Няма да коментирам г-н „Магнитски“. Една от най-отблъскващите привички в дребните души е, че подозират своите низости у другите, както е казал Балзак. Ако опитомяването на лидерите на ПП-ДБ дава надежди някому, че по същия начин може да се подходи и към президентската институция, това няма да се случи!

След взаимното им „изпиране“ сега се създават фалшиви скандали на мястото на реалните корупционни скандали, за да се отърват от тях и от тежкото корупционно наследство. Ако някой има истински доказателства и факти, е длъжен да ги предостави на съответните органи, но и да носи отговорност за достоверността на тези сигнали. Няма да коментирам слухове и манипулации в медии и сайтове, които се цитират едни-други без никаква фактология.

Призовавам обаче съответните компетентни органи да извадят цялата информация за сигнали и за дела „на трупчета“, ако изобщо има такива. Нека тези органи изкарат също всички сигнали, преписки и дела за БТК, за „Булгартабак“, за КТБ, за ББР, за язовири, магистрали, митници, НКЖИ, за „Дунарит“, „Емко“ и отравянето на Гебрев, за подставени лица – собственици на имоти, на бизнеси, на хотели в България и чужбина, и за офшорки. Обществото ни очаква отговор за тях, а въпросите висят. Как ще се пребори корупцията без да имаме отговори на тези въпроси?

Цялата режисирана медийна истерия срещу президентската институция издава страх от нова партия. Този хор на страха обединява не само партиите в сглобката, но и малки парламентарни и извънпарламентарни партии, които заедно се чувстват застрашени от ерозията на доверието. Наивно е обаче да се мисли, че като омаскаряваш личности, ще промениш настроенията на хората.

Хората са възмутени от схемите, от назначенията, от апартаменти с асансьори, офшорки, от безотговорното управление, от провала в европейската ни интеграция. Българите очакват реална политическа алтернатива, която да се противопостави на взаимното изпиране и индулгенция на корупционните скандали; алтернатива, която да върне нормалността и европейската перспектива за България. Самата ситуация е такава, че появата на алтернатива е неизбежна.