултацията на републиканския консулнант, констатирал първичното зарастване на епизиотомията. Според д-р Д. няма причинно-следствена връзка между раждането и развилия се възпалителен процес. През цялото време на бременността пациентката е била с оплаквания от фебрилитет и кашлица и само благодарение на усилията на лекарите бременността й е била запазена, тъй като при комбинацията на бременност с туберкулозен перитонит, първата в 90% от случаите завършвала със смърт на плода. Не се констатира причинно-следствена връзка между извеждането на анус претер, ректо-вагиналната фистула и направенатата епизиотомия. Разликата между епизиотомията и установяването на фисулата била 23 дни и най-вероятната причина за образуване на фистулата бил тежкият тотален туберколозен перитонит. Клиничната преценка на лекуващите лекари е била правилна и същите правилно са насочили пациентката за оперативно  лечение към ВМА - гр. С..

            В с.з. на 25.06.2014 г. вещото лице Д. обяснява, че фебрилитетът и кашлицата не са  типичен симптом на туберкулозата, а типични симптоми на възпалително заболяване на дихателната система, от които само не може да се направи извод за наличие на туберкулоза, както и от другите опаквания на ищцата – болки в корема и кръвотечение от влагалището, тъй като същата е била с предходни рискови бременности, два спонтанни предхождащи аборта и такива оплаквания биха могли отново да се свържат с картината на  заплащващ аборт на бременността. Туберкулозата като хронично заболяване нямала остри  стадии и остро развитие, а била със замъглена  клинична картина, като вещото лице предполага, че при ищцата туберкулозата датира от 6 месеца до 1 година преди направената й във ВМА хирургична интервенция. Турберкулозата като хронично заболяавне би могла да се появи по време на бременността, защото се свързвала с отслабване на имунната система на пациентката и можела да бъде установена чрез кръвни проби и специални тестове, какъвто тест е направен на ищцата още в гр. Ямбол. При клиничната картита, която ищцата е имала, в.л. Д. с категоричност твърди, че на същата са били назначени всички необходими изследвания от АГО при МБАЛ  Ямбол, както и че ако епизиотомията не е била извършена правилно, не би било налице това първично зарастване, констатирано от републиканския консултант.

            Според заключението на вещото лице  Г.Ц. липсват данни за нарушаване от страна на лекарите от АГО при МБАЛ Ямбол на добрата медицинска практика, за което говорят както извършените консултативни мероприятия в ранния пост родилен период, така и извършените амбулаторни и клинични изследвания и лечебни мероприятия. Още в самото начало лекуващите лекари са търсили причината за влошаващото се състояние на пациентката, като през първите дни са осъществили консултации с водещи специалисти, извършили са инструментални и лабораторни изследвания, а приложеното медикаментозно лечении е било абсолютно адекватно и благодарение на него ищцата е оживяла. Липсвали данни въпросното усложнение «ректо-вагинална фистула» да се е развило в резултат на родоразширението, тъй като след раждането си ищцата била преглеждана както от лекуващите я АГ-специалисти, така и от републикански консултанти, и те не са отбелязали наличие на симтпоми за такава фистула. На ищцата били прилагани адеквантни антибиотиции, противогъбични  препарати и реанимационни мероприятия. Извеждането на анус претер от лекарите във ВМА представлявало животоспасяваща процедура за прекъсване на постъпването на чревно съдържимо към крайната част на стомашно-чревния тракт – правото черво и ануса. По този начин се създавала възможност да се успоки съответната зона, перинеумът и фистулата да зарастнат спонтанно, или ищцата да бъде оперирана на следващ етап, което било стандартна процедура при тежки перитонити. В литературата туберкулозата на червата се срещала в 3 % от случаите и характерното за нея било, че протичала с образуване на чревни фистули и фистули към кожата или други органи във и около коремната кухина. Доказването й било възможно само с хистологичен материал, като дори тогава не било сигурно откриването на туберкулозни бацили и само реакцията на организма към тях /образуването на т.нар. туберкули, пълни с мъртви матери/ можела да подскаже начилието на туберкулоза в червата. Такива туберкули и множество сраствания са били открити в коремната кухина на ищцата при операцията й във ВМА, заради което не е било възможно да се подозре наличието на такава инфекция преди операцията. Развитието на ректо-вагиналната фистула било естествена част от еволюцията на хроничната фаза на заболяването, като бременността и раждането, поради това, че са свързани с изразено намаляване на имунитета на организма, били идеално условие за развитие на туберкулозата. Според заключението на в.л. Ц., изразеният дискомфорт от страна на ищцата най-вероятно бил свързан с недоброто управление на анус претер и стомашно-битовите условия. Съчетанието «бременост и туберколоза» било много лошо от медицинска гледна точка и това, че ищцата е жива и с минимални  нарушения на здравето, вещото лице отчита като резултат от доброто лечение и адекватните реакции на всички участващи в лечебния процес лекари.

