×

Внимание

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

Интервю с наследника на Горският цар Пейчо Върбанов - новият директор на ЮИДП -

Събота, 03 Юли 2021 04:25

Димчо Радев: Искаме да работим като при социализма, да сме богати като при капитализма, а да се чувстваме като в комунизма
02.07.2021
Инж. Димчо Радев е настоящият директор на Югоизточното държавно предприятие - Сливен /ЮИДП/. Родом е от Стара Загора. В системата на горите е от 1996 год. Работил е в няколко горски и ловни стопанства, включително в общински горски структури. Бил е и в частния бизнес с дърводобива. Семеен, с две деца.

Г-н Радев, успяхте ли да се запознаете с работата в предприятието и каква беше 2020 година за ЮИДП-Сливен?

За 20-те дни, откакто съм на поста, успях да навляза доста в работата на Югоизточното държавно предприятие. 900 000 кубика дървесина е добита от ЮИДП през миналата година, а печалбата за предприятие е сравнително ниска.

 

Короядите и гъбите ли са най-големият бич за дърветата?

Не само те. Съвременното общество се разви достатъчно бързо през последните 30 години. Ето вижте нарастването на автомобилния трафик, който замърсява. Дървото е белият дроб на природата и то филтрира всички мръсотии.

Ние като специалисти в горите сме потърпевши от това, че сме принудени да извършваме мероприятия, за да отстраним вече създаден проблем. Той може да нарасне и ако днес например имаме някъде 100 изсъхнали дървета, утре те могат да станат 1000.

Много често хората не разбират, че вие правите добро на гората и казват, че я унищожавате. Защо според вас се получава това разминаване?

Нашата система е много закостеняла. Тя е затворена, ние – горските служители сме по-особени и сме се отдали на природата и гората по-скоро като стопани, за разлика от много други – творци-дърворезбари, ловци, или просто любители туристи, които се изявяват по-често в обществото.

Какво трябва да се промени, за да бъдете приети от обществото и то да ви вярва?

Обществото трябва да бъде запознато много повече с нашите изяви и действия. Голяма част от решенията, които се взимат за стопанисването на българските гори, трябва да се обсъждат на широка основа, да има планови програми, които да се дебатират не само от лесовъдската колегия, но и от неправителствените организации, тъй като темата с българските гори е много чувствителна.

Икономиката през последните години в горските отрасли се разви драстично. Преработвателните фабрики и заводи вдигнаха няколко пъти мощностите си за преработка във връзка с това, че нашата българска гора е продуктивна и има възможност да предостави суровини.

Това обществото не го разбира, тъй като всеки ден излизайки на улицата или пътувайки по шосетата, то вижда едни камиони, натоварени с дървесина, които пътуват в определени посоки. Всичко това създава в много голяма част от хората негативното усещане, че някъде гората е унищожена.

Ние отлично знаем, че едно дърво е ценно, защото неговата функция е не само да бъде добита дървесина. То поддържа и екологичната среда, почвите, създава микроклимата. В момента от 15, 16 градуса преди 3 дни, сме на 37 градуса температура. Това също влияе.

Хората преди нас не са били по-интелигентни, но са били много по-интелектуално богати и са създавали правила, които са спазвали от векове. Лошото е, че съвременното човечество забравя много от тях и се опитва да ги решава от раз на бюрото с писалка в ръка.

Как повлия ковид кризата на работата в предприятието?

Ковид кризата повлия върху пазара на дървесина. Отрази се и върху ловните стопанства. Навсякъде договорите, които те имаха подписани с чуждестранни контрагенти, се прекратиха. Нашите ловни бази претърпяха значителни загуби, защото в тях работи персонал, който се занимава изцяло с посрещане и обслужване на ловните ни туристи от чужбина.

Между другото тук искам да отбележа, че хората не са запознати с отдаването на ловните ни бази и си мислят, че те са затворени за обикновените хора. Обществото не осъзнава, че те не са хотели и не са регистрирани по Закона за туризма. Категоризацията, която правим е изцяло по нормативи на земеделското министерство, където услугите спане и храна са второстепенни.

Т.е. при нас основната услуга е развитието на ловен, риболовен и фото туризъм. Идвайки в една ловна база, един турист плаща за транспорт, ловен или риболовен водач и чак тогава ние му предоставяме възможност, ако желае, да остане да преспи или да се храни през деня.

Един еднодневен пакет в ловен дом или резиденция струва до 200-250 евро по държавен утвърден ценоразпис и много малко хора могат да си го позволят. Все пак, ако някой иска да посети наша ловна база, намираме вариант да го настаним в по-ниско категоризираните ловни хижи, където няма ловни участъци за стопанисване от нас.

И тази година лятото ще е горещо. Какви по-специални мерки предприемате срещу пожарите?

Правим всичко възможно да не допуснем възникването на пожари в зони, които са най-потърпевши като земеделските земи. Всяко стопанство в момента е възложило процедури за извършване на превантивни действия.

