Партията на гражданите, започвам без предисловия, която и да е тя, не принадлежи на гражданите, а на техните водители, които и да са те. Стана модно напоследък, комай всяка от новопоявилите се партийни или пара-партийни формации, да бъдат окичени с нещо гражданско. Лелеяното и непостижимо сякаш по нашите земни ширини гражданско общество, според поредния роден умник, може лесно да се имитира. Според въпросния умник е предостатъчно да наречеш новопоявилата се партия „гражданска”, за да е тя наистина гражданска, олицетворение, едва ли не, на гражданското общество. Поредното политическо малоумие, апропо, не е случайно, не идва на празно място.

Такива са, може да се каже, нашите, нашенските традиции, най-уродливите, но и най-устойчиви традиции. Беше време, например, когато всичко под родното небе бе „народно”, народна бе, преди всичко властта, а наред с това бяха народни милицията и армията, но и банята, покрай тях, а и саламът, че и локумът. Това бе една перверзия, политическа перверзия, която бе логична в онова нелогично време, пък и някак нужна. Тази перверзия свидетелстваше за революционната промяна от една страна, а от друга бе действително народна в някаква степен, поне що се отнася до банята или салама, да речем. Нелепо е, смешно, абсурдно, но такава бе логиката на онова време, докато в нашето време, ясно е всекиму, няма място за подобни социални ли да ги нарека, политически ли, експерименти.

Няма място за подобни безумия в по-цивилизованата уж действителност, но е видимо, че  ГЕРБ се именува именно ГЕРБ, а ГОРД именно ГОРД, пък формацията на Кунева „България на гражданите”. Въобще, почти всички, които настървено напират към властта напоследък, имат трогателната претенция да са граждани, преди всичко граждани и най-вече граждани. Нищо лошо няма, наглед, в подобни желания, но има все пак една фатална за тези граждани подробност. Ако се зачетат те в някои популярни произведения, в книгите на Томас Пейн, да речем, ще разберат, че гражданското общество се формира, самоинициира, най-често като опозиция на държавата и властта, на всяка държава и всяка власт, за да опазва интересите на гражданите.

Гражданското общество е ако не институция, то сила, която противостои на институциите, ако са корумпирани, да речем, сила, способна да срути всяка власт. Гражданското общество е важно, интересно, именно като коректив на властта, на всяка власт, и тъкмо затова е то гарант на демокрацията. А гражданите, нека отбележа нарочно и това, които формират гражданското общество, са граждани, защото не са обладани от доктринерски бяс, а са нормални и независими, мислещи хора. Тези, които се строяват под партийните знамена, независимо от цвета им, са партийци, не граждани!

А тези, които повеждат псевдогражданите от псевдогражданските движения са доктринери, интересуващи се, преди всичко и най-вече, от властта. Случаят е известен отдавна, още преди Владимир Илич Ленин да му посвети теоретичните си разработки, а и незабравимите издевателства, наречени от него практика на революционната борба, докато заграби окончателно властта в Русия. Въобще, напъните на днешните „Граждани” показват, преди всичко, че не са забравили нищо старо и не са научили нищо ново, че демагогстват, с други думи казано, по класическия, обичайния начин.

И не би могло да е инак, мисля си, щом тези хора имат сериозен проблем с идентичността, щом се напъват да ги признаят, припознаят като граждани, след като са някак чуждеещи на обществото ни. Госпожа Меглена Кунева, например, показва твърде нагледно, общо взето, несъстоятелността на подобни напъни, щом претенцията й да бъде гражданин се разминава драматично с биографията й. Схващана, едва ли не, като емблема на гражданското общество от наивниците, доколкото все още ги има, или от доктринерски настроените тарикати, ако трябва да сме по-точни, госпожата е безкрайно далече, всъщност, от битието на българския гражданин.

Нещо повече, винаги е била безкрайно далеч, защото е ту снаха на член на Политбюро, ту близо до Царския двор, ту най-висш европейски чиновник, т. е. всякога далеч от тъгите, неволите и радостите на народа. Тя, не се съмнявам, има какво да каже за свое оправдание, но пак ще си остане далеч от живота на обикновения български гражданин, чиято двайсетгодишна пенсия се равнява на една еврокомисарска заплата. Ако госпожа Кунева наистина искаше да помогне на българския народ, докато беше там, на високата позиция в Европейската комисия, би могла да направи тъй, че да я няма тази тъй смразяваща, шашардисваща разлика между нейната заплата и пенсията на родните пенсионери. И ако не го направи тогава, едва ли ще е в по-благоприятна позиция сега!

Въобще, пределно ясно е, че нейните възможности да помага на България вече не са същите, докато проблемът с нейната идентичност си остана същият. Това е проблем, нека изтъкна нарочно, от изключителна важност, когато говорим за граждани и гражданско общество. Оттук, от проблема за идентичността тръгва всичко и, ако е опорочена нежната ни революция, то е, защото бе милиционерска революция, което вече научиха, проумяха, и децата. Нашите проблеми, каквито и да са и колкото и да са, наместо да се решават се разрояват, именно заради неспособността ни да схванем очевидното понякога, или заради склонността ни да се преструваме на по-глупави, отколкото сме.

Така или иначе, не видяхме, или не разбрахме, че царят не може да управлява успешно република, защото е цар, не за друго, но този ни грях, да речем, е оправдан грях, щом бяхме и отчаяни, и обнадеждени. Неоправдани са обаче и нелогични, чак малоумни, втурванията ни подир други тарикати, независимо кои са те, които се кичат с гражданско достойнство, без да са ни убедили, с каквото и да е, че наистина са граждани. Партия на гражданите няма, зад всяка партия наднича доктринерския интерес, всяка партия е на властта, създадена заради властта, за да тъпче гражданите, не за да ги пази! Такава е старата истина, една тъжна истина е тя: днешните партии са на гражданите, колкото онази власт, народната, бе на народа!

Евтина демагогия е да се обявиш за гражданска партия и ако го правиш упорито, натрапчиво, ще тръгнат подире ти само наивниците, ако още ги има, и тарикатите, навикнали да осребряват участието си, а народът и гражданите, разбира се, ги няма наоколо…

Бел. Яс - коментарът е авторски и нее длъжен да се покрива  непременно с възгледите и убежденията на всеки един от редакционната колегия на Яс
И естествено има право на отговор!