На 9 май Европа отбелязва своето единство с деня на Европа. На 9 май по Червения площад в Москва ще мине цветът на руската армия в парад, с който се отбелязва победата над фашизма и нацизма. В България, ние като новопокръстени европейци, се мъчим ускорено да забравим мястото на СССР във Втората световна война. Политическият ни елит яростно се старае да измести споменаването на 9 май като Ден на победата. Влошаването на отношенията между Русия и Европейският съюз прави тази избирателна памет още по-силна. В Източна Европа и в страните, които са били част от бившата сфера на влияние на Москва, реакцията е най-силна, защото трябва да демонстрират ясно принадлежността си към новите ценности.
За съжаление, цялото това противопоставяне се отразява силно на обществото и поставя нови граници на разделение, а у нас се оформят традиционните „фили“ и „фоби“.
9 май може да бъде обединяваща дата, но за пореден път виждаме превръщането на подобни символи в оръжие на модерната агитационна война. В този случай размиването при отбелязване на датата започва още през 1945 г. Основната причина е свързана с времето на капитулацията на Третия Райх. В последния етап на войната германските войски масово се предават на британските и на американските войски, докато на източния фронт съпротивата продължава да е ожесточена. Логично и членовете на оцелялото нацистко правителство търсят своето спасение на запад. Така, в късните часове на 8 май 1945 г., се стига до подписването на капитулацията на Райха, но заради часовата разлика в Москва вече е 9 май. За СССР Денят на Победата става 9 май, а за западните съюзници 8-и. Отбелязването на края на войната в Европа започва да се разделя през 50-те години, когато вече избуява новият конфликт на междублоковото противопоставяне.
Значението на датата е различно за днешна Европа и за Русия, защото, ако през 1945 г. съветските войски достигат до победата, то почти всички европейци са или подчинени, или на страната на нацистите. След 1946 г. американският президент Хари Труман подменя заплахата срещу своята страна. Хитлер е подменен със Сталин, а нацизмът с комунизма. Разделянето на Европа започва отвън, като постепенно се подлагат на съмнение и историческите факти.
Денят на Победата е ключов за Съветския съюз и за днешна Русия. Това е датата, която обединява всички народи от съветското пространство в общата им жертва в борбата с нацизма. Съвсем логично днес Русия възприема събитията от 1945 г. като основа за своята национална идея. В почитта към Победата над нацизма се обединява цялото постсъветско пространство, а същевременно се утвърждава и значението на СССР за спасяването на западната цивилизация от нея самата.
Определянето на 9 май за Ден на Европа е нещо, което ние виждаме от съвсем скоро. Решението е взето от Европейската общност през 1985 г. С него се отбелязва Декларацията на Шуман от 1950 г., с която се поставя обединението на френската и западногерманската стоманени индустрии. В последствие това решение ще стане основа за създаването на Европейската икономическа общност, но не и на Европейския съюз. Ден на Европа се отбелязва и от Съвета на Европа, но на 5 май. Далеч по-логично изглежда Европейският съюз да отбележи реалното си създаване с влизането в сила на Маастрихтския договор на 1 ноември 1993 г., защото точно тогава се образува ЕС такъв, какъвто е днес.
За съжаление виждаме точно обратната реакция. Вместо да се търси обединението, с историята се поставят нови граници. Ако нямаше ден на Европа, какво щеше да отбелязва на 9 май канцлерът Ангела Меркел? Как би трябвало да реагира най-силната държава в ЕС на деня, в който всички останали отбелязват победата над Третия Райх? Далеч по-удобно е да се забрави за края на Втората световна война, да се измести историческият спомен и да се подмени една неудобна дата.
Денят, който отбелязва края на конфликта в Европа, би могъл да бъде празник на мира. Отбелязването на 9 май може да бъде истинска дата на обединение на целия континент, но в този случай неизменно трябва да присъства и Русия, а сега това е крайно неудобно. Още повече, когато отново всички в Европа слушаме и следваме какво ни казва Големият брат отвъд Океана
„След края на историята“ с доц. Александър Сивилов: