Някой упорито му казват дневен ред на обществото. Толкова упорито, колкото е нужно, за да се превърне в клише. Дневният ред веднъж беше примането в НАТО, след това влизането в ЕС, по средата, може би, се появи Симеон Втори и той стана номер 1 в Дневния ред.

Не може без клишета, вижте как е в любовната лирика и в програмите на повечето политически партии. Същевременно не мога да разбера защо от сутрин до мрак в последните една-две седмици ни занимават с полицейските рокади.

Че е своеобразно разчистване на сметки, няма нужда да го мелят по двеста пъти на ден. Че БДП и ДПС искат да намерят топли места за своите кадри, също е ясно. Сега в полицията, уте в областните управи, вдругиден във всевъзможните бордове на директорите.

А щяха да мислят най-вече и преди всичко за икономиката на България. И за финансовото й положение. Не чувам нито едното, нито другото, освен онова усещане на премиера Орешарски, че ще загубим арбитражното дело за АЕЦ "Белене" и ще трябва да платим на руската фирма 1 млр. Евро.

Министър-председателят обаче пропуска другото - че като подпишем за нова атомна централа ще платим, вероятно десетина милиарда Евро.

Вие имате ли ги? Не. Със сигурност ги няма и Орешарски, но това не му пречи да ни хвърли в тази авантюра, за да благодари на Станишев, който пък да рапортува зауспеха на Кремъл...