Опитвам се да гледам на случващото се отстрани, като безпристрастен анализатор, но се питам колцина са тези, които са способни да останат незасегнати от бушуващите страсти. Защото този път, натрапващ се факт е, наистина има сблъсък, граждански сблъсък, гражданско противопоставяне, някакви наченки на гражданско общество, изявяващо се и оцеляващо, въпреки многопосочните манипулации.

Има граждани, истински граждани, сред тези, които са платени, за да обслужват нечии доктринерски мераци, има честни, неподкупни студенти, дори ако има и такива, които са в плен на същите доктринерски мании. Няма съмнение, че заинтересованите от провала на правителството и парламента политически субекти, правят всичко, което е по-силите им, да съборят ненавистната им власт.

Сигурно е обаче и това, че на едно чувствително мнозинство отдавна са му омръзнали политическите шашарми, че вече наистина има бунтуващи се граждани. И е трудно, дяволски трудно, щом е тъй, да се прогнозира какво би се случило, как и кога, въпреки че лесният отговор е от ясен по-ясен. Лесният отговор е, че това Народно събрание, което е крайно непопулярно, и излъченото от него правителство, срещу което има яростна опозиция, ще паднат след броени дни. Лесният отговор, разбира се, като всяко лесно решение, би могъл да се сбъдне мигновено, без всякакви сътресения, но би могъл, най-неочаквано, да ни изправи и пред неподозирани изненади.

Един скандал, например, който да посочи, ясно и категорично, користните организатори на протеста, кой плаща, какво плаща, защо плаща, би могъл да пренасочи народния гняв, особено ако стане пределно ясно, че се плаща на ултраси, да речем. Само че по-логичното, най-логичното, е правителството да падне и това, може би, е действително логичен край, щом това правителство не е оставено, нито за миг, да работи спокойно. А друг въпрос е, че няма никаква, ама никаква логика в това, да се пречи на правителството да работи, ако то работи добре, видимо по-добре от предходното, да речем.

Така или иначе, едно необмислено назначение, ако приемем, че този измислен повод е действителната причина, предизвика нестихващ протест, прераснал в студентска окупация, който е на път да събори правителството. И да сбъдне мечтата на ГЕРБ, НФСБ, Реформаторския блок и всички, които се надяват да си поделят властта утре и излъчат правителство, прокламирано като друго, различно, качествено ново. Как точно ще се случи това, не е ясно, щом липсва ново законодателство, а посланията за нов морал, преодоляване на задкулисието и антиолигархичен модел са подчертано демагогски.

Не спекулативни, подчертавам, а демагогски, защото никой средно интелигентен човек не би допуснал, че тези, които ги излъчват, не си дават сметка доколко неосъществими са. Направо невъзможни са, ако говорим сериозно, защото е известно, че едно внушително мнозинство от нашите политици е зависимо от олигархията. Не просто известно, а видимо е, щом се знае, че президентът Плевнелиев, неуморим борец против правителството, е твърде близък с печално известния олигарх Прокопиев, а е не по-малко близък и с Бойко Борисов, около когото също се визира олигархичен кръг.

Противниците на Плевнелиев, очевидно, имат достатъчно основания да твърдят, че докато воюва показно с олигархията, той отстоява нечии олигархически интереси, дори не нечии, а своите, което е, освен всичко друго, и задкулисна игра. Що се отнася до новия морал, ако не става дума за откровена комунистическа пропаганда, става дума за чудовищно неразбиране на проблема. Инак е пределно ясно, разбира се, че трябва да има морал в политиката, както и това, че досега съществуваше остър дефицит от тази субстанция в нашенската политика. Не е ясно, обаче, защо са тъй гръмогласни, докато проповядват морал в политиката, дългогодишни политици, опорочили я, опрофанили я, опростачвали я в продължение на десетилетия.

