Ако били с колани момчето и момичето внего щели да вземат по 1000 лева.
(искали по 5000)

Инцидентът става на кръстовището до ХЕС, когато идващ откъм Сливен лек автомобил Форд блъска отзад  спиращ или потеглящ "Ситроен" и го праща на стотина метра напред. На място момчето и момичетов ударената кола заявяват че не са пострадали сериозно. Впоследствие обаче предявяват иск пред Съда за неимуществени вреди - по пет хиляди лева всекиму. Ответникът във Форда твърди, че се е движил с разрешена скорост, но експертизата не го потвърждава. д. Жалващите се твърдяли, че са били с предпазни колани, но експертите констатират обратното. Нямало как да получат иначе травмите...(На пристигналият на местопроизшествието полицай казали, че не са пострадали сериозно...). За доказаните травми съдът щял да присъди ответникът да им плати по 1000 лева. Обаче неслагането на коланите,  ги правело съпричастни към нанесените им вред и присъдата е по 500 лв.Е, имат право и на обжалване...

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №287/24.4.2014 г.

 

                                гр.Ямбол........24.04........2014 г.

 

                               В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 
  Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание

  На.................................тридесет и първи...март………............................

  През две хиляди и четиринадесета година,..........в състав:

                                                         Председател: Г.Вълчанова

                                                                Членове: ........................

                                                                                ........................

  При секретаря................И.Г.......................и в присъствието на
  Прокурора...............................................като разгледа докладваното от

  ...............................съдия Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 3356

  за 2013 година............................................................................................

Производството по делото е образувано по искова молба на М.Д.А. и И.С.Д., с която се желае да бъде осъден ответника А.Г.А. да заплати на всеки от тях по 5000 лв., представляващи стойността на претърпени неимуществени вреди - травми, физически болки и страдания вследствие ПТП, причинено от ответника. Иска се присъждане на законната лихва, считано от датата на увреждането, както и направените по делото разноски. Ищците твърдят, че на 13.05.2013 г. около 12.10 ч. в гр.Ямбол на кръстовище на влизане в града в посока от С., ищцата М.А. е управлявала лек автомобил Ситроен и е била пристроена за движение направо на светофар, а ищецът И.Д. се е возил на предната седалка, вдясно в същия лек автомобил. Докато са изчаквал зеления сигнал на светофара, ненадейно са били блъснат отзад от автомобил Форд Маверик, управляван от ответника А.Г.А., при което автомобила на ищците се е придвижил рязко напред и е изминал около стотина метра. В следствие на камшичния удар, ищцата А. е получила травми в областта на врата и гърдите, изпитвала е силни болки в областна на главата, врата и гърдите отпред, вземала е лекарства за обезболяване и успокояване и е била приета за лечение по травматология, където е била под лекарско наблюдение. Вследствие на същия удар, ищецът Д. е получил  травми в областта на врата, челото, носа и устните, имал главоболие болки в областта на врата и гърдите отпред, наложило се да приема лекарства за намаляване на болките и нервното напрежение. И двамата ищци са били с поставени предпазни обезопасителни колани, но независимо от това вследствие нарушаване правилата на движение от страна на ответника са им били причинени описаните телесни увреждания.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа.

Ответникът, редовно призован в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявеният иск, като твърди, че няма вина за настъпилото ПТП, а ако съдът приеме, че ответникът има вина за това твърди, че е налице съпричиняване от страна на ищците, тъй като не са били с поставени предпазни колани. Ответникът не оспорва, че действително на посочената от ищците дата е управлявал автомобила си Форд, като на кръстовището до ХЕС АД, наближавайки светофара е видял, че същият е с включен зелен сигнал, пред него е имало друг автомобил, който се движи бавно в същата посока. Ответникът, следейки светофара се движел с разрешената скорост, при което е последвал удар с движещия се пред него автомобил. От ударения автомобил са излезли ищците, движили са се нормално и са отказали помощ, но ответникът позвънил на телефон 112. Пристигнала полиция, ищците отказали да бъде извикана линейка и на предложението на пристигналия полицай.

