Демокрацията, беше казал Чърчил, е несъвършен обществен строй, има много кусури, но нищо по-добро все още не е измислено! Така си е и досега: нищо по-добро все още не е измислено, та добрата стара демокрация, въпреки кусурите си, осигурява реда, законността и свободата. В най-развитите държави, нека изтъкна, най-цивилизованите, които постигат просперитета си заради демокрацията, заради тъкмо този изпитан обществен строй. И ние, помним, копняхме за демокрация, бленувахме я, а като доживяхме да я имаме, наместо да потърсим реда, законността и свободата, които ще я циментират, поругахме демокрацията. Още на старта, още преди да сме й се порадвали, преди да сме я усетили, преди да сме я осмислили, ние вече я гонехме, не я искахме и дори не усещахме безумието си. Тъкмо тъй беше, същинско безумие, но не разбирахме, че като искаме избори до дупка, не искаме демокрацията. Избори до дупка! – трогателният лозунг от първите дни на демокрацията, отразява и наивитета ни, и дебелоочието, направо гьонсуратлъка на едва прохождащата политическа класа. Новите хора, т.е. дечицата на старата номенклатура, както се оказа, ни убеждаваха тогава, че най-важното, единствено важното в конкретния исторически момент е БКП да сдаде властта. Новите хора, които бяха и ченгета, дисциплинирана и въоръжена армия, разпалено обясняваха, че трябва да отнемат властта на комунистите на всяка цена, с всички средства, без значение как. И не знаеха, или не казваха, че демокрацията е процедура, че ако прекрачиш отвъд процедурата, ако я побългариш, да речем, с изборите до дупка, вече си я компрометирал, изкривил, оцапал. Така, още тогава, в онези паметни дни на празни възторзи, превърнахме нашата едва прохождаща демокрация в нашенска демокрация, в поредния роден урод! Урод, подчертавам, плашещ, отблъскващ, като всеки урод, и ялов, като всеки урод, неспособен да роди нищо, нищичко. Освен разруха и омраза, разбира се, освен негативизма и грозотата, естествените спътници на всеки урод, на всичко недоправено, недозряло, ненужно. Да ненужна беше тази демокрация, такава демокрация, която наместо да е преобразуваща сила, позитивна сила, конструктивна сила, е нещо друго, съвсем, ама съвсем различно. Наместо да реши проблемите ни това уродливо отроче, съвсем закономерно, умножи проблемите ни! Започнаха се, помним, реституции, приватизации и ликвидации, които преразпределиха държавната собственост, за да заработи тя уж по-ефективно, пък се стигна до срутване, съсипване на икономиката ни. Усърдно повтаряната в ония дни „мъдрост” на един съветски академик, която ни уверяваше, че държавата е лош стопанин, не ни помогна да намерим по-добри стопани за предприятията си. Напротив, намериха се ликвидатори, назначихме ликвидатори навсякъде, в стопанствата, със закон, и в комбинатите, без закон. Едните продаваха селскостопанския инвентар, барабар с комбайните и тракторите, за жълти стотинки, на цени на старо желязо, а и унищожаваха безмилостно добитъка във фермите. А другите нарязаха на скрап инсталации за милиони, хиляди тонове метал, скъпи, благородни метали, за да спечелят милиони бързо и лесно. Не останаха по-назад и тия, които не нарязаха предприятия, бързаха и те да печелят лесно, та сложиха фирмите на жените си, на тъщите си, на дъщерите си и на входа, и на изхода на нещастното предприятие. Въобще, в ход бе великата криминална революция, голямото разграбване, което някои нарекоха: начално натрупване на капитала. Все трябва да се започне отнякъде, трябва да стане някак, трябва да изринем проклетия комунизъм! Изринахме го, а с него изринахме демокрацията, още непуснала корен, пък и България изринахме! Не беше, за жалост, само икономическата съсипия, а всичко съсипахме, докато постигахме, наглед, лелеяното разделение на властите. Да, имахме вече независима съдебна власт, гордеехме се с третата власт, неподвластна на партията, никому неподвластна, решаваща само по съвест. Кешки да не беше се случвало, бързо-бързо щяха да изохкат някои нещастници, то май бе по-добре, като казваше партията, правосъдието май пак не е правосъдие. Имаше ревльовци, но имаше и независими медии, горда четвърта власт, за чудо и приказ, досущ като третата и тя, уж свободна, пък несвободна. Няма свобода на словото там, където има икономическа принуда, какво по-логично от това, пък и как да е свободна една медия, из която пърхат неграмотници. Бездарието е фашизъм! - беше казал поетът, но помним ли, вникнахме ли в думите му? Как стана тъй, чудя се, че не само бездарници, но и неграмотни, малограмотни хорица, без дипломи и с купени дипломи, обсебиха четвъртата власт? Всъщност, чудехме се, а сега е ясно, че някому бе нужно тъкмо това, че щом има избори до дупка, ще има подкупни магистрати и журналисти без дипломи, ще има и още куп безобразия, които да осигурят комфорта на мошениците. Ясно е не само това сега, много неща се изясниха, но така и не разбрахме, че демокрацията е процедура, оказва се, така и не знаем, че ако нещо сме сбъркали, ако нещо сме изкривили, трябва да го оправим, докато не е станало фатално късно. Демокрацията е демокрация, една и съща, неизменна, от древността, от времето на Платон, който описа как се създава държава чрез нея, от времето на Сократ, който не позволяваше да я изкривяват, та затова го осъдиха да изпие чашата с бучиниш. Тази чаша, да припомня и това, тази зловеща чаша, бе чаша на безсмъртието за него, а тези, които го осъдиха, бяха презрени от поколенията, не просто осъдени, но и презрени. Въобще, демокрацията е нещо свято за всеки, който иска ред, законност и свобода, за всеки, който иска икономически и социален прогрес, за всеки който иска справедливост, морал, красота. Така е било всякога и навсякъде, но не и у нас, където има избори до дупка, където все някой протестира против законно, подчертавам, законно и демократично избраното правителство. И, което е поредният нашенски парадокс, протестиращите против законно и демократично избраното правителство, протестират, забележете, в името на демокрацията, която това правителство, видите ли, потъпквало. Би било смешно, много смешно, ако не беше тъжно, много тъжно, но залутаните в протеста уж млади и уж образовани хора, уж бранят демокрацията, докато я поругават най-безпардонно! Хубаво или лошо, харесвано или не, това правителство е избрано чрез процедурата и гарантирано от Конституцията, хубавата или лоша, харесвана или не, но действаща Конституция. Несекващите протести, емоционално погледнато, може да са много симпатични, както казват някои, но от правна гледна точка са противоконституционни и недемократични. И ако тези хора, залутани в протеста, засилили се да сменят системата, наистина искат да я променят към по-добро, би трябвало да знаят, ако не друго, поне казаното от Чърчил. Демокрацията, ще повторя, засега, все още, не можем да подменим са по-добър обществен строй, въпреки очевидните й недостатъци…