Абсурдно е това, което се случи в деня за размисъл да се тълкува като криминална новина.
Дори Данко Щурото, идиотът на едно средногорско село, ще ви го каже, ако може да погледне с едно око от гроба.

Лютви Местан, лидерът на ДПС, обяви случая в печатницата в Костинброд като опит за държавен преврат. Шефът на БСП Станишев игра също мощно на политическата струна.
А това са все лидери на политически формации, а не мъже от пивницата на ъгъла, които закусват с две мастики. Така че в деня за размисъл, при всичките резерви, които имам към Бойко Борисов и неговите оръженосци, законът бе шкартиран.

Аз също го игнорирах, след като Николай Бареков почна да работи на пълни политически обороти в ефира на поверената му телевизия. Пред областната управа в Ямбол в 19,30 часа на същия този ден за размисъл се проведе митинг с политически искания за оставка на председателя на Районната избирателна комисия, който е от квотата на ГЕРБ.

В началото десетината гневни мъже говореха уж в качеството си на граждани, двадесет минути по-късно пристигна Минчо Спасов, един от доверените хора на Симеон Втори, и изчете текст, в който ясно изрече на коя партия е водач на кандидат-депутатската листа.
Веднага след това групата недоволни граждани, изреваха дружно, че са представители на ВМРО и че изборите се фалшифицират. Дошлите бавно и тържествено униформени и цивилни ченгета изобщо не знаеха какво да правят.

И по-добре, защото когато нашата полиция ни пази, могат да станат страшни истории.
Политическата агитация в свещения за някои ден на размисъл отиде на кино.
Което не прави от Бойко Борисов и съпартийците му мъченици, разбира се. ГЕРБ беше затънала до шия в гюбрето на „калинките” и подслушванията, от които много добре се разбираше, как управляват съдебната система. С привикване и указания да се потули тоя или оня случай, кореспондиращ с Наказателния кодекс.

Въпреки изявленията на вожда си, и в ГЕРБ не искат искрено касиране на изборите и ново, бързо отиване пред урните. БСП, минаваща по някаква странна инерция, все още за лява партия, и герберите, са в клинч. Боксьорите прибягват до клинч, когато са много уморени. Или неуверени в силите си.
 
Това, че в четвъртък ББ игра поредния си бабаитски спектакъл, не бива да заблуждава. Той просто иска да стане опозиция с лафа на един стар мой колега, който при сложни ситуации свирепо се криеше, а сетне пристигаше запъхтян от къщи, за да каже дежурното си:”Аз нали  ви казвах!”

Десният избирател не е избирателят на ГЕРБ. Антикомунистите не са хората, които имат пари и са в лодката на средната класа или по-нагоре. Истински десен избирател към момента в България не съществува.
 
Затова и когато слушах на предизборна среща далеч от микрофоните на медиите Иван Костов, той говореше за правителството на ББ като „мутренско-комунистическо”. Европейската народна партия в случая с ГЕРБ е просто един красив декор и не може да бъде никакъв критерий за дясната същност на партийния строител Цветанов и подопечните му партийни структури. В ГЕРБ изобилства от „калинки”, най-сетне докопали се до някаква властова позиция, както и от олигарси, криещи се от светлината.

БСП е лява партия до края на изборния ден. Оттам насетне нейните явни и полутайни мултимилионери почват да напират да се осребрят „заслугите”им и да се направят данъците в тяхна изгода. Плоският данък не го измисли Данко Щурото, идиотът от едно средногорско село. Измисли го, би трябвало да помним, тройното съзаклятие, донесло вонящата на корупция формула 3-5-8.

Тези избори бяха, надявам се, краят на статуквото. Българите, колкото и да са видиотени, започнаха да търсят нови лидери и нов социален модел.
През февруари и март с покъртителен неуспех.
Което не означава, че са обречени на едно и също упражнение…