Силата на духа е оръжието на почтените. Смелостта им да бранят морални каузи е тяхното предимство пред всеки безпринципен тираничен сговор, подкрепян от тишината на апатията. Именно хората на духа могат и са призвани да разпалват интелектуалното непокорство, което не руши, а изгражда национална стойност. Днес с огромния просветителски мащаб и воля на Славейкови ни сродява не само уникалното им литературно наследство, което принадлежи към най-високите стойности на европейската хуманистична мисъл и талант. До нравственото им завещание ни доближава всеки порив на социална енергия и културен заряд, решени да покажат как се гради общество с ценности и бъдеще. Пътят не е стаяването и хитруването, а просветеният разум. Той открива хоризонти, защото с познание, чиста съвест и свободна воля поглежда напред. Според писателя най-важна е срещата с хората, защото иска да разказват истории и те разказват, човек чете една книга и има история в тази книга: "Държа мойте книги да не бъдат просто забавление, а някак си разговор, в който ти също стигаш до своите си времеубежища, читателят започва да си спомня своята история". "Всеки чувствителен човек може да види знаците на това, което се случва днес, да помирише тревогата във въздуха, която е била вчера", каза писателят.