Да избират могат само живите.
Реалността на българите е страшна, агресивна и дори убива. Тя е местопрестъпление. Но има свидетели. Неми свидетели? Съучастници? Или помощ? Избор е.
Това, колеги, е призив.
Призовавам ви да гледате, да осмисляте и да чувствате.
Хората в България, в голямата си част, са застаряващо население. Възрастни, самотни, непотребни и нещастни са. И бедни. И обречени от собствените си деца. Забравени са.
Който може още да влачи и да опъва, заработва някой и друг лев, другите разчитат на управленческата мародерска милост (абсолютен оксиморон).
И надявайки се умират.
Умират сами, гният сами и на полицията се обаждат съседите, понеже вонята обяснява какво се е случило преди седмица.
Пък преди да умрат биват окрадени, бити и дори изнасилвани! И всичко това за 13 лв. 13 смешни, позорни, мизерни лева.
Разбира се, това не е от днес. Вече е модерна тенденция. Българите свикнаха и говорят спокойно за нещата, които се случват в страната ни с онези, които са я построили. И то не от спокойствие, а от чисто примирение.
Разбира се, може да недочетете всичко, да ме обвините в идеализъм и дори да си вземете номерче, подреждайки се на опашката " Ще те видя след няколко години, когато въобще няма да мислиш така". Но! Това, което с положителност мога да ви обещая е, че още няколко години ще продължа да мисля. И че дори (живот и здраве) ще съм го измислила.
Смятам, обаче, че това с мисленето е морален генетичен дълг на всеки един българин. На всеки, силен здрав човек, който се справя добре в собствения си живот. И който може да носи отговорност и за друг. Ядрото на патриотизма е именно това, защото родината я правят хо-ра-та, традициите им, храната им, уюта им. И за тях ни е носталгично мъчно.
А тези, които избягаха, от Държавата избягаха. Защото е хищна.
#Думата днес е до подминаването на Мръсното, Жалкото и Грозното. До обръщането на погледа. До пресичането на отсрещния тротоар. До концепцията "Това не е мой проблем."
Живея в България.
Това Е мой проблем. Всеки ден.
И зная, че на много от вас също е.
Това е добро начало.
Елица Ness