            В с.з. на 25.06.2014 г. вещото лице Ц. обяснява, че тестовете за туберкулоза не се влияят от приемането на антибиотици и че са твърде специфични. Съществували два теста за туберкулоза – кожна проба, т.е. манту тест, който можел да бъде положителен не само при туберкулоза, но и при хепатит, и квантиферонов тест, при който се разчитало на наличие на антитела и на части от антитела, специфични за туберкулозата, поради което бил и по-достоверен, но не широко приложим в практиката, а се използвал само когато трябвало да се докаже нещо, което било почти на 100% сигурно. В случая резултатът от пробата за манту на ищцата бил отрицателен, което не било нормално при наличието на туберкулоза, но обясненията за това могли да бъдат от най-различно естество - от липсата на ваксинация против туберкулоза, направена в детска възраст, до особености на индивидуалния организъм. Най-спефицичното за туберкулозата на тънките черва било образуването на туберкули в резулат на инфекцията, т.е. на разрушении лимфни възли на туберкулозни бацили. От рентгеновата снимка, направена на ищцата веднага след раждането, не се установява изява на туберкулоза. Последната била противопоказна при бременност и ако е била установена на по-ранен етап, задължително е било предизвикването на аборт по медицински показатели. В случая перитонитът у ищцата бил предизкиван от разрушаването на  туберкулите в корема й и това наложило операцията й във ВМА. Описаното състояние било налице и преди раждането, но се проявило по време на раждането поради рязкото намаляне на иммунитета й. Самото протичане на бременноста на ищцата не показало специфики, които биха могли да насочат лекарите към туберкулоза, още повече че при отрицателен тест за манту версията за туберкулоза с категоричност се отхвърляла. Въпреки че на ищцата е изведен анус претер, било възможно да бъде възстановен нормалният й ритъм на живот, след като се отстрани претерът. Нормално било след операцията и ако е проведено адекватно лечение в продължение на 7-8 месеца съгласно правилата и ищцата покаже съответни резултати от нужните изследвания, да й бъде възстановено червото и същата да се изхожда по нормален начин.

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

           В настоящото производство в тежест на ищцата е да докаже спорните факти: че е налице противоправното поведение на ответника, че същото е причинило сочените неимуществени вреди, както и причинно-следствената връзка между противоправното поведение на ответника и причинените на ищцата вреди. В тежест на ответната страна е да обори презумпцията за вина, която в случая се предполага съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД.

           Предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и изготвените експертизи, които съдът напълно кредитира като пълни, обосновани и почиващи на доказателствата по делото, съдът счита, че предявеният иск е недоказан. На първо място, не се установи противоправно поведение от страна на ответника по време на хоспитализациите на ищцата. Напротив, установи се, че ищцата е била приета в болницата в тежко състояние, че са й направени всички необходими изследвания и е била консултирана с нужните специалисти, за да й се постави диагноза, и че лекуващите я лекари са направили всичко възможно, за да стабилизират здравословното й състояние, вкл. като са й предписали и адекватно медикаментозно лечение. Установи се също, че епизиотомията, която е направена на ищцата при раждането, е била задължителна от медицинска гледна точка и правилно извършена съобразно медицинските стандарти и практика, заради което е констатирано по-късно и т.нар. „първично зарастване”. Не се установи при зашиването на ищцата да е било засегнато дебелото черво, което да е станало причина за възпалителен процес, довел по-късно до перитонит и наложил операция, извършена във ВМА. Напълно се обори наличието на такава причинно-следствена връзка, както и на връзка между изваждането на анус претер и неправилно проведеното лечение от страна на ответната болница. Установи се безспорно по делото, че ищцата е била носител на туберкулоза на тънките черва още от преди раждането, като заболяването й се е проявило по време и непосредствено след раждането поради спад в имунната й система. Именно образуването на туберкули в коремницата на ищцата, които след раждането й са се спукали и са довели до перитонит, е причината, поради която същата по спешност е била оперирана. Действията на лекуващите я лекари в ответната болница не само са били навременни и адекватни, но благодарение на тях ищцата е оживяла и е бил запазен плодът й. Ето защо, предявеният иск е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли, тъй като не е налице противоправно поведение от страна на ответника, което да стои в причинно-следствена връзка с търпените от ищцата неимуществени вреди.

           С оглед изхода на делото и претенцията на страните за разноски, на осн.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 513,71 лв. съдебно-деловодни разноски.

           Мотивиран от горното, Ямболският районен съд

 

                                                                   Р ЕШ И:

 

           ОТХВЪРЛЯ ИСКА на А.М.А. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр. С., бул. ****, против „Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Пантелеймон” – Ямбол” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Панайот Хитов” № 30, представлявано от изпълнителния директор П.Г.Д., за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 1 500 лв., представляваща частичен иск от общо 150 000 лв. – обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания в резултат на несвоевременно, недостатъчно и неправилно проведено лечение, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 06.01.2014 г. до окончателното изплащане.

          ОСЪЖДА А.М.А. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр. С., бул. ****, да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Пантелеймон” – Ямбол” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. „Панайот Хитов” № 30, представлявано от изпълнителния директор П.Г.Д., сумата от 513,71 лв. съдебно-деловодни разноски.

 

           Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ямболския окръжен съд.

 

 

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: