Вината за потенциално неблагоприятните изборни резултати в Европа и САЩ предварително се хвърля и върху безпросветните гласуващи маси
Глобалните корпоративни медии ескалират своето съмнително усърдие да лишават думите от значение, да превръщат ясни термини и фрази в еластични оръдия на своята все по-екстремна пропаганда. Сториха го с доскоро толкова ясни неща като „мъж“, „жена“, „пол“, „семейство“ „расизъм“, „цензура“, „нация“. Сега на медийната мушка е любимата им думичка - „демокрация“. Корпоративните левиатани на либералния режим я изтърбушват в реално време с канонада от безумни на пръв поглед публикации, в които предстоящите по целия свят през тази година парламентарни и президентски избори са опаковани като „заплаха за демокрацията“ във все по-прозрачните агитационни продукти на добре познатите ни информационни машини за производство и разпространение на обществен консенсус.
Журналистическият ръкав на настоящия американски режим - „The Atlantic“, публикува материал със заглавие - „Много хора ще гласуват тази година. Това не означава, че демокрацията ще оцелее“. Изданието на загниващите елити допълва: „Диктатори и дори гласоподаватели могат да превърнат изборите в кух спектакъл“. А такаа, да си дойдем на думата. Първо - кои са диктаторите. Тези, които каже „The Atlantic", много ясно. Второ, вината за потенциално неблагоприятните изборни резултати в Европа и САЩ предварително се хвърля вече и върху безпросветните гласуващи маси. Неблагоприятни за пишещите в „The Atlantic“ и техните господари, разбира се. Как може изобщо да се допускат до урните хора, които не са съгласни с редакционната линия на корпоративно-прогресивно издание? Това да не ви е демокрация... Най-добре да махнем демокрацията в името на... „демокрацията“!
Ето тук изпъкват противоречията на тази пропагандна кампания срещу задаващите се множество вотове, сред които и страшно важните избори за Европейски парламент през юни и за американски президент през ноември. Демокрацията е представена като някакво приказно и абстрактно благо без съдържание, но самите хора са поставени под подозрение. Ясно дестилиране на конфликта елити срещу народи. Елитите искат монопол върху значенията, договарят концесия на смисъла. Взели са думата демокрация, извършили са неописуеми блудства с нея, превърнали са я в парола за своето олигархично управление, упражнявано вече в открит фронт срещу интересите и благополучието на повечето нормални, работещи мъже и жени в Европа и Северна Америка. И тук говорим за нова реколта елити, скверно синтезирани от анти-меритократичните практики за попълване на квоти и партийно послушание на всяко ниво във важните институции, организации и корпорации.
Владислав Апостолов Снимка: Личен архив
Владислав Апостолов Снимка: Личен архив
Скандалът с плагиатството на вече бившата президентка на Харвард Клодин Гей беше само едно напомняне за тежките процеси на корозия в подменената западна архитектура на управление. С други думи, организирани групи от най-посредствените и некомпетентни, но нахъсани, апаратчици използват наследената от предни поколения медийна мощ на престижните информационни издания, за да посочат и преследват своя враг - нас. Аз, вие, почти всички, които познавате. Нормални хора по цялото земно кълбо, отказващи да се поклонят пред върлата вулгарност на политическите си прослойки и смятащи, че поне с демократично гласуване може да опитат да променят баланса на силите в своя полза и в полза на простите, но неудобни вече истини. Но сега дори това уж изконно електорално право се узурпира и превръща в оръжие. „Внимавайте как гласувате“, съскат медиите. Нали не искаме да нараним чувствата на полово-флуидната редакторка на западно либерално издание с лилава коса, халка в носа, татуировки по врата и диплома по „джендър науки и медии“ от престижен университет в „Бръшляновата лига“? Естествено, че тя и нейните тежко невротични нюзруум-колеги на диета от антидепресанти, медицинска марихуана и онлайн порнография трябва да диктуват на нормалните хора как да гласуват. Поне така си го представят.
Ето го „Политико“ с актуално заглавие: „Демокрацията е в опасност в годината, пълна с избори“. Абе, другари от „Политико“, а кога няма да е в опасност - като няма избори ли? Или треперите, че политиците, на които служите, са заплашени от логичното човешко отвращение и разочарование? Ако неправилни и неудобни за вас лидери бяха застрашени от идващи избори вероятно щяхте да крещите истерично колко важно е да има вот след вот. Но вероятността „ваш“ президент или премиер да падне след законна процедура ви изпълва с животински страх и ви кара да пищите за диктатори и лоши избиратели в „годината на опасните избори“.
Видяхме интересни явления на местно ниво в последно време. В един момент нямаше нищо по-важно и свещено от пускането на бюлетини. Докато дойдат „наште хора“. Дойдоха, настаниха се, сглобиха се и ето сега дори перспективата за нови избори е опасна за.... дааа, познахте, за демокрацията!
Ето ги и „Блумбърг“ - „2024 е годината на изборите и това е заплаха за демокрацията“. Едно към едно. Пак питаме – какво точно значи демокрация в това изречение? Презрението на корпоративните глобални медии към средностатистическите граждани на САЩ и Европа вече не може да се скрие. Крие се обаче тяхното желание за пълно подчинение на така наречения „обикновен човек“. Крие се под думичката „демокрация“, станала изтривалка за окаляния ботуш на бюрократичния режим. Това само може да ни убеди, че всяко гласуване, което изпраща ледени тръпки по наведения гръбнак на глобалните медии, си струва.
Владислав Апостолов