Промяна няма, статуквото се запази, в още по-уродлив вид, защото бе ограничена представителността, без да се промени политическата система или да се облагороди политическата класа. В този смисъл, воплите да се гласува, непременно да се гласува, са и напразни и спекулативни, наместо конструктивни. Те не само не допринасят за позитивна промяна, а тъкмо наопаки, осигуряват легитимност на компрометираната политическа система и още по-компрометираната политическа класа.

Простичка аритметика е, че колкото по-малка е подкрепата за компрометираните политици, толкова по-нелегитимна е властта им, пък и по-категорично е отрицанието на компрометираната политическа система. В цивилизованите страни, може би, активността на гласуващите предопределя и мащабното представителство, и противостои на манипулациите, но тук, очевидно, не е така.

Тук, нещата имат свой, своеобразен строй, не само в този случай, а въобще, в цялата кампания, белязана от грандиозни скандали. Според ГЕРБ, тези скандали, са дело на опозицията, не просто агресивна, а истерична, позволила си светотатството да отнеме на гражданите спокойствието в деня за размисъл. Двоумя се доколко подобни изявления са плод на цинично пренебрежение към обществото, на откровено малоумие и невиждана наглост, защото е ясно, че домораслите лидери имат много лошо мнение за хората.

Не случайно е налице подобно високомерие, подчертавам, щом тези нещастници, наречени вулгарно „лош материал”, отново гласуваха за любимеца си, разочаровал отдавна всеки мислещ човек в Отечеството. Само че, този същият, техният кумир, ако все още е любимец някому, слава Богу, е разлюбен от цивилизования свят, а промяната е тук, в този пункт! Може да не знаят нашенци, че срастването на изпълнителна и съдебна власт, по дефиниция, се нарича мафия, но в Европейския съюз знаят, пък и в Държавния департамент на САЩ знаят.

А онзи скандален разговор между Бойко Борисов, подсъдимия бивш министър Мирослав Найденов и настоящият Софийски прокурор Николай Кокинов е класически пример за мафиотщина. Както е класически пример за простащина и политическа безпардонност това, да речем, бившият премиер да ни занимава с естествените си нужди, в предизборни речи, забележете, наместо да измисли някакво що-годе приемливо оправдание.

Налице е престъпление, разбира се, углавно престъпление, но по-голямото, по-страшното престъпление е, че бюджетът за подслушване на „неудобни елементи” е два пъти по голям от бюджета на БАН. Ако са верни тези цифри, появили се в пресата, те са повод за национален срам, те са голям срам за нация, която напразно се гордее, че е преодоляла тоталитаризма. Никога, смея да заявя, в онова черно уж минало не са хабили толкова грешни пари, за да се контролират или шантажират уж свободните хора.

Подобно безобразие е неприкрито посегателство, истинско покушение, срещу демокрацията и гражданските свободи и е странно, невероятно, че някой си го позволява. Още по-невероятното обаче е, че цял един сомн от социолози, политолози и, за наш срам, журналисти, се е заел за брани, с Матросовска себеотреченост, любимия вожд Б.Б. С Матросовска себеотреченост, казвам, защото подмятания от рода на „Какво като подслушват” или „Кога не са подслушвали?” са пример за чудовищна сервилност. И, което е по-важно и по-страшно, за антидемократично, робско мислене!

Тези уважавани и известни хора, държавници и професори, все хора на новото време уж, които сме възприемали като безпримерни демократи, изведнъж се оказват врагове, заклети врагове на демокрацията, които нехаят, че някой брутално посяга на личното им пространство. Това, според мен, е доста прозрачен, натрапващ се пример за политическа проституция или политическа неграмотност, ако можем да им припишем и такъв грях. Не аз, бързам да заявя, ги упреквам в такъв или онакъв грях, а те вършат това, което и най-големият им душманин не би им погодил, те се саморазобличават като врагове на демокрацията.

Случилото се в Костинброд е скандал, огромен скандал, щом е налице опит да се подмени вота, да се осъществи фалшификация, мащабна фалшификация, която е отдавна планирана. Съществуват куп доказателства, категорични доказателства, че става дума тъкмо за щателно планирана, мащабна фалшификация на изборния вот. Най-категоричното е нереалната, смехотворна, но не безпочвена, както се оказа, прогноза на Мира Радева която би се оказала удивително точна, ако се използват фалшивите бюлетини.

Не тази възмутителна фалшификация обаче е най-страшното, а отношението на ГЕРБ към третата власт и четвъртата власт, а и към българския народ. Като казвам „българският народ”, бързам да поясня, нямам предвид клиентелисткия кръг или лумпенизираната маса, а хората, запазили достойнството си. И се извинявам, че говоря за лумпени, но не бих могъл да нарека инак хора, които бранят буйно любимата си партия, клеймейки достойния журналист без всякакви основания.

Те не само нямаха основания, те нагло лъжеха и хулиганстваха, досущ като своя лидер, апропо, който не пожали те само свободната журналистика, но и прокуратурата. Чудовищни, нецивилизовани, профански, нагли са обвиненията на Б.Б. и Цв.Цв. към прокуратурата, която всички чакахме, в продължение на десетилетия, да се противопостави решително на ширналото се беззаконие.

Принципността и мъжеството на господин Цацаров, оказва се, наместо да се радват на всеобща подкрепа и заслужени адмирации, срещат отрицанието и яростта на управлявалите до вчера и надяващи се пак да управляват хубостници. И тук, мисля, е препъникамъкът на тези нагли, нахални, но не дотам умни хора, които не си дават сметка, че не само всеки гражданин у нас, но и  в Европа, ще подкрепят градивните усилия на достойния главен прокурор Сотир Цацаров.

Гражданското общество, ако го има, доколкото го има ще укрепва, ще се развива, облягайки се на третата и четвъртата власт, отстоявайки, защитавайки редът и законността с всички средства. Арогантното, галфонско, бих казал, отношение и към третата, и към четвъртата власт, на постигналите Пирова победа в тези избори властници ги води към небитието. Към небитието, повтарям, защото свободата е мила, а демокрацията скъпа за мнозина, за огромната част от българският народ, който все някога ще се осъзнае и, след като не пожали царя, няма да пожали и пъдаря!

Всъщност, аз съм сигурен, че резултат от тези избори е само досадно недоразумение, което ще има краткотраен, ама съвсем краткотраен живот. Логиката на обществено-политическия живот е такава, че ако някой е забравил гениалните думи на великия Левски „Времето е в нас и ние сме във времето!”, то, времето, е немилостиво към него…