По искане на ответника по делото бе конституиран в качеството на трето лице помагач застрахователното дружество, в което същият към момента на ПТП е имал действаща застраховка, а именно ЗАД ”ОЗК-Застраховане” –АД гр.София. От третото лице помагач е депозирано становище, с което се оспорва изцяло предявения иск по основание и размер и се поддържа становището на ответника, изложено в неговия отговор за неоснователност. Също се желае отхвърляне на предявените искове за неимуществени вреди като неоснователни.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Страните не спорят, че на 13.05.2013 г. на обяд, на първото кръстовище със светофарна уредба на влизане в гр. Я. в посока от гр. С. се е случило ПТП. Това обстоятелство се потвърждава от представения АУАН № *** г., в който се сочи, че ответникът А., управлявайки лек автомобил Форд Маверик в посока към кръстовище ХЕС, без да спазва необходимата безопасна дистанция блъска движещия се пред него и намаляващ скоростта си лек автомобил Ситроен. Съставеният акт е подписан от А. със забележка, че няма да обжалва.

По искане на ответника за изясняване механизма на настъпилото ПТП по делото бе назначена, изслушана и неоспорена авто-техническа експертиза. Заключението на вещото лице автоексперт е, че скоростта на автомобил Форд Маверик в момента на удара в автомобил Ситроен е била около 68,4 км/ч, а скоростта след удара около 24.7 км/ч. Данните относно скоростта на автомобил Ситроен към момента на удара са противоречиви, а при дадения механизъм на настъпване на произшествието, скоростта на Ситроен към момента на удара влияе само и единствено на изместването на автомобила след ПТП. Изместването на 100 м на автомобил Ситроен след мястото на удара се дължи най-вероятно на обстоятелството, че е бил в процес на спиране или потегляне. Ако автомобил Ситроен е бил в спряло положение, няма техническа възможност да се измести на такова голямо разстояние след удара. Според вещото лице техническата причина за настъпване на ПТП е несъобразената скорост на движене на автомобил Форд, превишаваща максимално разрешената за този участък от пътя, но причината за настъпилите телесни увреждания по двамата пасажери в Ситроен се дължи само и единствено на тяхното безотговорно неспазване на техническите норми, а именно поставянето на предпазни колани. При поставен предпазен колан, тялото на И.Д. няма как да достигне челното стъкло на Ситроен, което важи и за М.А. – тялото да достигне волана. При положение, че двамата пасажери в Ситроен са били с поставени предпазни колани, констатираните увреждания на гръдния кош и лицевата част на главата не биха настъпили. В съдебно заседание вещо лице П., изготвил авто-техническата експертиза поддържа заключението си и добави, че разсъжденията му относно неизползване на предпазни колани от ищците са от техническа гледна точка, а не от медицинска, като има предвид увреждането на И. по главата. Ако е имал поставен колан, тялото на пасажера до водача няма как да се завърти, за да си удари главата. Съдът приема заключението на вещото лице по авто-техническата експертиза като годно доказателство с оглед обективното му и компетентно изготвяне.