Какви терени предстоят за залесяване през годината?

Обикновено там, където има изведени санитарни сечи. Те се намират особено в иглолистните насаждения, с цел да възобновим гората. Там, където насажденията са смесени и се извеждат такива санитарни сечи, оставаме гората сама да се възстанови.

Гледката, където има сечи, определено не е красива. Освен това думата „сеч“ - ако погледнем в книжовния български език - в българските романи е употребена в най-страшните сцени, но не е измислена по-малко стряскаща дума.

След две години обаче, когато гората преодолее стресът, който сме й нанесли, тя наистина се възобновява успешно.

И нас лесовъдите ни радва фактът, че когато изведем една сеч, след няколко години можем да се насладим на това, което сме постигнали като мероприятие.

Във времето обаче тези процеси остават неразбрани от обществото. Както изкуството на големите творци, неразбрани и недооценени приживе, става известно след смъртта им, така и нашата работа се оценява след години.

Надявам се, че може би с времето ще помъдреем. Знаете ли, ние се радваме на това, което нашите лесовъди предци са ни оставили. Хубаво е и ние да оставим нещо след нас. Ние сме стопани на една собственост, която е на цялото общество.

 

През годините сме свидетели на много неосъдени нарушители в горите. Къде според Вас се корени проблемът?

Този проблем не е еднопосочен, той съществува на различни нива в обществото. Нарушителите са едната страна на проблема, друг проблем са недобре написаните актове, които често падат в съда при обжалване на наказателните постановления. В този смисъл трябва да изискваме по-висока мотивация и грамотност от страна на нашите горски служители.

В стопанствата, в които съм работил основната цел винаги е била да поддържаме постоянно лесовъдската колегия на добро ниво, за да могат колегите да реагират адекватно.

Искам да допълня обаче, че хващането на нарушителите е процес на цялото общество. Не може до всяко дърво да има горска стража, защото нашите служители няма как да бъдат в дежурство 24 часа.

В момента редуцираме мобилните екипи на терен, търсим най-добрите, най-принципните и добре подготвени кадри, като по този начин помагаме на горските стопанства. Да не говорим, че на много места обикновено хората си затварят очите за най-малкото нарушение.

Държавата ни е възложила да управляваме качествено гората и корифеят, който може да ни вкара в норми, е обществото.

Искате да работите заедно с обществото и то да ви помага?

Абсолютно! Това представляват и съвременните държави. Разбира се там има създадени закони от хилядолетия. Там, примерно, горите и дивечът са частна собственост, собственикът на земята е собственик и на дивеча.

При нас какво се получава - ние сме създали конюнктура да вземем всичко положително от онзи строй, адаптираме го към всичко положително от капитализма и намираме една нова форма на стопанисване и управление както на дивеча, така и на горските ресурси. Там е разковничето - да намерим баланса.

Не отричам, че на много места има злоупотреби, но в съвременните държави има морал. Преди няколко години в Австралия един от министрите на държавата подаде оставка заради бутилка вино, подарена му официално от неблагонадеждна фирма и хора със съмнителна репутация. Там обществото е неприемливо за тези неща.

Трябва ли според Вас горските стражари да имат по-големи правомощия, предвид постоянните заплахи и нападения срещу тях?

Нападения има не само срещу наши служители, но и срещу полицаи. Демокрацията днес я разбираме като анархия, а в основата на демокрацията стои един строг ред и контрол. Демокрацията се гради върху едно правило в съвременния капитален свят. И това правило се казва собственост.

Човек има права върху собствеността си. Как държавата създава механизми тази собственост да бъде защитена - като създава служби на полицията, армията, горските служби. Законът в момента дава достатъчно права на горските служители, въпросът е, че обществото все още не може да се пречупи, да мисли като в капиталния свят - да работи и живее.

Ние искаме да работим като при социализма, да сме богати като при капитализма, а да се чувстваме като в комунизма. Всички да сме равни – това не може да стане, няма такава формула на управление и такъв начин на живот никъде. Крайно време е да се пречупим и да разберем, че има правила, които всеки един трябва да спазва. И когато някой ги наруши, законът да бъде безпощаден към него.

Какво пожелавате на вашите колеги?

Да бъдат здрави и когато вечер си легнат - съзнанието им е да бъде чисто, да се стараят да бъдат обективни.

Какво бихте казал на обществото?

Нека хората знаят, че в мое лице и в лицето на екипа ми ще намерят експерти, които милеят за гората и искат да я оставят на бъдещите поколения в много по-добро състояние. Нашата цел занапред ще е да изсветлим системата и предприятието, което ръководя.

Бел. Яс: При нас е със съкращения. Четете пълният текст в източника
Gramofona.com

 


2 юли 2021 г.

Read 1545 times
Rate this item
(0 votes)
Copyright © 2021 Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo