Като да е минал през нашия учебен процес, през нашето училище башибозук...
Най-големият враг на българската национална памет да беше писал тези учебници и програми, не можеше, до такава степен да ги очисти от всичко българско и свято...
Извън другите констатации - ние унищожихме националната си памет през тия 30 години и то именно така, където трябва да е най-добре съхранена.
Няма нито един друг народ в Европа и света със специален ден, церемония за почит и падане на колене пред националните герои. Но нито един не си унищожава така националната памет, както го правим ние.
Допуснали сме го там, където в най-голяма степен трябва да се възпитава патриотично чувство...чувство за връзка с нацията, чувство за преданост пред героите, чувство за дълг пред миналото и бъдещето...
Творчеството и саможертвата на Ботев, героизма на всички други герои са имали смисъл тогава, за да направят Освобождението неотложно и неизбежно
Но те имат и друг смисъл във времето - да опазват паметта на нацията, за да я има и самата нация Защото нация без памет се превръща в рая.
А ние сме длъжни като народ с изключителни качества, защото народ е родил личност като Ботев е голям народ, да опазим националната си памет, защото тя е подложена на посегателства.
Да помним и пазим паметта към Ботев и героите, към историческите събития е нужно не на тях - историческите герои, нужно е на нас, за да ни има като народ занапред.
Всичко това, за съжаление, цялата представа за смисъла на паметта, са изчезнали в българското училище.
Това е процес пронизал българското образование от 1 до 12 клас
Цялата българска история е от дълбоката древност до демокр. събития е събрана в 1 учебна година, в учебници от над 1000 страници, в които професор не може да се ориентира кое е важното и кое не, още по-малко 16 годишен младеж. И това е направено нарочно. За да може да бъде удавена в многословие всяка важна идея, всяко ключово послание...
Драмата на българския народ, за която се жертват героите, била в това, че в Османската империя българите плащали данъци, не били равноправни с мюсюлманското население, особено тежка била ангарията и били в неравностойно положение, защото нямали право да се обличат в красиви дрехи и да строят високи къщи и черкви
Ето - за това увисва на бесилото Левски, за това пореща куршума край Околчица Ботев
Голямата драма на нашето училище не е в какво има в учебниците, а какво няма..., онова, което го има е удавено в свръхинформация и без никакво патриотично послание.
За Ботев - шест страници...включително творчеството му и нищо за национално-освободителната му кауза, нищо за това срещу какво се е борил, какво е било страшното на онова време, политическите му фейлетони, публицистиката му и т.н.
Няма да отварям дума сега за Гоце Делчев, защото той отдавна не е българин и не е наш, защото го няма като български герой в нашите учебници...
Същото е и в учебниците по литература - в стихотворение помагало за трети клас.
Трети март е най-обикновена дата...Така учат децата на историческа памет...ден суетен и пъстър...
Обадиха ми се много учители от страната, за да ми кажат, че по семинари за подготовка за учебната година са инструктирани да не говорят за робството, за кланетата, за бунтовете, за еничарството, за драмите - за да не се насаждала омраза. Това върви отдавна от две десетилетия...
Не само няма право, не бива да го правят, не бива да се помни драмата на историческото ни минало, за да не се насаждала омраза Само неразбиращ човек може да твърди, че опазването на историческата памет насажда омраза. Истината е точно в обратното.
Проблемът не е само в учебниците по история ...Отворих учебните програми...
Родинознание - чудесно, върнахме името на предмета. И в очаквани резултати четем, че детето трябва да знае към кого да се обърне в опасни ситуации, да знае безопосно движение по улицата,..хигиенните правила и правилата за здравословно хранене. Да, всичко това трябва да го знаят, но какво общо има това с родинознанието... И на фона на всичко това няма и дума за родината..
Нито дума за Левски в първи и втори клас. В четвърти го учат като обикновен престъпник, обесен край София...Нито дума защо този човек жертва живота си, за какво умира..
Като да е минал през нашия учебен процес, през нашето училище башибозук...Най-големият враг на българската национална памет да беше писал тези учебници и програми не можеше, до такава степен да ги очисти от всичко българско и свято...
Много ми се иска да чуя от МО, че в прегледа на учебниците, които министерството ще прави включва преглед и за патриотичното съдържание и ролята на учебния процес за патриотичното възпитание на децата. Това до този момент не съм го чул...
Защото, разберете, това е истински съдбовно за бъдещето на нацията, защото с такива програми и с такива опустошени откъм българското национално чувство учебници ние отглеждаме гастарбайтери
Вижте оригинала на този материал тук