В подкрепа на твърденията си за получени  вследствие процесното ПТП травми, ищците са представили съдебно – медицински удостоверения. Съдебно - медицинско удостоверение № ***г. е със заключение, че на пострадалата М.А. е установена автомобилна травма – травма вътре в автомобила при неговото блъскане от друг лек автомобил, движещ се с голяма скорост, при което е получила контузия на главата и врата с наличие на умерено изразена болезнена оточност на тъканите в областта на врата като болките се засилват при опипване с ръка и при раздвижване на главата, кръвонасядания и умерено изразена болезнена оточност в областта на гърдите, непосредствено в областта на гръдната кост, като болките също се засилват при опипване с ръка и при раздвижване на снагата и при дълбоко вдишване. А. е получила и остра стресова реакция. На освидетелстваната съвкупно е причинено временно разстройство на здравето неопасно за живота, т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Съгласно съдебно - медицинско удостоверение № *** г. на пострадалия И.Д. се установило, че при възникналото ПТП е получил автомобилна травма - травма вътре в автомобила при неговото блъскане по време на покой от друг лек автомобил, движещ се с голяма скорост, при което е получил контузия на главата и врата с наличие на умерено изразено болезнена оточност на тъканите в областта на челото, носа и горната устна с наличие на охлузвания на тези места, умерено изразени болки в областта на гърдите, непосредствено в областта на гръдната кост, като болките се засилвали при опипване с ръка, при раздвижване на снагата и при дълбоко вдишване. На освидетелствания съвкупно е причинено временно разстройство на здравето неопасно за живота, т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.   

По искане на ищцата А. във връзка с получените от нея травми по делото бе назначена съдебно-медицинска експертиза. В заключението си вещото лице потвърждава изложеното в съдебно-медицинското удостоверение издадено на М.А. за получените от нея травми и стрес вследствие на процесното ПТП. Вещото лице е добавило, че описаните травматични увреждания отзвучават за около един месец. При прегледа на А. от вещото лице, същата е представила амбулаторен лист от психиатър от 28.02.2014 г. с диагноза смесено тревожно депресивно състояние, което тя лекува преди травмата, но в материалите по делото няма такава документация. При разпита в съдебно заседание вещо лице д-р Б. също заяви, че травмата, която би се получила, ако при механизма на удара пострадалите са били с колани има различна характеристика. Тялото в първия момент политва назад, а после напред при камшичен удар, като травмата на гръдната кост в ситуация на непоставен колан е възможна, но е с друга характеристика на воланната травма.

По искане на ответника като свидетел бе разпитан полицай М.М., посетил произшествието на място. Свидетелят М. заяви, че са били изпратени от дежурния след сигнал на кръстовището на ХЕС. На бул.”***” е имало автомобил Форд, който е бил с деформация отпред и автомобил Ситроен с деформация отзад. Ситроен-а бил преминал кръстовището и бил в началото на ул.”***”. При пристигането си полицаите попитали има ли пострадали и двете страни заявили, че няма пострадали, като водачът на Форд-а също е казал, че ги е питал. Свидетелят М. не помни дали момчето и момичето от Ситроен-а са били вътре или извън автомобила, попитали са ги дали имат нужда от помощ, но те отказали. Доколкото си спомня свидетелят заявява, че единият имал леки повърхностни рани по лицето, но не помни кой. Не може да отговори дали са имали колани или не.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Съгласно текста на тази разпоредба всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другимо. Според втората алинея на същата разпоредба във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Съдът счита, че в настоящия случай се установиха всички предпоставки за уважаване на иска, а именно, че на 13.05.2013 г. ищците са претърпели ПТП по вина на ответника, който както твърди вещото лице по авто-техническата експертиза в момента на удара на управлявания от него лек автомобил в автомобила, в който са пътували ищците скоростта е била около 68,4 км/ч. Техническата причина според вещото лице за настъпване на ПТП е несъобразената скорост на движение на автомобила Форд, превишаваща максимално разрешената за този участък на пътя. Според съда ответникът А. е нарушил също така и разпоредбата на чл.23 ал.1 от ЗДвП за това, че водачът на ППС е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. При това положение за съда е безспорно установено, че ответникът носи вината за настъпване на процесното ПТП, като същият не успя да обори презумцията на разпоредбата на чл.45 ал.2 от ЗЗД.