Дълг на всеки честен гражданин и преди всичко на прогресивното студентство е да разобличава всеки от тези тарикати, които отново се примъкват към новите политически формации. Примъкват се те, да речем, най-вече към Реформаторския блок, което също е задкулисна игра, щом отдавна изхабени и корумпирани политици, намятат нови, чисти и светли одежди. И, което е същественото, не само отказват да носят отговорност за попарата, която са дробили, при тъй очевидната историческа вина, а се обявяват за реформатори, което е и наглост, и малоумие.

Ненаказана, за жалост, наглост и добре пресметнато малоумие, щом ранобудните студенти или съвестните граждани, наместо да ги разобличат, ги аплодират. Ето, това се случва напоследък, в тези разбунени дни, а го изтъквам нарочно и се опитвам да го анализирам, защото всички чакат да падне правителството, но никой не мисли какво ще се случи сетне. Или, ако мисли, което е удивително, а и ужасяващо, прави сметки без кръчмар, чака отново, за кой ли път, поредното чудо, или поредната шарлатания, които да са му по мярка.

Гражданското общество, ако наистина го има, както упорито ме убеждават, би трябвало да не позволи нови шарлатании и аз не се съмнявам, че ще е сериозна преграда в това отношение. А и Конституцията, толкова обсъждана, подчертано некомпетентно, за жалост, пък и оплювана, емоционално и неаргументирано, си е на мястото, та чудесата са почти невъзможни. Всичко това прави твърде лесни прогнозите на бъдещето, трезвият анализатор, без съмнение, бързо би посочил печелившите след извънредните избори. Натрапващият се извод е, разбира се, че статуквото ще остане непроменено, че не е изключено и още по-категорично фиаско за ГЕРБ, които упорито напъват,

Бог знае защо, за нови избори. Сигурно е, че ще прекрачат и в новия парламент Цветан Цветанов и Цецка Цачева, както и Антон Кутев и Мая Манолова, сигурно е и това, че ДПС вече е намерило достойни заместници на Пеевски и Бисеров. Не е сигурно, вероятно, единствено бъдещето на „Атака” , що се отнася старите парламентарни сили, но е почти сигурно, че мястото й ще заеме националистическа партия, не по-различна по манталитет. А като е дума за новите парламентарни сили, никак не е сигурно, че Реформаторският блок ще съумее да прескочи заветните четири процента, въпреки насиления оптимизъм на мнозина.

Насилен оптимизъм, казвам, защото е очевидно, че набързо скалъпената формация е разкъсвана от вътрешни конфликти, от политически и личностни противоречия, което не вещае нищо добро. Ако се обърнем назад, например, бързо ще схванем, че привидно успешното ОДС бе обречено на разпад, щом по алхимичен способ съешваше крайно десни формации като БДФ с подчертано леви, социалдемократически или зелени формирования.

Същият проблем, по всяка вероятност, съществува и сега, а е съвсем сигурно, че далеч по-непреодолимият проблем ще се окаже личностното противопоставяне, щом отсега е ясно, че е неизбежен сблъсъка между хората на Кунева и Костов, да речем. Въобще, оптимизмът на ГЕРБ, меко казано, е неоправдан, ако разчита на коалиция с Реформаторския блок, а съвсем неоправдан, ако разчита на така наречената „широка коалиция” с БСП.

Подобно безпринципно, цинично, политическо инженерство, е съвсем неконструктивно, ще роди урод, няма да допринесе за жадувания прогрес и справедливо ще провокира народния гняв. След подобен компромис, или идиотщина, гражданското недоволство би трябвало да е далеч по-мащабно. При подобен компромис, или идиотщина, може би, ще дочакаме и революцията, която сега, за пореден път, като че ли, отново ще съумеем да избегнем. Дай Боже да я избегнем, за да избегнем и насилието, но отново сме губещи май, всички ние, целият български народ, от двете страни на барикадите, щом пак ни съпътства неудобният въпрос: Защо ги ручахме жабетата?...

Любомир Котев