народно въоръжено въстание в България, Общинската организация на БСП в Ямбол ви предлага девет разказа на част от хората,които се трудиха 45 години,за да изведат държавата ни от една национална катастрофа.Те живяха в епоха днес непризната и неоценена,но истинска и важна част от нашата история.
С тях разговаря Мария Качулева.
ЖИВОТЪТ СВОЕТО ОТ НАС ЩЕ ВЗЕМЕ,КОГАТО ЗА НАСЛЕДНИЦИ СЛЕД ВРЕМЕ
ЩЕ ДОЙДАТ НАШИТЕ ПОТОМЦИ ТУК , РАЗКАЗВА ИЛИЯ ИЛИЕВ
Г-н Илиев,на 9 септември 1944 г. започна нова ера – ерата на социализма.Как преминаха социалистическите десетилетия в България?Какво взе тя от Вашата младост?
За мен 9-ти септември и събитията след тази дата са съдба!Не съм бил роден тогава,но израстнах във време на революционни промени.В годините,когато с вдъхновение се пееше един стар текст на „Интернационала“,в който се казва : бой последен е този,дружно вси да вървим,нашето поколение все още вярваше в това.Но с годините ставаше все по осезателно чувството,че нито заедно ще вървим,нито лесно ще достигнем до последния бой.Денят 9-ти септември 1944 година създаде всички политически,социално-икономически и прочие възможности да построим живота си по свой образ и желание,а не обречени да бъдем никой.Това политическо преформатиране ми даде възможност да получа добро професионално образование,да се докосна до националните и световни достижения на културата ,да се реализирам преследвайки мечтите си,да създам семейство и да възпитам деца и внуци! И тази съдба в ерата на социализма споделиха поколенията отгледани в тази епоха!За нас тя беше непрестанна борба и аз се посветих на нея! Младостта ми премина под знака на това необратимо желание да работя посветен на тази идея,която ми стана толкова близка.Борих се за нея през по-голямата част от съзнателния си професионален живот.
И след половин век мога с ясно съзнание да кажа,че социалистическите десетилетия не взеха нищо от мен.Те ми дадоха много и най-вече удовлетворение от постигнатото.
В продължение на 45 години България вървя по пътя на социалистическото развитие.Не бихме могли и днес след тези тридесет и пет години демокрация да си представим това движение без историческото значение на Априлския пленум на ЦК на БКП от 1956 г. или без Десетия конгрес и приетата от него Програма за изграждане на развито социалистическо общество.Ако днес,от дистанцията на времето трябва да определите три от приеманите през годините решения на БКП за най-значими,кои ще бъдат те според Вас?
Всяка идеология или идея,когато се релизира като конкретен модел на общественно политически живот, изисква от политическата партия или субект на управление вземането на решения,понякога тежки,които да гарантират успешното прогресивно развитие на обществото. Особенно важно е да се вземат правилни решения,когато липсва исторически опит.А този опит на България в тези години липсваше.Безспорно Априлският пленум и Програмата за строителството на развито социалистическо общество са такива решения - трудни,но важни. Априлският пленум на ЦК на БКП,като част от политическа кампания с кадрови решения в Източна Европа,отвори пътя за развитие на демократизацията в обществото,свободата на духа и творчеството.Неговите решения ликвидираха някои отклонения от посоката,в която започна преустройството от монархия в република на България.А едно от най-важните беше ликвидиране култа към личността.Пленумът даде началото на т.нар. „априлска линия“ на БКП.Извърши се най-мащабната подмяна на ръководни кадри в партията и държавата,даде на нас надежда за смекчаване на тоталитарния режим на управление.
Програмата на Х конгрес на БКП беше успешен опит за визионерство, който обезспечи развитието на страната през 70- те и 80- те години на миналия век.Едва ли някой ще оспори факта, че през този период България постигна това което я нареди сред модерните социално-икономически общности.Конгресът утвърди директивите за стопанското развитие на страната през VІ-ата петилетка (1971-1976) ,а това е времето,в което аз отидох да уча и поставих началото на професионалната си реализация.
Няма да посоча трето важно решение на БКП.Според мен трябваше да бъде подмяната на някои обществени необходимости.Но се оказа една невъзможност да изчистим грешки, или по-вярно казано не ги забелязахме,не предвидихме промените, изчезването на основни политически и обществени ценности,пропуснахме да вземем под внимание необходимостта от радикални промени в края на 80- те години на миналия век.Пропиляхме ценно време без да вземем решение за действие в променящите се социално-икономически условия и съжалявам за това.Но развитието на световната история, особенно през 20-те години на ХХІ век ,показа че идеите,ценностите и особенно морала на тази епоха ще се споделят от все повече хора на планетата и борбата в името на тези ценности ще продължава!
Развитието на Ямболския край в годините на народната власт архивите определят като показателен пример за преобразователната сила на социализма и далновидно политическо и държавно ръководство.Вашата оценка каква е ?
Орисията на Ямболско да е бедна селкостопанска погранична част на държавата дълго беше характеристика,която успешно променихме в първите двадесетина години след 9-ти септември 1944 г.Излишно е да изброявам какво се създаде от народната власт и в какво се превърна Ямбол и Ямболски окръг в резултат на едно бурно икономическо развитие,част от което бях и аз още в началото на своето професионално утвърждаване.Все още могат да се видят следите от него.Ямбол стана регионален център,разви модерно образование, показа забележителни успехи в развитието на културните процеси, но най-вече възпита горди и свободни хора,даде им възможност да строят съдбата си сами.Развитието на Ямболският край през онези 45 години е наистина типичен пример за това! Бях професионално и политически ангажирана частица от него и не искам да давам оценка.В днешно време критериите за успех са заменени с други представи за него и смятам,че двете епохи – след 9-ти септември 1944 г. и след 10 ноември 1989 г. не могат да бъдат механично съпоставяни. „Когато се наливаха основите“,както пише поетът Пеньо Пенев , „какъв живот живяхме ний“!? А днес? Днес е друго – дойдоха нашите потомци!
Илия Илиев е роден в Ямбол през 1948 г. в семейство на работници.Завършва с висок успех Техникума по механотехника в родния си град и отива да следва в Института по културата в Санкт Петербург от където излиза с гражданска специалност културолог.Приет е за член на БКП и се мести в Москва,където след още четири години завършва и второто си висше образование в Академията за социално управление със специалност управление на идеологическите процеси.Връща се в България,в Ямбол, през 1974 г.и е изпратен на работа в Профсъюзите,където в продължение на още четири години изкачва йерархичната стълба до длъжността Секретар. През 1978 г. е изтеглен на работа в ГК на БКП Ямбол като Секретар,а година по-късно в ОК на БКП като Секретар по идеологическите въпроси,където работи до края на 1989 г.
Илия Илиев е бил два мандата общински съветник в Ямбол и член на Висшия партиен съвет на БСП