От представените съдебно – медицински удостоверения и от назначената по делото съдебно – медицинска експертиза се установи също така, че ищците са претърпели травматични увреждания, вследствие на процесното ПТП, като по този начин им е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Предвид изводите, направени от двете вещи лица – автоексперт и доктор съдът приема за основателно възражението на ответника, че е налице съпричиняване от страна на ищците на техните увреждания, тъй като същите са били независимо от твърденията си без поставени обезопасителни колани. Вещото лице по авто- техническата експертиза е категорично за това, че причината за настъпилите телесни увреждания по двамата ищци е само и единствено неспазване от тяхна страна на техническите норми, а именно поставянето на предпазни колани. Вещото лице по съдебно - медицинската експертиза при зададените му въпроси в съдебно заседание, също потвърди извода на авто-експерта за това, че ищците вероятно са били без поставени предпазни колани. С оглед тези обстоятелства, съдът приема, че е налице съпричиняване на травматичните увреждания от страна на ищците.

Съгласно чл.51 ал.1 от ЗЗД обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Причинителят на вредите отговаря само за тези, които са пряка и непосредствена последица от извършеното от него деяние. Вредите, причинени от пострадалия не са пряка и непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите деяние. За тях последният не следва да отговаря и те остават за сметка на самия пострадал. Действителните вреди, за които причинителят следва да отговаря са вредите, които се получават след приспадане от общия размер от вредите, които пострадалият е съпричинил, т.е. разликата между общия размер на вредите и вредите съпричинени от пострадалия. За определяне на този действителен размер, за който причинителят отговаря, съдът е длъжен сам и служебно да приспадне от общия размер на вредите, размера на вредите, които пострадалият е съпричинил. Съдът счита, че в случая е налице именно тази хипотеза на намаляване на действително причинените вреди, като приема за установено от доказателствата в настоящото производство, че ищците в качеството си на увредени са допринесли за своето увреждане, поради което не следва да получават обезщетение в пълен размер.

Ако не беше налице съпричиняване, съдът оценя, че паричния израз на причинените на ищците травматични увреждания вследствие на ПТП се равнява на 1000 лв. за всеки от тях. Това е така, тъй като установените от доктора, изготвил съдебно – медицинските удостоверения непосредствено след случая са окачествени като временно разстройство за здравето, неопасно за живота и извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Други доказателства във връзка с причинените травми и тяхното установяване, а именно: амбулаторни листи от извършени прегледи, доказателство за това, че ищцата А. е била приета на лечение в отделение по травматология под лекарско наблюдение, доказателства за изписани след прегледите медикаменти, облекчаващи страданията на ищците не бяха представени от тях. Поради това съдът оценя, че стойността на претърпените от тях неимуществени вреди е в размер на 1000 лв. за всеки, но прилагайки разпоредбите за намаляне на обезщетението поради наличие на съпричиняване, съдът приема, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки един от ищците по 500 лв. неимуществени вреди. В останалата част претенцията като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

По отношение на  искането за присъждане на разноски от страна на ищците, тъй като същите са правени поотделно от двамата, съдът ги изчисли отделно, спазвайки правилото на чл.78 ал.1 от ГПК по отношение на ищцата А. за това, че се дължи заплатеното възнаграждение за един адвокат. Предвид тези обстоятелства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата М.А. направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска в размер на 105 лв., а на ищеца И.Д. направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска в размер на 90 лв.

На основание изложеното, ЯРС

 

 

 

 

                                                             РЕШИ:

 

ОСЪЖДА А.Г.А.,*** на основание чл.45 от ЗЗД да заплати на М.Д.А., ЕГН ********** *** и на И.С.Д.,***, к-с „*** по 500 лв. на всеки, представляваща стойността на причинени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 13.05.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 13.05.2013 г. до окончателното изплащане на сумите, като искът в разликата над 500 лв. до размера на 5000 лв. за всеки, като неоснователен –ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА А.Г.А. с посочени данни да заплати на основание чл.78 ал.1 от ГПК на М.Д.А. направените по делото разноски в размер на 105 лв. и на И. Т. Д. направените по делото разноски в размер на 90 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.