Бъдещето на ЕС зависи от способността ни да поддържаме и развиваме Обединена Европа като гарант на сигурност, стабилност и просперитет за европейските граждани, да укрепваме нашата сигурност и отбрана и да разработим ясна стратегия за връщане на мира в Европа.

Всеки ден от войната между Русия и Украйна води до нарастване на риска за световния мир. Конфликтът вече се превърна в глобален икономически сблъсък, който изтощава нашите икономически и социални системи, подхранва политическа нестабилност и популизма в ЕС и поставя на изпитание европейската отбранителна архитектура и индустрия, единство и солидарност. От първия ден на тази война България остро осъди военната агресия и е част от усилията на ЕС за оказване на подкрепа за Украйна, включително за амбициите на страната за пълноправно членство в съюза.

Европейският съюз обаче не трябва да избягва отговорите на трудните въпроси. Войната ни изправи пред много предизвикателства, включително за нашето критично мислене, способността да анализираме задълбочено и оценяваме всички стратегически и оперативни аспекти и рискове.

Всички видяхме примери за погрешни стратегически преценки в тази война. От една страна Русия подцени стремежа на Украйна да отстоява своята независимост и суверенитет, а руският генерален щаб не успя да превърне политически цели като „денацификация“ и „демилитаризация“ в приложима военна стратегия през първия етап на войната. От друга страна погрешни се оказаха и оценките за устойчивостта и капацитета на руската икономика и военна индустрия.

Помним анализите на много водещи експерти и политици, че в резултат на тежките санкции руската икономика ще рухне за няколко месеца и дори, че Руската федерация ще се разпадне. Нищо от това не се случи. Средният ръст на икономиката в ЕС е по-нисък от обявения в Русия – 3.6%, а страната произвежда повече снаряди и военно оборудване от ЕС.

Окуражаването на украинското военно ръководство от редица съюзнически експерти и лидери доведе до подценяване на основни принципи на оперативното изкуство. При тях се изискват определени условия като превъзходство в жива сила, оборудване и въздушно надмощие за осъществяването на каквито и да е настъпателни операции.

Резултат от това са много човешки жертви и материални загуби при продължително афишираното украинско контранастъпление, а Русия спечели инициативата. Очевидно е, че трябва да преосмислим следвания подход към тази война и възможно най-скоро да се завърнем към дипломацията и преговорите.

Всички съюзници в НАТО потвърдиха ангажимента си за подкрепа на присъединяването на Украйна към Алианса и въпросът не е „дали“, а „кога“ това ще се случи. А отговорът зависи от развитието на войната и възможността за постигане на устойчив и справедлив мир.

Стратегическият аспект на войната на Русия в Украйна не са оръжията и мунициите, а хората, тяхното обучение, оборудване и мотивация, както и цифрите, чиито анализ показва предимство за Русия.

Ако динамиката на тази война продължи без никакви промени, може да се стигне до ситуация, при която в Украйна няма повече хора, които да я защитават, нито да имат възможност да отблъснат Русия към границите ѝ от 1991 г.

Разбирам безпокойството на някои лидери, че ако Украйна не бъде подкрепена с всичко, включително войници, жертваме нашите ценности и международното право и се съгласяваме, че територии могат да бъдат завземани със сила през XXI в.

Трябва обаче да сме наясно, че НАТО не трябва да позволява да бъде въвлечен във войната. Това е жизненоважно, защото всеки директен сблъсък между НАТО и Русия може да доведе до глобален ядрен сблъсък с опустошителни последици. За да се избегне този сценарий, възможно най-скоро трябва да се върнем към полето на дипломацията и преговорите, като в този процес бъдат включени и всички стратегически участници. Срещата за мир в Швейцария, за която България изрази подкрепата си, е важна първа стъпка в правилната посока, която сменя фокуса от „победа на всяка цена“ към постигане на мир.

Тазгодишното 28-о издание на кръглата маса на „The Economist”, в което взех участие, е с фокус върху перспективите за преодоляване на предизвикателствата пред света, резултат от изострящите се геополитически конфликти, климатичните промени и дисбалансите в глобалната икономика. Признателен съм на президента Катерина Сакеларопулу и министър-председателя Кириакос Мицотакис за ползотворните срещи в интерес на стратегическото партньорство между България и Гърция.